Полша е само първият казус: проблемите със законността вече ще ограничават парите от ЕС

До дни Европейската комисия ще задейства механизма, чрез който ще може да спира, намалява или ограничава достъпа до финансиране

Съдебна палата, ЕС, знаме
Съдебна палата, ЕС, знаме    ©  Цветелина Белутова
Съдебна палата, ЕС, знаме
Съдебна палата, ЕС, знаме    ©  Цветелина Белутова

Битката между Варшава и Брюксел тази седмица се разгоря пред очите на всички. "Не можем и няма да допуснем общите ни ценности да бъдат изложени на риск", заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен по повод решението на Конституционния съд на Полша, че договорите на ЕС не стоят над основния закон.

Докато лидерите на съюза днес решават как да отговорят на предизвикателството откъм Полша, Комисията вече подготвя своето решение. Рамките на механизма за върховенство на закона - дългоочакваният инструмент, с който се контролира финансирането за държави, които не спазват общите европейски правила, ще бъдат обявени до дни, според информация на Bloomberg.

Регламентът ще позволи пълно спиране, намаляване или частично ограничаване на достъпа до европейско финансиране. Говорител на ЕК заяви пред "Капитал", че Полша далеч няма да е единствената държава, която ще получи нотификации във връзка с механизма. Друг източник пък потвърди, че България ще бъде сред нотифицираните заради проблеми с обществените поръчки, главния прокурор и корупцията.

Какво ще се случи

"От началото на годината комисията извършва задълбочена оценка на проблемите в страните и нотификации ще бъдат изпратени до засегнатите държави членки през следващите седмици", обясни говорител на Европейската комисия по правните въпроси и механизма за върховенството на закона.

Успоредно с това комисията изготвя и проект на насоки за прилагането на регламента, по които вече е получила обратна връзка от парламента и страните членки. Когато механизмът бъде стартиран, той ще важи както за Плана за възстановяване и устойчивост, така и за новата бюджетна рамка 2021 - 2027 г.

Източник на "Капитал" обаче поясни, че нотификацията не означава, че комисията автоматично ще спира финансирането. Първо ще се търсят други съществуващи инструменти за защита на общия бюджет. В случая с България например това ще са залегналите реформи в изпратения вече План за възстановяване и устойчивост. Ако комисията прецени, че обещаните промени са достатъчни, то от тяхното изпълнение ще зависи дали и как плащанията се движат регулярно.

По-интересно е, че ЕК потвърди, че независимо дали парите на една държава бъдат спрени, тя ще продължи да дължи плащания към крайни получатели и бенефициенти, което значи, че парите ще остават за сметка на бюджета.

Първият случай: Полша

Ситуацията с Полша очевидно ще бъде първият тест на механизма, защото тонът и от двете страни не предполага понижаване на градуса или отстъпки. Речта на Фон дер Лайен беше категорична, че Варшава ще трябва да обясни как ще защити новото европейско финансиране, ако счита правната си система за поставенa извън общите европейските рамки.

Полският план за възстановяване и устойчивост все още не е одобрен от комисията, въпреки че е подаден на 3 май 2021 г. Евродепутатите тази седмица гласуваха, че полският конституционен трибунал няма юридическа валидност и независимост от изпълнителната власт и не е квалифициран да тълкува конституцията на страната.

Според скорошен доклад на Европейската комисия за върховенството на закона от 2021 г., извършените от 2015 г. насам реформи от управляващата партия на правото и справедливостта в Полша са увеличили влиянието на изпълнителната и законодателната власт върху съдебната система в ущърб на независимостта на съдебната власт и са накарали комисията да стартира процедурата по член 7, която все още е в ход. Европейската комисия заведе и няколко дела пред Европейския съд във връзка с тези събития, а хиляди полски граждани излязоха на улиците да протестират срещу случващото се в страната им.

От своя страна полското правителство също запретна ръкави и отказа да води последващи преговори за зелените цели на ЕС, докато не бъде отпуснато полагащото й се финансиране за справяне с последствията от ковид (възлизащи на 36 млрд.евро). В началото на седмицата полският премиер Матеуш Моравецки обвини ЕС във "финансово изнудване" и надвишаване на правомощията.

Все още не е ясно каква подкрепа ще срещне Полша сред 27-те. Нидерландският премиер Марк Рюте сподели, че е имало силно притеснение от случващото се във Варшава, но германският канцлер Ангела Меркел призова за успокояване на агресивната реторика. Необходимо е 27-те държави - членки на ЕС, да намерят начини да "се съберат отново", заяви Меркел, която е известна като човекът в съвета, търсещ най-активно компромиси.