Докъде ще доведе челният сблъсък между Полша и ЕС

Брюксел може да накаже Варшава така, че да боли. Но и не иска да я тласне към изхода

Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"
Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"    ©  Reuters
Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"
Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"    ©  Reuters
Темата накратко
  • Решението на полския Конституционен съд е обявяване на война на правния ред на ЕС.
  • Брюксел е в силна позиция и има на разположение достатъчно инструменти, с които да накаже Полша така, че да боли.
  • От друга страна обаче, никой не иска засилването на натиска да тласне неспасяемо страната към изхода от ЕС.

На 7 октомври в съдебна зала във Варшава Юлия Пшилебска изчете присъда, която буквално разтърси ЕС изоснови. "Редица европейски договори не отговарят на основния полски закон", обяви председателката на Конституционния съд, считана за доверено лице на лидера на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински.

Решението, че ключови елементи от правото на ЕС са несъвместими с полската конституция, ескалира драматично продължаващата вече с години конфронтация между Варшава и Брюксел. Външният министър на Люксембург Жан Аселборн предупреди Полша, че "си играе с огъня". Френският министър по европейските въпроси Клеман Бон определи случилото се като "атака срещу ЕС", която може да доведе до "фактическо излизане" на страната от съюза. По време изслушване пред Европейския парламент полският премиер Матеуш Моравецки беше подложен на разгорещен обстрел от евродепутатите, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: "Това съдебно решение поставя под въпрос основите на ЕС. Това е директно предизвикателство към единството на европейския правов ред."

Макар Моравецки да твърди, че идеята за "Полекзит" (по аналогия с Брекзит - бел. ред.) е "фалшива новина" и страната му "иска да остане част от европейското семейство на нациите", конфликтът между Брюксел и Варшава е стигнал етап, в който може да излезе извън контрол. От една страна, ЕС няма как да не реагира и да остави полското предизвикателство без отговор. От друга обаче, притесненията са, че с изострянето на ситуацията може да се стигне дотам Полша да се плъзне към изхода от ЕС, без това да е желанието нито на Брюксел, нито на Варшава.

Руската рулетка на Варшава с ЕС

Сблъсъкът между Варшава и Брюксел заради офанзивата на полското правителство за овладяване на правосъдната система започна през 2016 г. заради политическото превземане на същия този Конституционен съд, който сега издаде въпросното взривоопасно решение. Тогава президентът Анджей Дуда в разрез със закона отказа да назначи трима избрани конституционни съдии и ги замени с други трима, считани за близки до управляващата партия, включително Юлия Пшилебска. После правителството продължи с опит за чистка във Върховния съд и с поемане на контрол върху органа, който извършва назначенията в съдебната система, а също и с въвеждането на дисциплинарен режим, който позволява съдии да бъдат наказвани заради свои отсъждания.

Според управляващите от ПиС всичко това е нужно, за да бъде съдебната система прочистена от комунистически останки и реформата си е вътрешен въпрос. Според Брюксел е атака срещу върховенството на закона и независимостта на съдебната власт и срещу Полша има заведени няколко дела пред Европейския съд. В сряда по едно от тях Полша бе осъдена да плаща глоба по 1 млн. евро на ден, докато не разпусне дисциплинарната комисия, която гледа делата срещу съдии.

Произнасянето от 7 октомври е кулминацията на тази петгодишна битка. "Да започнем с това, че в Полша няма законно съставен Конституционен съд. Този псевдоорган не е нищо повече от марионетка", казва пред "Капитал" Лорън Пеш, професор по европейско право в Middlesex university. Според него ескалацията сега идва заради тревогата на управляващите във Варшава от нарастващия брой правни поражения, които търпи пред Европейския съд. "В известен смисъл това е акт на отчаяние с цел защита на автократичния режим, който искат да консолидират преди следващите избори", смята Пеш.

Рене Репаси, професор по международно и европейско право в Erasmus university в Ротердам, определя случилото се като "правна революция", която е стъпка към "правен изход от ЕС". "Изглежда, че намерението на полското правителство е по този начин да преодолее външната съпротива срещу правосъдните си реформи, защото вътрешна вече не съществува", казва Репаси пред "Капитал".

Според Лорън Пеш "в политическо отношение това нелепо решение на незаконния Конституционен съд се равнява на обявяване на война срещу правния ред на ЕС, който се базира на уважението към върховенството на закона". Полша на практика е напът да се извади сама от правната система на ЕС, върху която се крепи и единният пазар. И последствията от това могат да засегнат бизнеса и всекидневния живот на гражданите.

Възможните ефекти са съдилищата в останалите европейски държави да започнат да не признават издадените заповеди за арест в Полша и да има трансгранични спорове по всякакви въпроси от бизнес споразумения до разводи, ако останалите държави не приемат решенията на полските съдилища. По-рано тази година вече имаше прецедент, когато холандски съд отказа да екстрадира в Полша заподозрян за наркотрафик заради съмнения, че ще получи справедлив процес. "В краткосрочен план пълзящият "Полекзит" от правния ред на ЕС, задействан от настоящото управление във Варшава, ще доведе до това всички механизми на ЕС, базирани на взаимно доверие, да спрат да действат по отношение на Полша", посочва проф. Пеш.

Как може да отговори Брюксел

След първоначалните остри реакции в Брюксел и обещанията на Урсула фон дер Лайен да използва срещу решението на Варшава всички възможни средства, включително финансови, засега изглежда, че ЕС се въздържа от незабавни действия. За това призова и отиващият си германски канцлер Ангела Меркел, която на последния си Европейски съвет миналата седмица предупреди, че конфликтът между Варшава и Брюксел рискува да влезе във "все по-задълбочаваща се спирала" и че "големите политически различия не могат да бъдат разрешени чрез съдебни дела".

Само че подадената ръка за изглаждане на противоречията не изглежда да е била приета във Варшава. Само дни по-късно полският премиер Моравецки в интервю пред в. Financial Times обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата", и заплаши, че ако Брюксел започне "трета световна война", като лиши страната му от еврофондове, неговото правителство "ще защити правата ни с всички оръжия, с които разполагаме". Което включва и налагане на вето върху взимането на ключови решения в Брюксел, например по приоритетното законодателство за борба с климатичните промени.

Всъщност точно това прави ситуацията толкова деликатна. От една страна, Европейската комисия е в силна позиция и има на разположение достатъчно инструменти, с които да накаже Полша така, че да боли. Заявката на Полша да получи 36 млрд. евро от фондовете за възстановяване от пандемията все още не е одобрена. Комисията е под засилен натиск от евродепутати и някои столици да задейства и механизма за върховенство на закона, който може да спре достъпа на Полша до отредените й регионални фондове, възлизащи на 121 млрд. евро за следващите шест години. Колкото и да е неприятно да се използват подобни финансови наказания, те работят - наскоро например някои полски региони набързо оттеглиха приети анти-ЛГБТ резолюции, след като Брюксел ги предупреди, че ще им спре фондовете.

"Настоящото полско правителство не иска да напуска формално ЕС. То иска да продължи да принадлежи към ЕС и да получава фондове от ЕС, докато си изгражда авторитарен еднопартиен режим с правосъдна система от съветски тип. Но така принуждава останалите страни да решат дали искат ЕС да остане клуб на демокрации, или да толерира автократични режими", посочва Лорън Пеш. Според него "на този етап не е възможно да има никакво помирение или компромис с полските власти, тъй като те пресякоха правния Рубикон на ЕС и докато го правеха, изгориха всички мостове. Или ще отстъпят, или законовата и правна болка трябва да се засилва неумолимо, тъй като ЕС не може - надявам се - да толерира правна черна дупка по средата на континента".

От друга страна обаче, никой не иска засилването на натиска да тласне неспасяемо Полша по пътя на Великобритания. "Вярвам, че ЕК ще направи всичко, което може, срещу това решение на съда в Полша. Но също така вярвам, че това няма да доведе до разрив с Варшава. Поляците твърде много харесват членството в ЕС (над 80% са "за" - бел. ред.), а страната има твърде голяма нужда от финансовата подкрепа от ЕС, за да може полското правителство да си позволи окончателно скъсване с Брюксел", казва Рене Репаси. Стига нервите и от двете страни да не се опънат твърде много и ескалацията да не стигне дотам, докъдето никой не иска.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Като отрежат еврата и ще допишат проституцията , пардон , конституцията ...

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Сигурно коства много усилия да се пише толкова скучно.
    С подпорката на винаги по двама топ неизвестни "анализатори", този път от нечувани университети от след топ 1000.

    Ако излезем от изкаляния коловоз на "челния сблъсък" Брюксел - Варшава и вземем да мислим самостоятелно, няма как да не стигнем до няколко простички извода:

    1. Сегашната самовъзпроизвеждаща се бюрократична прослойка в ЕК като литературния Франкенщайн е заживяла свой самостоятелен параидеологически живот и е ударила секирата на въжделенията на бащите-основатели на ЕС, които (повече от сигурно) се въртят в гробовете си;

    2. ЕК много несръчно се опитва да иницира розово-либерален майдан в Полша в подкрепа на своя бивш колега неолиберала глобалист Доналд Туск, който от след края на кариерата си в ЕС неотлъчно е в незрачна опозиция в родината си.

    И за да се изплашат поляците, неуморно се тиражира измишльотината за Polexit. При над 80% одобрение за членството в ЕС, едва ли има полска партия с ума си, която да говори за излизане от ЕС;

    3. Учудващо е, че авторката, пък и другите разказвачи в Капитал, не могат да съберат 2 и 2.

    Като махнем плявата горе (sorry, Светломира), всъщност две са азбучните истини около дебата Полша-ЕС, но за които не се обелва и дума в грантовите неолиберални газети:

    а) управляващите консерватори от ПиС на Качински искат връщането на ЕС към корените, когато съюзът е бил замислен и реализиран първоначално като сбор от суверенни държави с обща икономическа политика. Което не устройва днешната евробюрокрация, защото в момента не управляват европейските топ политици, а анонимният апарат в Брюксел, който налага свои идеологически клишета на страните-членки и наказва финансово, тия, които им се противят.
    Това не е съюз, а по-мяза на превзета от някаква каста/племе империя;

    б) Полша изобщо няма намерение да напуска ЕС, а с помощта на САЩ (с които има изключително геополитическо и военно антируско единомислие), да се оформи като стратегически център на бившето соцпространство в ЕС. Някаква поредна Източна Римска империя. Този път на ЕС. Колко дълго ще е втора на ЕС е съвсем друга тема...

    Определено няма да има ЕС на две скорости, а по-скоро ще се появят Западен и Източен ЕС. Които, както подсказва историята, изобщо няма да са в добри отношения. Защото това е и целта.

    За това много ясно говори екстрената реинкарнация на проекта Триморие на маршал Пилсудски между Първата и Втората войни, който сега се казва Три морета, ама смисълът му е същия - санитарен кордон от север (шпротите, Полша, Унгария, Австрия, Чехия,Румъния) до юг (България) между Русия и Германия.

    За доминирането на англосаксонския свят е жизнено важно разделянето на индустриалната мощ на Германия от ресурсите на Русия и това е едно от запомнящите се открития на бащата на геополитиката британеца (естествено!) Халфорд Макиндер още от XIX в.

    И защото пак стана много дълго, да обобщя:

    - истинската причина на баталията е, че Полша прави мощни усилия да стане втори властови център в ЕС с помощта на САЩ-ската инициатива Три морета. Подкрепят я десните управляващи партии в Унгария, Словакия, Словения и доскоро Курц в Австрия, но с него се разправиха бързо и лесно;
    - и защото това няма как да се напише, конфликтът Брюксел-Варшава се рисува като идеологически с елементи на нарушение на "правата на човека/общоевропейските ценности/върховенството на закона" и пр. дъвки, заради които Брюксел използва най-атомните си бомби - финансовите - като инструменти за надмошие.

    Стане ли реалност Триморие-то, с ЕС е свършено.

    Затова нека разглеждаме "челния склъсък" като доста недъгав и отблъскващ опит на евробюрокрацията да съхрани себе си и империята си в този си капсулиран вид, в който я познаваме с помощтта на невзрачни местни политически пионки като Юнкер, Барозу, гинеколожката, Темерманс, Юрова, Сасоли и вся остальная.

    Капитал не спомага мисленето.
    За него - мисленето - трябва да се грижим сами.

  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Знам че много харесваш авторитарните режими, но... те никак не са добра алтернатива на омразната ти демокрация. Отиди да поживееш малко в някоя дива средноазиатска република и ще се убедиш много бързо колко съм прав. Именно затова ЕС скача срещу Полша и Унгария, а не по друга причина. Силният (уж) лидер всъщност краде от всички в държавата си и ако не виждаш проблем в това, толкова по-зле за теб самия. Замисли се върху това - умен човек си.

  • 4
    nxy48610609 avatar :-|
    amidala

    До коментар [#] от "":

    Жонглирането с обявените за антиподи понятия "демокрация" и "авторитаризъм" не е продуктивно. Просто защото всеки вижда в тях това, което иска да види. Като изключим Пиночет и Пол Пот всички останали известни като авторитарни лидери от Гай Юлий насам са възкачени и държани на власт според утвърдената процедура - Сенат, избори и т.н.
    Висшият пилотаж е особа или група да обсеби демократично създадени институции и да ги подчини, което виждаме в ЕК.
    И да попитам: Бойко Борисов авторитарен или демократичен лидер е?
    Я да се понапънете и вие.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Re: amidala

    Всъщност вие преподавате на г-на първите уроци по политическа психология: за масата от населението нещата трябва да бъдат сведени до две понятия. Едното (нашето) да е с положителна конотация, а другото (противниковото) - с отрицателна. Пример: демокрация vs. авторитаризъм.
    И пропагандистите по медиите сортират (понякога много несръчно) в тия две чекмеджета актуалните политически събития/тенденции.

    Защо, например, Виктор Орбан (чиято партия на последните парламентарни избори събра почти 3/4 от гласовете на унгарците), който е още по-сатанизиран от Качински от неолибералните гурута от ЕС, в момента не е обект на агресия от ЕК?

    Обяснението е елементарно:неговите действия срещу Сорос и гейщините не са такава фундаментална заплаха за ЕС в този му континюитет, каквато са стремежите на Варшава за стане втори, Източен Рим.
    И тъй като САЩ реално стоят зад тая форма на сепаратизъм с инициативата Три морета, тя е много реална като сбъдване. Пък и по евроатлантически причини не може да бъде атакувана директно и затова се посяга към първия урок от политическата психология: очернянето на най-слабия противник.
    Още повече в бившите соцстрани има латентно недоволство, че са втора ръка европейци. Много ясен пример за това са резултатите на радикалната Алтернатива за Германия в провинциите от някогашното ГДР, както и на националистическите партии в цяла Европа.
    Пък и измишльотината на гинеколожката - Зелената сделка - най-сериозно ще удари страните от Източна Европа и ще занули индустриалния им статус.

    Така че латентна психологическа нагласа най-вече на Изток за промяна на статуквото в ЕС съществува. И тъй като една такава промяна явно ще е достатъчно тектонична, Големите се опитват да я режисират по най-удачния за себе си начин за последствията, защото първото действие - разбиване на ЕС - устройва и САЩ, и Русия, и Китай.

    Тънкият момент е как ще се подреди тетрисът им след това.
    И - уви! - без война май няма да мине.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход