Канцлерът и корупцията

Добрата новина около оттеглянето на Себастиан Курц е, че популизмът в Австрия катастрофира, а правовата държава работи

Курц си отива, но с надежда да се завърне
Курц си отива, но с надежда да се завърне    ©  Reuters
Курц си отива, но с надежда да се завърне
Курц си отива, но с надежда да се завърне    ©  Reuters
Темата накратко
  • Австрийският канцлер Себастиан Курц бе принуден да се оттегли заради разследване за корупция и купуване на медийно влияние.
  • Подаването на оставка вероятно е ход, с който Курц се надява да се завърне, когато скандалът отшуми.
  • Добрата новина е, че популизмът катастрофира, а правовата държава в Австрия работи.

"Страната е по-важна от моята личност. Аз ще се оттегля, за да разрешим патовата ситуация." С тези думи австрийският канцлер Себастиан Курц обяви оставката си в тв обръщение на 9 октомври. Това звучи благородно, но истината е, че жестът дойде, след като цялата опозиция се обедини срещу канцлера, а участващите в правителството Зелени започнаха совалки за съставяне на друга управляваща коалиция.

Когато едва 31-годишният Курц стана канцлер на Австрия за първи път, той бе пример за консерваторите от цяла Европа. За едни безпринципен, за други - гъвкав, бившият канцлер успя да се сработи както с крайнодесните, така и със Зелените. За Австрийската народна партия (АНП) той постигна чудо, като я доведе до две бляскави изборни победи след тежка криза. Курц показа как можеш да печелиш с комбинация от антиимигрантска реторика от арсенала на крайнодесните и социално приемливи политики. Сп. Newsweek го нарече вундеркинд, а германският таблоид Bild възкликна през 2017 г. "Защо нямаме някой като него тук?"

Четири години и две правителства по-късно - и двете приключващи със скандал - полираният образ на момчето-чудо на австрийската политика се пропуква. Оставката му идва на фона на разследване за използване на публични средства за купуване на благоприятно медийно отразяване. "Курц винаги е бил добър тактик, но не и добър стратег", коментира пред "Капитал" политологът Антон Пелинка. "Правителствата, от които е бил част - като външен министър и после като канцлер (два пъти - бел. ред.), траеха впечатляващо кратко. Курц винаги ги е разрушавал отвътре пряко или косвено. При правителството на социалдемократа Керн беше умишлено, при кабинета със Щрахе - от тактически съображения, а сега със Зелените го събориха собствените му грешки."

Някои анализатори видяха в последните събития в Австрия сигнал, че политическият курс на Курц не е жизнеспособна дългосрочна стратегия за възраждане на центристкия консерватизъм в Европа. Оттеглянето на Курц съвпадна с изборната загуба на друг централноевропейски популист, също обвиняван в корупция и манипулиране на политическата система - чешкият премиер Андрей Бабиш. "Курц взе една традиционна дясноцентристка партия, вкара я в популистки режим и сега си има големи неприятности", отбелязва Тимъти Гартън Аш, професор по история на Европа в Oxford University пред в. New York Times.

Когато фасадата се пропука

Австрийската прокуратура разследва Курц "и деветима други заподозрени, както и три организации" за купуване на медийно влияние и подправяне на социологически изследвания. Във вторник бе арестувана социоложката Сабине Б. Предишната седмица имаше полицейски обиски в канцлерството, министерството на финансите и офиси на АНП. Първоначалната реакция на канцлера и управляващата партия бе отказ за поемане на политическа отговорност до доказване на вина.

Но чашата вече беше преляла. За Курц това е второ производство след подозренията за лъжесвидетелстване пред анкетна комисия в парламента. А фактът, че той и партията му не само отхвърлят обвиненията, но и системно отправят нападки срещу прокуратурата, само допълнително нагнетява политическата ситуация в Австрия.

Навремето бившият лидер на крайнодесните Хайнц Кристиан-Щрахе бе заснет на испанския остров Ибиса да чертае планове за купуване на влияние чрез медии. Кръгът Курц обаче ги е реализирал на практика. От материали на прокуратурата се разбира, че чрез договорки на хора от кръга средства от Министерството на финансите са отивали за нагласени социологически проучвания и медийни анализи, фиктивно фактурирани през обяви на държавни институции. И, изглежда, това е помогнало за възхода на тогавашния външен министър първо към лидерски пост в партията, а после и към канцлерското кресло.

