Ами ако компаниите бяха принудени да плащат за затоплянето на планетата

Ако правителствата станат сериозни, промяната на въглеродния данък е почти неизбежна

Много въпроси са в съзнанието на бизнес лидерите в навечерието на срещата COP26 на ООН за климата от 31 октомври до 12 ноември. За изпълнителните директори, които пътуват до Глазгоу, те варират от обикновените ("да пътувам с влак", "да ям само растителна храна") до дълбоките ("защо изобщо отивам"). Най-важният въпрос обаче рязко се задава: какво би станало, ако правителствата се съгласят рано или късно на достатъчно сериозни ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5-2°C над прединдустриалните нива, както е предвидено в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.? Този въпрос има отговор, от който се страхуват повечето мултинационални компании. Той би изпратил ударни вълни през целите им бизнес модели.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Видимо почвата се подготвя за шоуто на климатичната среща в Глазгоу.

    За това не се говори, но впечатлително е, че "климатичните" конгреси 1:1 повтарят в геонагласите в конкретната политическа ситуация.

    Протоколът от Киото (1997), подписан след рухването на СССР и при неоспоримия хегемонизъм на САЩ, обвързва отделяните от страните емисии СО2 със строги правно обвързани задължения.

    Сменилото го Парижко споразумение за климата (2015), сключено във време на все по-ясно демонстрирано от Русия и Китай нежелание да се съобразяват с хегемонията на САЩ, представлява система от декларативни необвързващи обещания. Съществен момент е, че то свали историческата отговорността за климатичните промени от индустриалния Запад, замърсяващ от 200 г, и я разхвърля и върху бившите им колонии, младите и развиващите се страни.

    Във вече ясно конфронтирания по линията Запад-Изток свят на срещата в Глазгоу (2021) повече от сигурно е, че Западът ще се съсредоточи върху приобщаването на "борбата" с климатичните промени към арсенала на оръжия, насочени срещу откровено оспорващите хегемонизма на САЩ Русия и Китай. Концентрацията на "проблемите" са първосигнално ясни: изкопаемите горива (Русия) и со2 емисиите на "работилницата на света".

    И в градацията на логиката на "либерализирането" на международните климатични документи, която ги прави все по-необвързващи за всички страни-участници, най-вероятно на срещата в Глазгоу Западът ще наложи документ, на базата на който ще може избирателно да въвежда въглероден данък върху топ експортните продукти на съперниците на залязващия хегемон - въглеводородите и промишлената продукция.

    И е любопитно какъв ще е критерият да се облага с въглероден данък импорта на руския газ, а да не се облага катарският/алжирският/норвежският/американския шистов? Или се облага китайската стомана, а не американската/индийската/турската?

    Ами няма да има конкретни критерии.Глазгоу 2021 ще даде свобода на Запада под благовидния предлог за климата да опита да се разправи икономически с геополитическите си противници.

    Мисля, че тазгодишният нереално скандален крах на т.н. Зелен план на фон Лайнен и Со показа колко опасно е следването на фиксидеи.

    Но пък една мотика може да се настъпва до премала.
    Европейската история на ХХ в нагледно го показва.

    Нередност?
Нов коментар