Над 20 държави ще се присъединят към усилията на САЩ и Европейския съюз за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. Това съобщава Reuters, като се позова на собствени източници. Новината идва няколко седмици преди срещата на високо равнище на ООН по климата в Глазгоу по-късно този месец.

Нигерия, Япония и Пакистан са сред 24-те нови страни, подписали глобалния ангажимент за метана, който беше обявен за първи път от САЩ и ЕС през септември. Някои от най-застрашените от глобалното затопляне държави в Африка и в Пасифика, включително Микронезия, също ще се включат в усилието. Досега към споразумението се бяха включили девет други държави, сред които Великобритания, Мексико и Индонезия. С новите страни в него вече директно участват тези, които "отговарят" за 30% от световните метанови емисии и произвеждат 60% от световния брутен вътрешен продукт. Дванадесет хуманитарни организации също ще поемат ангажимент, като те ще финансират проекта с поне 200 млн. долара. САЩ ще се опитат да привлекат още държави, като разговори ще бъдат проведени с Индия и Китай, които са две от страните с най-много метанови емисии.

Главните замърсители с метан са горенето на отпадъци, селското стопанство, сондирането за нефт и газ и добивът на въглища. Скорошни проучвания показват, че за да се изпълни ограничаването на глобалното затопляне до 1.5 градуса, което е една от целите на Парижкото споразумение, е нужно сериозно намаляване на емисиите на метан. Метанът е вторият най-голям замърсител след въглеродния диоксид, но той се разгражда по-бързо в атмосферата. Доклад на ООН от тази година твърди, че "силно, бързо и устойчиво намаляване" на емисиите на метана и въглеродния диоксид би имало моментален ефект върху климата. Според Лари Креймър, който е президент на фондацията William and Flora Hewlett, която също участва в пакта, намаляването на метановите емисии е най-бързият начин за ограничаване на покачващите се температури. Парите, които участниците отделят за каузата, според него "ще засилят действията за запазване на природата".