"Проблемът е, че в Австрия съществува система на раздаване на платени обяви от държавата непрозрачно и на свои хора", обяснява пред "Капитал" Даниела Краус, генерален секретар на пресклуб Concordia. Редица жълти вестници печелят от това. Само между декември 2016 и юли 2017 в безплатните пъстри таблоиди на групата Fellner, струпани на топове пред супермаркети и метростанции, са потънали над 1.2 млн. евро от джобовете на данъкоплатците.

В този период популярността на консерваторите нараства бомбастично. От публикувани графики се вижда, че кривата е манипулирана с по 2-3 пункта надолу или нагоре, в зависимост дали отразява рейтинга на предшественика на Курц Райнхолд Митерленер или неговия собствен, на консерваторите или на социалдемократите. "Наричайте ме г-н Рейтинг", пише явно доволен през август 2017 приближеният на Курц Томас Шмид, тогава генерален секретар във министерството на финансите, а днес също обект на разследвания.

Играта на Курц

За да предотврати излизането на Зелените от коалицията и сваляне на правителството с вот на недоверие, Курц подаде оставка, но тази маневра може да се окаже по-скоро временна пауза, отколкото финал. Избраният от него наследник на канцлерския пост - външният министър Александър Шаленберг, е считан за напълно лоялен и идеологически близък до Курц. Самият Курц остава лидер на партията и се връща в парламента като председател на групата на АНП, която наброява 71 депутати от общо 183. Най-голямата опозиционна формация, социалдемократите, има 40 мандата.

Очакванията са, че Курц ще опита да продължи да дърпа конците. Шаленберг няма влияние в партията и ще работи с шефа на кабинета на Курц. "Въпросът е ще се възползва ли Себастиан Курц от лоялността и неопитността на Шаленберг", отбелязва пред "Капитал" политологът Катрин Щайнер-Хемерле.

"В началото Курц със сигурност ще може да държи членовете на своята партия в кабинета лоялни, но това ще е до време", прогнозира Антон Пелинка. Според него не е изключено Шаленберг да се опита да се еманципира. "Курц трябва обаче да се настрои на сериозен отпор от страна на Зелените при всеки опит за влияние. Колкото по-силно се опитва да бъде "канцлер в сянка", толкова по-силно ще провокира опозиция вътре в правителството", смята Пелинка.

Надеждата на Курц вероятно е да се сниши, докато бурята отмине и после да се завърне, особено ако успее да запази популярността си (в допитване миналия месец 28% от анкетираните казват, че биха гласували пряко за него да бъде канцлер; на второ място е социалдемократът Памела Ренди-Вагнер с 12%). Най-голямата опасност пред този план може да дойде не отвън, а отвътре, от редиците на АНП. При партийни шефове в местните структури и министър-председатели на провинции се забелязва дистанциране от Курц. Усещането е, че мнозина отвръщат лице от доскорошния любимец на партията и на нацията. "И ето това ще е проблем за Курц. Не как се държи лично избраният от него заместник, а хората от структурите", изтъква Щайнер-Хемерле.

Има още много

С кадровата смяна управляващата коалиция се стреми да преодолее бързо скандала и да довърши мандата си до 2024 г. или поне да приеме обсъждания вече пакет от реформи по отношение на Зеления преход и бюджета. Катрин Щайнер-Хемерле не вижда обаче трайно стабилизиране на политическата обстановка. "Не съм сигурна, че с тази рокада правителствената криза е приключила", казва тя.

Основна роля ще играят разкритията на прокуратурата, която е едва в началото на обработването на огромно количество следствен материал. "В сравнение с изтеклите чатове, за които сега става въпрос, Ибиса беше само малък остров", пошегува се неотдавна бившият лидер на крайнодясната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе.

Всеки ден може да донесе нови неприятни разкрития, които допълнително да повлияят на работата на правителството и парламента. "Много е важно да се огледаме за други възможности", казва пред "Капитал" политическият анализатор Томас Хофер. "АНП да се замисли час по-скоро за алтернативи на Курц. Същото се отнася и за социалдемократите."

И все пак от цялата ситуация има добра новина. "Това, което стана ясно от кризата, е, че конституционният правов ред е устойчив", казва пред "Капитал" Бенджамин Кнайхст, професор по обществено и конституционно право в Университета в Залцбург. На същото мнение е и Антон Пелинка: "Демократичната правова държава демонстрира в момента сила. Ерата "Курц" може да свършва, но не и демокрацията." Точно около корупционните скандали се проявява устойчивостта ѝ, смята политологът. И добавя: "Какво друго спъна Курц, ако не функциониращата правова държава - в лицето на прокуратурата, плуралистичния парламентаризъм и критичните медии?"