Само бла, бла, бла: Как един сенатор попречи на Байдън да изпълни климатичните си обещания

Американският президент пристигна в Глазгоу с амбиция да поведе световните лидери в борбата с климатичните промени, но без резултати, с които да подплати думите си

Джо Манчин, сенаторът от Западна Вирджиния, който спъва климатичния план на Байдън
Джо Манчин, сенаторът от Западна Вирджиния, който спъва климатичния план на Байдън    ©  Stefani Reynolds/AFP/Getty
Джо Манчин, сенаторът от Западна Вирджиния, който спъва климатичния план на Байдън
Джо Манчин, сенаторът от Западна Вирджиния, който спъва климатичния план на Байдън    ©  Stefani Reynolds/AFP/Getty

За администрацията на президента Джо Байдън климатичната конференция в Глазгоу трябваше да е нещо като параден марш, утвърждаващ лидерството на САЩ в разрешаването на екзистенциален в световен мащаб проблем. Проблем, самото съществуване на който предишният държавен глава Доналд Тръмп отричаше.

Вместо готов решително да заеме лидерския пост в глобалната борба с климатичните промени, от който Тръмп абдикира, Байдън пристигна в Европа изтощен, без да е овладял собствените си "редици". Именно вътрешните разпри между демократите за параметрите на знаковия план на Белия дом на стойност 2 трлн. долара, който включва около 500 млрд. долара под формата на климатични мерки, осакатиха сериозно амбициозните политики за околната среда, основополагащи за предизборната кампания на Байдън миналата година.

Това е провал за самия Байдън, който се лансира като политик, способен да преодолява законодателните блокажи, дори когато това изисква достигане на консенсус с членове на противниковата партия. Президентът прекара сутринта, преди да отпътува за Европа, в кулоарите на Конгреса, провеждайки редица лични срещи с ключовите представители на партията си. До гласуване на приемания за консенсусна версия на законопроекта, която президентът обяви след срещата, така и не се стигна, което зададе минорен тон на европейската визита на Байдън, а заедно с това помрачи изгледите останалите големи замърсители да предприемат по-сериозни мерки за достигане на климатична неутралност.

Кой спъна закона?

Седмицата за преговори преди европейската си визита Байдън стартира не в Белия дом, а в родния си щат Делауер на закуска със сенатора от Западна Вирджиния Джо Манчин, до голяма степен отговорен за президентските главоболия през последните месеци. Причината затова е проста - за да постигнат мнозинството, нужно за прокарване на плана в горната камара на Конгреса, демократите трябва да гласуват в пълен унисон. Манчин обаче отказва да следва партийната линия, която Байдън се опитва да наложи, като по този начин заплашва цялата законодателна инициатива.

Към датата на въпросната закуска Манчин вече беше осакатил съществено климатичния законопроект, твърдо опълчвайки се на основния му компонент. А именно програмата на Байдън за чисто електричество, която би създала позитивен стимул за производителите на енергия да използват възобновяеми източници, като същевременно санкционира онези от тях, които се бавят с енергийния преход.

$ в очите

От една страна, бойкотът на Манчин спрямо климатичния план на Байдън е идеологически. Манчин е центрист в партия, която клони вляво. Той е останка от предходни времена, когато в мнозинството си жителите на Западна Вирджиния са подкрепяли Демократическата партия. Сега щатът е крепост на републиканците.

На президентските избори Тръмп спечели вота в Западна Вирджиния с близо 40% преднина пред Байдън. Ако подкрепи по-строгите климатични мерки, то шансовете на демократа да загуби изборите за Конгрес, които предстоят през 2024 г., и поста му да заеме републикански опонент са големи. Заплахата за Манчин, а следователно за мнозинството на партията му в Сената, би била особено голяма, ако сенаторът подкрепи енергийния преход, тъй като над 20% от жителите на Западна Вирджиния се препитават от въгледобив и производство на електроенергия от въглища.

От друга страна, подкрепата на Манчин за изкопаемите горива е чисто финансова. В рамките на настоящия електорален цикъл той е сенаторът, получил най-големите политически дарения от петролните, газови и въгледобивни лобисти. Но финансовите интереси на Манчин стигат и по-надълбоко.

