ЕС иска да привлече производители на чипове, но сметките в плана не излизат

Съюзът трябва да намери начин да изравни субсиидиите, давани в САЩ

Европейският съюз (ЕС) иска да има 20% от пазара на полупроводници до 2030 г., като за да изпълни тази цел обеща изравняване на субсидиите с тези, които се дават в САЩ. Това обаче изглежда като много трудна задача главно заради вътрешните правила за конкуренция, които ЕС има. Съюзът е поредният играч, навлизащ в тази битка, като до момента САЩ, Китай, Тайван, Южна Корея и Япония вече са започнали подобни програми. САЩ дори са във финалните етапи на одобряването на законопроекта CHIPS for America, според който компаниите в сектора биха получили 52 млрд. долара в субсидии или данъчни облекчения. Това са перфектни предпоставки за започването на наддаване, което има опасност да излезе извън контрол.

Планът на ЕС се съдържа в две различни програми - Важния проект от общ европейски интерес (ВПОЕИ) и индустриалния пакт "Европейски закон за чиповете". Двата плана заедно биха изравнили инвестицията на Щатите, смята Тиери Бретон, еврокомисар по вътрешния пазар.

За фирмите, които работят в сектора обаче, това твърдение е доста съмнително. Голяма част от парите по двете програми ще дойдат от плановете за възстановяване, които всяка държава членка трябва да представи. Анализ на Politico показва, че цели 10 страни въобще не са споменали полупроводниците в плановете си, а само шест са заделили пари специално за чипове. Повечето държави избират да поставят чиповете под една шапка с облачните технологии, изкуствения интелект и други технологични иновации. За момента има осигурени 2.5 млрд. евро за чипове и 2.3 млрд. за "технологичния сектор". Италианското правителство е отделило 700 млн. евро, обяви през септември премиерът Марио Драги, докато Франция планира инвестиция от 6 млрд. евро за технологична устойчивост, по-голямата част от която се очаква да отиде именно за полупроводници. Германия харчи по 3 млрд. за сектора според местни медии, като сумата може да нарасне до 10 млрд., но не е ясно дали следващото правителство би било готово да подкрепи плана.

Като се съберат числата, има приблизително 3 до 5 млрд. евро от плановете за възстановяване от пандемията, одобрени от Европейската комисия (ЕК), които са готови за инвестиране в сектора на чиповете и още 8 до 9 млрд. евро в национални обещания, които ще се нуждаят от одобрението на службата по конкуренцията към ЕК. Достигането на исканите 52 млрд. евро изглежда доста трудно.

Откъде идват проблемите

Тези трудности се създават от начина, по който плановете работят в ЕС. Според ВПОЕИ държавите трябва да представят самостоятелни планове за възстановяване, след което ЕС да излезе с един общ такъв. След това следва различните индустрии да предлагат проекти, които да спечелят финансиране, като ЕК отново трябва да провери влиянието на тези проекти върху конкуренцията. Чак след това местните правителства ще могат да започнат раздаването на пари.

Според документи, видени от Politico, този процес би отнел значително повече от година и половина. "Липсата на времева рамка за ВПОЕИ е едно от явните оплаквания на компаниите", казва Ян-Петер Клайнханс, изследовател в берлинския мозъчен тръст Stiftung Neue Verantwortung.

Следващата пречка е фактът, че финансирането за сектора на полупроводници най-вероятно ще отиде за изследователски проекти, които целят постигането на иновации в сферата, защото в закона е записано, че проекти, които получават финансиране по ВПОЕИ, трябва да са "с основно иновативен характер". "Много по-лесно е прилагането на регулаторна политика на европейско ниво, отколкото прилагането на индустриална политика", смята технологичният директор на Германския съвет по външни отношения Тайсън Баркър.

ЕС трябва да измисли начин, по който да привлече големите играчи в сектора, ако не иска да разчита изцяло на внос - което, както видяхме по време на пандемията, не е добра идея. Intel обяви по-рано през годината, че ще изгради завод за чипове в Европа, като краткосрочната инвестиция възлиза на 20 млрд. долара, а дългосрочната - на поне 80 млрд. През април изпълнителният директор на компанията Пат Гелсингър обяви пред Politico, че компанията му ще се нуждае от поне 8 млрд. долара субсидии, за да избере Европа. Тайванската TSMC в момента проучва места за следващия си завод, като Германия е една от потенциалните дестинации. Не е ясно обаче по кой от двата плана на ЕС двете компании биха получили финансова помощ. ЕС има тежката задача бързо да намери отговорите на въпроси, които се очаква да оформят бъдещето както на технологичния сектор, така и на Европа.

Още от Капитал