Докъде ще доведе челният сблъсък между Полша и ЕС

Като отрежат еврата и ще допишат проституцията , пардон , конституцията ...

Сигурно коства много усилия да се пише толкова скучно.
С подпорката на винаги по двама топ неизвестни "анализатори", този път от нечувани университети от след топ 1000.

Ако излезем от изкаляния коловоз на "челния сблъсък" Брюксел - Варшава и вземем да мислим самостоятелно, няма как да не стигнем до няколко простички извода:

1. Сегашната самовъзпроизвеждаща се бюрократична прослойка в ЕК като литературния Франкенщайн е заживяла свой самостоятелен параидеологически живот и е ударила секирата на въжделенията на бащите-основатели на ЕС, които (повече от сигурно) се въртят в гробовете си;

2. ЕК много несръчно се опитва да иницира розово-либерален майдан в Полша в подкрепа на своя бивш колега неолиберала глобалист Доналд Туск, който от след края на кариерата си в ЕС неотлъчно е в незрачна опозиция в родината си.

И за да се изплашат поляците, неуморно се тиражира измишльотината за Polexit. При над 80% одобрение за членството в ЕС, едва ли има полска партия с ума си, която да говори за излизане от ЕС;

3. Учудващо е, че авторката, пък и другите разказвачи в Капитал, не могат да съберат 2 и 2.

Като махнем плявата горе (sorry, Светломира), всъщност две са азбучните истини около дебата Полша-ЕС, но за които не се обелва и дума в грантовите неолиберални газети:

а) управляващите консерватори от ПиС на Качински искат връщането на ЕС към корените, когато съюзът е бил замислен и реализиран първоначално като сбор от суверенни държави с обща икономическа политика. Което не устройва днешната евробюрокрация, защото в момента не управляват европейските топ политици, а анонимният апарат в Брюксел, който налага свои идеологически клишета на страните-членки и наказва финансово, тия, които им се противят.
Това не е съюз, а по-мяза на превзета от някаква каста/племе империя;

б) Полша изобщо няма намерение да напуска ЕС, а с помощта на САЩ (с които има изключително геополитическо и военно антируско единомислие), да се оформи като стратегически център на бившето соцпространство в ЕС. Някаква поредна Източна Римска империя. Този път на ЕС. Колко дълго ще е втора на ЕС е съвсем друга тема...

Определено няма да има ЕС на две скорости, а по-скоро ще се появят Западен и Източен ЕС. Които, както подсказва историята, изобщо няма да са в добри отношения. Защото това е и целта.

За това много ясно говори екстрената реинкарнация на проекта Триморие на маршал Пилсудски между Първата и Втората войни, който сега се казва Три морета, ама смисълът му е същия - санитарен кордон от север (шпротите, Полша, Унгария, Австрия, Чехия,Румъния) до юг (България) между Русия и Германия.

За доминирането на англосаксонския свят е жизнено важно разделянето на индустриалната мощ на Германия от ресурсите на Русия и това е едно от запомнящите се открития на бащата на геополитиката британеца (естествено!) Халфорд Макиндер още от XIX в.

И защото пак стана много дълго, да обобщя:

- истинската причина на баталията е, че Полша прави мощни усилия да стане втори властови център в ЕС с помощта на САЩ-ската инициатива Три морета. Подкрепят я десните управляващи партии в Унгария, Словакия, Словения и доскоро Курц в Австрия, но с него се разправиха бързо и лесно;
- и защото това няма как да се напише, конфликтът Брюксел-Варшава се рисува като идеологически с елементи на нарушение на "правата на човека/общоевропейските ценности/върховенството на закона" и пр. дъвки, заради които Брюксел използва най-атомните си бомби - финансовите - като инструменти за надмошие.

Стане ли реалност Триморие-то, с ЕС е свършено.

Затова нека разглеждаме "челния склъсък" като доста недъгав и отблъскващ опит на евробюрокрацията да съхрани себе си и империята си в този си капсулиран вид, в който я познаваме с помощтта на невзрачни местни политически пионки като Юнкер, Барозу, гинеколожката, Темерманс, Юрова, Сасоли и вся остальная.

Капитал не спомага мисленето.
За него - мисленето - трябва да се грижим сами.

Знам че много харесваш авторитарните режими, но... те никак не са добра алтернатива на омразната ти демокрация. Отиди да поживееш малко в някоя дива средноазиатска република и ще се убедиш много бързо колко съм прав. Именно затова ЕС скача срещу Полша и Унгария, а не по друга причина. Силният (уж) лидер всъщност краде от всички в държавата си и ако не виждаш проблем в това, толкова по-зле за теб самия. Замисли се върху това - умен човек си.

До коментар [#] от "":

Жонглирането с обявените за антиподи понятия "демокрация" и "авторитаризъм" не е продуктивно. Просто защото всеки вижда в тях това, което иска да види. Като изключим Пиночет и Пол Пот всички останали известни като авторитарни лидери от Гай Юлий насам са възкачени и държани на власт според утвърдената процедура - Сенат, избори и т.н.
Висшият пилотаж е особа или група да обсеби демократично създадени институции и да ги подчини, което виждаме в ЕК.
И да попитам: Бойко Борисов авторитарен или демократичен лидер е?
Я да се понапънете и вие.

Re: amidala

Всъщност вие преподавате на г-на първите уроци по политическа психология: за масата от населението нещата трябва да бъдат сведени до две понятия. Едното (нашето) да е с положителна конотация, а другото (противниковото) - с отрицателна. Пример: демокрация vs. авторитаризъм.
И пропагандистите по медиите сортират (понякога много несръчно) в тия две чекмеджета актуалните политически събития/тенденции.

Защо, например, Виктор Орбан (чиято партия на последните парламентарни избори събра почти 3/4 от гласовете на унгарците), който е още по-сатанизиран от Качински от неолибералните гурута от ЕС, в момента не е обект на агресия от ЕК?

Обяснението е елементарно:неговите действия срещу Сорос и гейщините не са такава фундаментална заплаха за ЕС в този му континюитет, каквато са стремежите на Варшава за стане втори, Източен Рим.
И тъй като САЩ реално стоят зад тая форма на сепаратизъм с инициативата Три морета, тя е много реална като сбъдване. Пък и по евроатлантически причини не може да бъде атакувана директно и затова се посяга към първия урок от политическата психология: очернянето на най-слабия противник.
Още повече в бившите соцстрани има латентно недоволство, че са втора ръка европейци. Много ясен пример за това са резултатите на радикалната Алтернатива за Германия в провинциите от някогашното ГДР, както и на националистическите партии в цяла Европа.
Пък и измишльотината на гинеколожката - Зелената сделка - най-сериозно ще удари страните от Източна Европа и ще занули индустриалния им статус.

Така че латентна психологическа нагласа най-вече на Изток за промяна на статуквото в ЕС съществува. И тъй като една такава промяна явно ще е достатъчно тектонична, Големите се опитват да я режисират по най-удачния за себе си начин за последствията, защото първото действие - разбиване на ЕС - устройва и САЩ, и Русия, и Китай.

Тънкият момент е как ще се подреди тетрисът им след това.
И - уви! - без война май няма да мине.