Климатичната конференция на ООН: Големите зелени очаквания
COP26 може да определи как и дали ефективно ще бъдат забавени климатичните промени през идващите години
Специалният пратеник на САЩ за климата Джон Кери я нарече "последната най-добра надежда за света да се задейства". Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) ще се проведе в Глазгоу от 31 октомври до 12 ноември. Около 25 000 хил. души, сред които световни лидери, преговарящи и журналисти, ще присъстват на събитието, което може да определи как и дали ефективно ще бъдат забавени климатичните промени през идващите години.
Целта на COP21 в Париж през 2015 г. беше да се постигне споразумение, което задължава участващите страни да се обвържат със задържане за повишаването на глобалните средни температури до "доста под" 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните равнища, за предпочитане до 1.5 градуса, с което ще се избегнат най-лошите последици от промяната на климата. Сега COP26 ще се стреми да зададе курс към мащабно намаляване на емисиите на парникови газове и към забавяне на затоплянето на Земята. Държавните ръководители ще бъдат изправени пред по-голям натиск да дадат по-амбициозни и по-конкретни обещания от тези в миналото.
Но в интервю за британската ВВС Кери предупреждава, че ключови страни следват политики, които са "на ръба да бъдат много опасни". И допълва, че ако емисиите не бъдат намалени достатъчно през следващите девет години, няма шанс да се постигнат дългосрочните цели. Според учените това ще изисква глобалните въглеродни емисии да отбележат спад с 45% от нивата през 2010 г. до края на това десетилетие. Но освен за кратък период по време на въведения локдаун заради пандемията от коронавирус емисиите продължават да се покачват.
Обещайте повече
COP26 е крайният срок, до който страните трябва да предадат своя актуализиран национално определен принос (НОП), който показва как дадена държава смята да намали емисиите си. "НОП даде на правителствата гъвкавостта да решат какъв да бъде курсът им на действие, като убеди много повече участници да се включат към Парижкото споразумение, отколкото биха го направили иначе. Но ако се добавят заедно всички съкращавания на емисиите, предложени в плановете, това все още няма да е достатъчно, за да доближи света до целта - под 2 градуса", обобщава анализ на сп. Economist. Скорошен доклад на ООН показва, че дори ако държавите изпълнят настоящите си ангажименти, курсът все още е към повишаване на средните температури с 2.7 градуса до края на столетието. А генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече това "катастрофален развой".
Затова Парижкото споразумение включва механизъм, който изисква страните да увеличават своя НОП на всеки пет години. Според Washington Post до средата на октомври 107 държави плюс ЕС са предали своите ревизирани планове. Но още много не са и те имат време до началото на COP26, което означава, че важна част от климатичната среща ще заемат дискусиите за ангажиментите на световните правителства и призивите да увеличат амбициите си.
Китай - страната, която изпуска най-много емисии и има инвестиции във въглищни емисии по целия свят, ще изиграе ключова роля в това дали COP26 ще бъде успешна. Кери призовава властите в Пекин да увеличат усилията си за намаляването на въглерода. Азиатската държава е обещала да достигне пик на емисиите до 2030 г., но специалният пратеник на САЩ за климата казва, че това не е достатъчно. "Ако няма съществено намаляване между 2020 и 2030 г., учените твърдят, че не можем да стигнем там, където трябва да бъдем. Няма да успеем да задържим покачването на температурите на Земята до 1.5 градуса и няма да успеем да постигнем целта за нетна нула до 2050 г.", посочва той. И допълва, че би искал да види в Глазгоу как 20-те водещи икономики поемат по-амбициозни ангажименти.
Климатична справедливост и обезщетения
Очакванията за COP26 са да се говори усилено за пари и климатична справедливост. Развиващите се страни обикновено замърсяват по-малко на човек от населението и не са отговорни за повечето емисии от миналото, но са засегнати от някои от най-тежките ефекти от затоплянето на планетата. Ето защо друга голяма тема на срещата ще бъде кой ще плати за адаптирането на развиващите се икономики към климатичните промени. От 2009 г. насам богатите държави постоянно обещават на по-бедните, че ще осигурят по 100 млрд. долара на година до 2020 г., но тази цел не е изпълнена. А голяма част от обещанията за намаляване на емисии, съдържащи се в НОП, зависят от това страните да получат повече средства. Бедните държави също така ще настояват за формализиране на финансирането за т.нар. загуби и повреди, което ги обезщетява за негативните последици от покачването на температурите. В Парижкото споразумение се споменава за подобен механизъм, но оттогава не е постигнат особен напредък.
По време на COP26 САЩ и ЕС ще заявят ангажимент за глобалния метан, като се надяват, че останалите страни ще се присъединят към тях в обещанието за намаляване на метановите емисии с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г. Домакинът на събитието Великобритания пък ще настоява за по-конкретни планове за прекратяване на употребата на въглищата. Вероятно ще има още дискусии и за това как да работи международният въглероден пазар. Други обявления могат да включват мерки за по-бърз преход към електрически автомобили, намаляване на изсичането на горите и финансиране на системи за защита на крайбрежните градове. Както на всяка климатична среща и сега се очаква компании и инвеститори публично да заявят климатичните си планове, което ще засили натиска над други да ги последват.
След по-малко от две седмици за две седмици светът ще е COP26. Както обобщава пред ВВС председателят на климатичната конференция Алок Шарма: "Глазгоу трябва да бъде моментът, в който светът се задейства. Имаме някои обещания, но трябва да ги разширим. Трябва да гарантираме, че целта за 1.5 градуса е осъществима. Сега е време всички ние да действаме, но особено това се отнася за страните от Г-20 и за развитите икономики, които обещаха финансова подкрепа за развиващите се държави и трябва да спазят това."