През 1989 г. Манчин създава фирмата за препродажба на въглища "Енерсистемс". След като влиза в политиката, той предава управлението на фирмата на сина си. Последната данъчна декларация на сенатора обаче сочи, че акциите му във фирмата са на стойност между 1 и 5 млн. долара. През последното десетилетие той е получил повече от 5 млн. долара в дивиденти от тази инвестиция. Цели 71% от инвестиционните доходи на Манчин, които възлизат и на една трета от общото му състояние, произхождат от "Енерсистемс".

Да ти приседне

Разговорът по време на закуската очевидно е бил неуспешен. До последно преди заминаването на Байдън за Европа Манчин не застана твърдо зад законопроекта, дори след като той беше изменен по негово настояване. Изправено пред възможността вотът да пропадне, което би белязало участието на Байдън в климатичната конференция с провал, демократическото ръководството не свика гласуване миналата седмица.

Този ход беше обвързан и с очакването, че преговорите за законопроекта окончателно ще приключат до началото на тази седмица и ще се пристъпи към гласуване, докато Байдън все още е в Глазгоу. В понеделник Манчин посече това очакване.

"Работих усилено за постигането на компромис. Едно обаче е сигурно: този компромис не е достатъчен за много от колегите ми в Конгреса. За тях е въпрос на всичко или нищо, а те самите са склонни само на всичко", каза сенаторът по време на пресконференция в понеделник. Манчин добави, че би подкрепил проектозакона, ако той подпомогa американските граждани, но е готов да гласува срещу него, "в случай че той би навредил на държавата".

По-добре от нищо

Изказването на Манчин е особено болезнено за климатичните активисти и техните партньори в политическите среди, тъй като дори без програмата за чисто електричество пакетът предвижда инвестиция от 555 млрд. долара в борбата срещу климатичните промени. Самият Байдън определя проектозакона като "най-мащабната инвестиция в борбата срещу климатичната криза в световен план".

Планът предвижда 300 млрд. долара под формата на данъчни стимули да бъдат раздадени на производителите и купувачите на вятърна, слънчева и ядрена енергия. Целта на тази мярка е да ускори края на употребата на изкопаеми горива. Купувачите на електрически автомобили също ще спечелят от законопроекта. За всяка закупена електрическа кола се предвиждат данъчни стимули в размер до 12 500 долара, в зависимост от това какъв процент от частите на автомобила са произведени в САЩ.

Останалата част от финансирането би се разпределила между няколко програми, сред които такива за изграждане на зарядни станции, настройване на електропреносната мрежа към алтернативните източници на енергия, залесяване и екосъобразно земеделие.

Анализ на мозъчния тръст Rhodium Group, публикуван миналата седмица, сочи, че дори в съкратената си версия законопроектът на Байдън би могъл да намали годишните въглеродните емисии на САЩ с 50% до 2030 г., което отговаря на ангажимента, поет от страната според Парижкото климатично споразумение. Без вота на Манчин обаче законопроектът е обречен, особено ако се вземе предвид фактът, че следващата година предстоят междинни избори за Конгрес, на които демократите вероятно ще загубят мнозинството си.

Несериозна работа

"Всяка държава се сблъсква със затруднения в законодателния си процес, но това, което интересува всички останали, са резултатите", казва в интервю за New York Times Лиа Никълсън, старши съветник на Алианса на малките островни държави, които са особено застрашени от климатичните промени. "Провалът на господин Байдън да приложи климатичния си план ще бъде изтълкуван от другите големи замърсители като сигнал, че САЩ са "несериозни" в борбата срещу климатичните промени", добавя тя.

Напрежението вече е високо. Лидерите на Китай и Русия отказаха да се включат в климатичната конференция в Глазгоу, с което предизвикаха критики от Байдън. "Китай допусна голям грешка, като отказа да изпрати делегация в Глазгоу, и изгуби способността си да влияе на хората по света", каза Байдън в Глазгоу. Думите на Байдън по адрес на Владимир Путин бяха също толкова остри. "Той се сблъсква със сериозни климатични проблеми, но въпреки това мълчи за готовността си да предприеме каквито и да било мерки", отбеляза американският президент. Той използва случая да изрази увереност, че климатичният му проектозакон ще бъде приет. "Вярвам, че Джо (Манчин) ще бъде там, че ще свършим работа", каза Байдън в заключение.

Междувременно група млади климатични активисти, сред които и Грета Турнберг, се бяха струпали пред конгресния център в Глазгоу, за да протестират срещу политическото бездействие. Слоганът на младежите беше недвусмислен: "Стига само бла, бла, бла."