Докъде ще доведе челният сблъсък между Полша и ЕС

Брюксел може да накаже Варшава така, че да боли. Но и не иска да я тласне към изхода

Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"
Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"
Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"    ©  Reuters
Полският премиер Моравецки обвини ЕС, че притиска Полша с "пистолет, допрян в главата" и заплаши Брюксел да не започва "трета световна война"    ©  Reuters
Темата накратко
  • Решението на полския Конституционен съд е обявяване на война на правния ред на ЕС.
  • Брюксел е в силна позиция и има на разположение достатъчно инструменти, с които да накаже Полша така, че да боли.
  • От друга страна обаче, никой не иска засилването на натиска да тласне неспасяемо страната към изхода от ЕС.

На 7 октомври в съдебна зала във Варшава Юлия Пшилебска изчете присъда, която буквално разтърси ЕС изоснови. "Редица европейски договори не отговарят на основния полски закон", обяви председателката на Конституционния съд, считана за доверено лице на лидера на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • - 5
    • + 1

    Като отрежат еврата и ще допишат проституцията , пардон , конституцията ...

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 5

    Сигурно коства много усилия да се пише толкова скучно.
    С подпорката на винаги по двама топ неизвестни "анализатори", този път от нечувани университети от след топ 1000.

    Ако излезем от изкаляния коловоз на "челния сблъсък" Брюксел - Варшава и вземем да мислим самостоятелно, няма как да не стигнем до няколко простички извода:

    1. Сегашната самовъзпроизвеждаща се бюрократична прослойка в ЕК като литературния Франкенщайн е заживяла свой самостоятелен параидеологически живот и е ударила секирата на въжделенията на бащите-основатели на ЕС, които (повече от сигурно) се въртят в гробовете си;

    2. ЕК много несръчно се опитва да иницира розово-либерален майдан в Полша в подкрепа на своя бивш колега неолиберала глобалист Доналд Туск, който от след края на кариерата си в ЕС неотлъчно е в незрачна опозиция в родината си.

    И за да се изплашат поляците, неуморно се тиражира измишльотината за Polexit. При над 80% одобрение за членството в ЕС, едва ли има полска партия с ума си, която да говори за излизане от ЕС;

    3. Учудващо е, че авторката, пък и другите разказвачи в Капитал, не могат да съберат 2 и 2.

    Като махнем плявата горе (sorry, Светломира), всъщност две са азбучните истини около дебата Полша-ЕС, но за които не се обелва и дума в грантовите неолиберални газети:

    а) управляващите консерватори от ПиС на Качински искат връщането на ЕС към корените, когато съюзът е бил замислен и реализиран първоначално като сбор от суверенни държави с обща икономическа политика. Което не устройва днешната евробюрокрация, защото в момента не управляват европейските топ политици, а анонимният апарат в Брюксел, който налага свои идеологически клишета на страните-членки и наказва финансово, тия, които им се противят.
    Това не е съюз, а по-мяза на превзета от някаква каста/племе империя;

    б) Полша изобщо няма намерение да напуска ЕС, а с помощта на САЩ (с които има изключително геополитическо и военно антируско единомислие), да се оформи като стратегически център на бившето соцпространство в ЕС. Някаква поредна Източна Римска империя. Този път на ЕС. Колко дълго ще е втора на ЕС е съвсем друга тема...

    Определено няма да има ЕС на две скорости, а по-скоро ще се появят Западен и Източен ЕС. Които, както подсказва историята, изобщо няма да са в добри отношения. Защото това е и целта.

    За това много ясно говори екстрената реинкарнация на проекта Триморие на маршал Пилсудски между Първата и Втората войни, който сега се казва Три морета, ама смисълът му е същия - санитарен кордон от север (шпротите, Полша, Унгария, Австрия, Чехия,Румъния) до юг (България) между Русия и Германия.

    За доминирането на англосаксонския свят е жизнено важно разделянето на индустриалната мощ на Германия от ресурсите на Русия и това е едно от запомнящите се открития на бащата на геополитиката британеца (естествено!) Халфорд Макиндер още от XIX в.

