Лидерите от Г-20 одобриха минимален корпоративен данък

Срещата в Рим ще зададе тона за климатичната конференция в Глазгоу

Лидерите от Г-20 одобриха глобално споразумение, по силата на което печалбите на големите бизнеси ще бъдат облагани с поне 15%. "Това е повече от обикновена данъчна сделка. Това е дипломация, която преструктурира глобалната икономика", коментира президентът на САЩ Джо Байдън.

Американският финансов министър Джанет Йелън нарече споразумението историческо и посочи, че така ще се прекрати "вредното състезание за най-нисък корпоративен данък", като компаниите и служителите в САЩ ще бъдат облагодетелствани, въпреки че много базирани в страната големи бизнеси ще трябва да плащат повече данъци.

Договорката, която бе одобрена от всички лидери на срещата на Г-20 в Рим и ще влезе в сила до 2023 г., е в резултат на опасенията, че мултинационални компании пренасочват печалбите си към юрисдикции с ниски данъци. Пандемията и климатичните промени също са в дневния ред на събитието, което събра лице в лице по-голямата част от световните лидери на фона на корона кризата. Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин присъстваха чрез видеовръзка.

Климатични цели

Страните от Г-20 също така се разбраха да осигурят повече ваксини срещу коронавирус за бедните държави и си поставиха за цел да бъдат имунизирани 70% от световното население до средата на 2022 г. Италия, която бе домакин на събитието, постави икономиката и здравните въпроси на водещо място през първия ден от срещата. Очаква се климатичните дискусии да се състоят в неделя.

Срещата на Г-20 се случва непосредствено преди Конференция на ООН по изменението на климата (COP26), която започва в понеделник в Глазгоу. И прогнозите са, че Г-20 ще зададе тона за COP26 на фона на остри противоречия между страните относно техните ангажименти в борбата с климатичните промени. Групата на двадесетте най-развити икономики съставлява около 80% от глобалните емисии на парникови газове, но надеждите, че събитието в Рим ще определи курс към успех в Глазгоу, намаляха значително, пише Reuters. Според източници на агенцията Русия и Китай са сред страните, които се противопоставят на определянето на амбициозни климатични цели.

Чернова на комюнике от срещата посочва, че страните от Г-20 ще увеличат усилията си за ограничаване на покачването на температурите до 1.5 градуса по Целзий - равнището, което според учените е необходимо, за да се избегнат най-тежките последици от климатичните промени. Според документа настоящите планове за намаляване на емисиите трябва да станат по-амбициозни, но няма подробности как да стане това. Също така се отбелязва нуждата "развитите държави да мобилизират 100 млрд. долара годишно от обществени и частни източници до 2025 г. за климатичните нужди на развиващите се страни" - обещание, което бе направено през 2009 г., но не е спазено.

Общи, а не едностранни действия

Италианският премиер Марио Драги заяви, че правителствата трябва да работят заедно, за да се справят с огромните предизвикателства, пред които са изправени. "От пандемията, през климатичните промени до справедливото облагане - едностранните действия не са опция", каза той.

Но според анализ на британската ВВС засега не всички световни лидери изглеждат склонни да поставят глобалния интерес пред националния, защото това често означава да ядосат гласоподавателите. "Остават противоречия относно това дали по-богатите държави са готови да намалят емисиите си, да дадат повече ваксини срещу коронавирус на по-бедните и да стабилизират волатилните цени на енергията", обобщава ВВС.

Още от Капитал