Недовършената работа за климатичните промени

Постигнатото споразумение в Глазгоу не е перфектно. Но посоката е правилна и има конкретни стъпки за правене на повече

Най-важният въпрос е как да се ускори "зеленият" преход
Най-важният въпрос е как да се ускори "зеленият" преход    ©  Reuters
Най-важният въпрос е как да се ускори "зеленият" преход
Най-важният въпрос е как да се ускори "зеленият" преход    ©  Reuters
Темата накратко
  • Държавите и бизнесът трябва да увеличат догодина амбициите си за намаляване на емисиите, за да изпълнят целите за задържане на глобалното затопляне.
  • На база на сегашните ангажименти светът е на път към покачване на температурите с 2.4 градуса.
  • Емисиите трябва да се свият с около 45% през това десетилетие, за да се запази възможността за постигане на целта от 1.5 градуса.

"Това не свършва тук, а едва започва." С тези думи на зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс може да се обобщи приключилата преди дни климатична конференция в Глазгоу (COP26). Заради постигането на споразумение срещата беше определена от някои като успех, заради ограниченията на договорката други заговориха за провал.

Но най-важният въпрос за всички тези, които искат да намалят ефектите от климатичните промени, е как да се ускори "зеленият" преход. Очевидният отговор е чрез усилване на натиска върху държавите и компаниите, като тук важна роля ще изиграе гражданското общество. И както пише Guardian: "Най-хубавото нещо на сделката от Глазгоу е шансът, който предлага, за по-строги съкращавания на емисиите през следващата година."

На поправителен в Египет през 2022 г.

Емисиите трябва да се свият с около 45% през това десетилетие, за да се запази възможността за задържане на покачването на температурите до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива - границата, отвъд която според учените може да се стигне до необратими и неконтролируеми въздействия върху климата. На база на сегашните глобални ангажименти светът е на път към затопляне от 2.4 градуса. През 2022 г. на COP27 в Египет правителствата ще имат друг шанс да се задействат.

По време на сегашната климатична конференция някои страни продължиха да затрудняват напредъка и заедно с други поддръжници на изкопаемите горива ограничиха действията на защитниците на незабавната декарбонизация. Същевременно за все повече екологични активисти, регулатори и международни организации доброволните стъпки, които бизнесът предприема до този момент, не са достатъчни, за да предотвратят климатична катастрофа.

Ако след няколко години хората погледнат към COP26 като към успешно събитие, то това ще бъде, защото споразумението от Глазгоу създаде механизма, чрез който държавите трябва да обновяват обещанията си за намаляване на емисиите всяка година, а политическите условия се промениха така, че да гарантират, че съществуващите ангажименти ще стават по-строги. Ако завършилата климатична конференция бъде възприемана като провал, то това ще бъде, защото емисиите ще продължават да се покачват.

Ангажиментът на Индия и Китай заедно със САЩ към COP26 е обнадеждаващ. Но индийското настояване в последния момент клаузата, призоваваща за "прекратяване" (phase out) на използването на въглища, да бъде заменена с "намаляване" (phase down) на употребата е разочароващо. Учените са единодушни, че това замърсяващо гориво трябва да бъде премахнато. И затова натискът върху страните, централните банки и частните финансови институции, които отдавна трябваше да поемат своята отговорност в затварянето на индустриите, използващи изкопаеми горива, вместо да ги стимулират, трябва да се засили.

Все пак умереният оптимизъм идва не от друг, а именно от организацията Greenpeace, която заявява: "Променена беше една дума, но не могат да променят сигнала, идващ от COP26 - че ерата на въглищата приключва." Пред "Капитал" Изабела Ратайчак-Юшко, директор на полската Akademia Klimatyczna, чиято цел е да образова относно климатичните промени, също посочва положителните резултати от конференцията. "Договарянето на климатичния пакт от Глазгоу от почти 200 страни е успех. Това е най-голямото мултилатерално споразумение в нашата история", казва Ратайчак-Юшко. И допълва, че е било изключително важно, че страните са се разбрали за общата рамка за всички държави при предаването на техните ангажименти за съкращаване на емисиите. Така всяка страна сега ще трябва да заявява пред света с колко смята да намали изпускания въглерод и това ще бъде законово задължение.

Друг важен момент, за който говори директорът на Akademia Klimatyczna, е историческата употреба на думата "въглища" в заключителните документи от Глазгоу. "Финалният текст призовава за ускоряване на развитието и въвеждането на технологии, както и за прилагането на политики, които да "забързат прехода към нисковъглеродни енергийни системи". От решаващо значение е, че един от тези инструменти е увеличаване на усилията за "постепенно намаляване на енергията от въглища". За първи път във финален документ от COP се споменава думата "въглища" като ключов източник на проблема", казва Ратайчак-Юшко. Но допълва, че в същото време климатичната среща може да бъде разглеждана и като провал: "Преди COP26 бяхме на път за глобално затопляне от 2.7 градуса, но предвид дадените обещания сега се смята, че е между 1.8 и 2.4 градуса. Така че, да - беше постигнат напредък, но определено не е достатъчен, за да достигнем целта на парижкото споразумение за 1.5 градуса, и не повече от 2.0 градуса."

Необходимо е повече

На конференцията в Глазгоу имаше съществено присъствие от страна на бизнеса. Пред Financial Times Джулс Кортенхорст, главен изпълнителен директор на колорадския институт RMI, заявява: "Видях повече директори тук през последните осем дни, отколкото през последните осем години по време на COР." Пред британското издание Джон Дентън, генерален секретар на Международната търговска камара, посочва, че ще са необходими "концентрирани усилия" през идващите месеци, за да се запази достижима целта за задържане на покачването на температурите до 1.5 градуса. Американската бизнес кръгла маса и нейни партньори в Европа, Австралия и Канада пък заявиха пред делегатите на COP26, че компаниите не могат да "поемат сами товара" да инвестират в "зелени" технологии и се нуждаят от по-добра координация между страните. Скорошно проучване сред глобални изпълнителни директори, извършено от Accenture и UN Global Compact, показва, че едва 18% смятат, че правителствата са им дали достатъчна яснота, за да определят климатични цели в унисон със стремежа за 1.5 градуса.

Но отвъд маркетинга някои от ангажиментите на бизнеса са по-малко обещаващи, отколкото изглеждат. Според инициативата Science Based Targets едва една от пет кампании в страните от Г-20, които са определили свои цели за намаляване на емисиите, са ги обвързали със задържането на покачването на температурите до 1.5 градуса до 2050 г., а равнището спада до само 6% извън членките на Г-7. Доклад на Morgan Stanley Capital International пък твърди, че настоящите планове за емисиите на компаниите все пак означават затопляне с 3 градуса.

Домакинът на COP26 Борис Джонсън признава, че постигнатото в Глазгоу споразумение не е перфектно и оставя по-голямата част от работата по намаляването на емисиите за следващата година. Но извън спорната личност на британския премиер твърдението му, че "при всичкото разочарование светът се е насочил в правилната посока", може да се сметне за вярно, тъй като климатичният пакт от Глазгоу включва някои от най-силните сигнали, изпращани от климатични конференции от над 30 години насам. Въпросът е имаме ли време, за да довършим работата.

Какво постигна COP26

- Първото включване изобщо на ангажимент за ограничаване употребата на въглища.

- Увеличаване на финансовата помощ за развиващите се страни.

- Обещание за обновяване на плановете за намаляване на емисиите догодина, за да се запази достижима целта за задържане на покачването на температурите до 1.5 градуса.