    И защото пак стана много дълго, да обобщя:

    - истинската причина на баталията е, че Полша прави мощни усилия да стане втори властови център в ЕС с помощта на САЩ-ската инициатива Три морета. Подкрепят я десните управляващи партии в Унгария, Словакия, Словения и доскоро Курц в Австрия, но с него се разправиха бързо и лесно;
    - и защото това няма как да се напише, конфликтът Брюксел-Варшава се рисува като идеологически с елементи на нарушение на "правата на човека/общоевропейските ценности/върховенството на закона" и пр. дъвки, заради които Брюксел използва най-атомните си бомби - финансовите - като инструменти за надмошие.

    Стане ли реалност Триморие-то, с ЕС е свършено.

    Затова нека разглеждаме "челния склъсък" като доста недъгав и отблъскващ опит на евробюрокрацията да съхрани себе си и империята си в този си капсулиран вид, в който я познаваме с помощтта на невзрачни местни политически пионки като Юнкер, Барозу, гинеколожката, Темерманс, Юрова, Сасоли и вся остальная.

    Капитал не спомага мисленето.
    За него - мисленето - трябва да се грижим сами.

    Нередност?
  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 3
    • + 2

    Знам че много харесваш авторитарните режими, но... те никак не са добра алтернатива на омразната ти демокрация. Отиди да поживееш малко в някоя дива средноазиатска република и ще се убедиш много бързо колко съм прав. Именно затова ЕС скача срещу Полша и Унгария, а не по друга причина. Силният (уж) лидер всъщност краде от всички в държавата си и ако не виждаш проблем в това, толкова по-зле за теб самия. Замисли се върху това - умен човек си.

    Нередност?
  • 4
    nxy48610609 avatar :-|
    amidala
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#] от "":

    Жонглирането с обявените за антиподи понятия "демокрация" и "авторитаризъм" не е продуктивно. Просто защото всеки вижда в тях това, което иска да види. Като изключим Пиночет и Пол Пот всички останали известни като авторитарни лидери от Гай Юлий насам са възкачени и държани на власт според утвърдената процедура - Сенат, избори и т.н.
    Висшият пилотаж е особа или група да обсеби демократично създадени институции и да ги подчини, което виждаме в ЕК.
    И да попитам: Бойко Борисов авторитарен или демократичен лидер е?
    Я да се понапънете и вие.

    Нередност?
  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 2

    Re: amidala

    Всъщност вие преподавате на г-на първите уроци по политическа психология: за масата от населението нещата трябва да бъдат сведени до две понятия. Едното (нашето) да е с положителна конотация, а другото (противниковото) - с отрицателна. Пример: демокрация vs. авторитаризъм.
    И пропагандистите по медиите сортират (понякога много несръчно) в тия две чекмеджета актуалните политически събития/тенденции.

    Защо, например, Виктор Орбан (чиято партия на последните парламентарни избори събра почти 3/4 от гласовете на унгарците), който е още по-сатанизиран от Качински от неолибералните гурута от ЕС, в момента не е обект на агресия от ЕК?

    Обяснението е елементарно:неговите действия срещу Сорос и гейщините не са такава фундаментална заплаха за ЕС в този му континюитет, каквато са стремежите на Варшава за стане втори, Източен Рим.
    И тъй като САЩ реално стоят зад тая форма на сепаратизъм с инициативата Три морета, тя е много реална като сбъдване. Пък и по евроатлантически причини не може да бъде атакувана директно и затова се посяга към първия урок от политическата психология: очернянето на най-слабия противник.
    Още повече в бившите соцстрани има латентно недоволство, че са втора ръка европейци. Много ясен пример за това са резултатите на радикалната Алтернатива за Германия в провинциите от някогашното ГДР, както и на националистическите партии в цяла Европа.
    Пък и измишльотината на гинеколожката - Зелената сделка - най-сериозно ще удари страните от Източна Европа и ще занули индустриалния им статус.

    Така че латентна психологическа нагласа най-вече на Изток за промяна на статуквото в ЕС съществува. И тъй като една такава промяна явно ще е достатъчно тектонична, Големите се опитват да я режисират по най-удачния за себе си начин за последствията, защото първото действие - разбиване на ЕС - устройва и САЩ, и Русия, и Китай.

    Тънкият момент е как ще се подреди тетрисът им след това.
    И - уви! - без война май няма да мине.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал