Турция влиза в "сивия списък" за несправяне с прането на пари

Решението на FATF вероятно ще намали чуждестранните инвестиции в страната и ще удари и без това нестабилната лира

Чуждестранните инвестиции в страната вече са близо до-най-ниското си ниво за близо 20-годишното управление на президента Реджеп Ердоган.
Чуждестранните инвестиции в страната вече са близо до-най-ниското си ниво за близо 20-годишното управление на президента Реджеп Ердоган.    ©  Reuters
Чуждестранните инвестиции в страната вече са близо до-най-ниското си ниво за близо 20-годишното управление на президента Реджеп Ердоган.
Чуждестранните инвестиции в страната вече са близо до-най-ниското си ниво за близо 20-годишното управление на президента Реджеп Ердоган.    ©  Reuters

Работната група за финансово действие (FATF), международна организация срещу изпирането на пари и финансирането на терористична дейност, се очаква тази седмица да включи Турция в списъка си с проблемни страни. Информацията идва от двама представители на групата, цитирани от Financial Times. Влизането в "сивия списък" на FATF би било тежък репутационен удар за Анкара и допълнително би затруднило привличането на чуждестранен капитал. Решението вероятно ще бъде взето в четвъртък на заседание на организацията в Париж.

Турция ще се присъедини към списък от още 22 страни, които вече са поставени под специален мониторинг от организацията. Сред тях са Албания, Мароко, Сирия, Йемен, Южен Судан, Малта и др. Според един от източниците решението е почти сигурно и одобрението на 39-членния състав на заседанието ще бъде само формалност.

Попадането в "сивия списък" може да нанесе допълнителен удар на турската лира, която вече загуби около 20% от стойността си спрямо долара тази година и достигна рекордно ниски нива. Ако Турската централна банка намали основния си лихвен процент в четвъртък, каквито са очакванията, е вероятно лирата да падне още повече.

Решението на FATF да наложи мониторинг на Турция може да накара ЕС също да добави страната в списъка си с юрисдикции с висок риск за пране на пари, които могат да бъдат заплаха за финансовата система на блока.

Чуждестранните инвестиции ще паднат още след решението

Чуждестранните инвестиции в страната вече са близо до-най-ниското си ниво за близо 20-годишното управление на президента Реджеп Ердоган. Политическа и икономическа нестабилност, както и опасения за намеса в паричната политика и неспазване на върховенството на закона вече до голяма степен прогониха чуждестранните средства, важни за финансирането на търговския дефицит на страната и поддържането на икономическия растеж.

Според проучване на МВФ от тази година, включването на дадена страна в "сивия списък" на FATF има "значителен отрицателен ефект" върху притока на капитал към нея. Авторите изчисляват, че резултатът е средно намаляване на портфейлните инвестиции в размер на 3% от БВП на страната, както и подобен спад на преките чуждестранни инвестиции. В случая на Турция спад от 3% от БВП би бил еквивалентен на около 23 млрд. долара.

Ефектите обаче вероятно ще са по-малки, тъй като през последните години голяма част от външния капитал вече е напуснал страната. Общите чуждестранни инвестиции в акции и облигации в началото на август тази година са едва 30.6 млрд. долара по данни на Турската централна банка. Преките чуждестранни инвестиции са били 5.7 млрд. долара миналата година, в сравнение с над 19 млрд. долара по време на пика си през 2007 г.

Дори и малки отливи сега могат да бъдат пагубни за Турция, която страда от обезценяването на валутата си и от ускорена инфлация, достигаща близо 20% през септември. Понижаването на жизнения стандарт вече доведе до рекорден спад в подкрепата на управляващата партия на Ердоган.

Ходът на FATF не е изненадващ. Турция е била предупредена от органа в доклад от 2019 г., че има "сериозни недостатъци" по отношение на борбата с прането на пари и финансирането на тероризъм. В отговор на критиката миналата година Анкара въведе противоречиво законодателство. Според опозиционни партии и активисти обаче, въпросното законодателство само използва препоръките като претекст и единствено служи за оказване на натиск върху неправителствения сектор и за ограничаване на свободата на изразяване и на сдружаване.