Кой трябва да контролира интернет

Политиците не е нужно да прехвърлят отговорността върху компаниите

Трябва ли сайтовете за видео да преглеждат съдържанието, преди да го публикуват? Къде е границата между речта на омразата и подбуждането към насилие? Дали порнографията, създадена от изкуствен интелект, е нарушение на личното пространство? Това са трудни въпроси, но зад тях се крие още по-труден въпрос - кой трябва да предостави отговорите?

В интернет подобни дилеми все по-често се решават от частни фирми. Социалните мрежи решават какви дезинформации да забранят. Хостинг компаниите свалят сайтове, които считат за вредни. Сега финансовите компании ограничават по-активно нещата, които хората могат да купят.

Цифровите пазачи вършат смесена работа. Но става ясно, че това изобщо не би трябвало да е тяхна работа. Компромисите около това какво може да бъде казано, направено и купено онлайн спешно се нуждаят от участието на избрани представители. Досега правителствата бяха по-добри в оплакванията, отколкото в поемането на отговорност.

За пример как частните фирми се превърнаха в дигитална полиция - помислете за правилата за интернет порнографията, въведени от Mastercard на 15 октомври. В опит да премахне незаконния материал фирмата изисква от порно сайтовете да предприемат стъпки, които надхвърлят изискванията на закона, включително преглед на кадри преди публикуването и проверка на самоличността на тези, които ги качват или представят в тях. Сайтовете, които смятат, че тези правила са твърде тежки, не са длъжни да работят с Mastercard. Но Visa също поставя тези правила и двете компании обработват 90% от плащанията с карти извън Китай, което означава, че те се превръщат във фактически регулатори на индустрията.

Къде е балансът

Либералите трябва да постигнат баланс. Частните компании като цяло трябва да са свободни да се занимават с когото искат. Точно както Facebook може законно да забрани на хората като Доналд Тръмп да влизат в мрежата й, а Amazon Web Services може да откаже да хоства приложения за крайната десницата като Parler, Mastercard е свободна да отказва да работи с определени порно сайтове. И все пак пазарната мощ на тези фирми и техните конкуренти, които често са им съмишленици, означава, че без тяхното одобрение и подкрепа отделни лица или предприятия могат да се сблъскат с отлъчване, дори ако не са нарушили закон. В крайни случаи частните пазачи ще грешат заради предпазливостта. Какъв стимул има социална мрежа да позволява гранична реч на омразата или банка да се занимава с юридически трудна индустрия като канабис?

Най-доброто решение би било по-голяма конкуренция, така че ако Visa и Mastercard забранят порно сайт или Facebook забрани присъствието на противоречива фигура, потребителите да имат алтернативи. Това няма да се случи скоро: мрежовите ефекти са мощни в социалните медии и още по-тежки в разплащателния бизнес.

В същото време частните компании, които действат като пазачи, трябва да бъдат прозрачни относно своите правила, как ги изготвят и каква защита предлагат. Под натиска на обществеността социалните мрежи са предприели стъпки в тази посока. Facebook изпраща трудни решения на независим "надзорен съвет"; Twitter тази седмица публикува набор от принципи за регулиране на онлайн речта. Финансовите институции са по-непрозрачни. Mastercard обясни новите си правила в публикация в блог. Когато OnlyFans, сайт, известен със сексуално съдържание, обвини банките, че са наложили промяна в политиката си за съдържание по-рано тази година, въпросните банки не направиха коментар.

Къде са правителствата

И все пак по-голямата отговорност се носи от правителствата. Те имат право да са притеснени от ограничаването на речта. В голяма част от света лидерите са твърде готови да спрат онлайн дебатите. Но внимателното определяне на метод за начертаване на линии около свободното изразяване и изграждането на предпазни мерки би помогнало да се изясни къде деспотите са преминали границата.

Нещо повече - в много области властта, която притежават частните фирми, наистина е следствие от бездействие на правителствата. Поддържането на отмъстително порно в мрежата или ограничаването на достъпа на деца до вирусно съдържание са области, в които правителствата биха могли да действат, ако искаха. Вместо това подходът на мнозина е да не правят нищо и след това да се преструват на шокирани, когато компаниите излязат с отговори, които може да не са в интерес на обществото.

Политиците с право предупреждават, че някои частни компании имат твърде голяма власт онлайн. Но тези фирми са получили толкова голяма отговорност отчасти защото самите политици са се отказали от нея.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал