Япония обяви рекорден пакет стимули за 490 млрд. долара
За разлика от западните държави Токио не се тревожи от прегряване на икономиката
Япония обяви рекорден пакет от стимули в размер на 490 млрд. долара, за да смекчи икономическия удар от пандемията от COVID-19. По този начин Токио се разминава с глобалната тенденция към оттегляне на мерките за подкрепа и усилва натиска върху финансите на страната. Разходите нараснаха поради редица плащания, включително такива, несвързани с пандемията, като парични помощи за домакинства с младежи на възраст до 18 години.
Огромните разходи показват решимостта на министър-председателя Фумио Кишида - някога смятан за фискален консерватор, да се съсредоточи върху рефлация на икономиката (опит за повишаване на основните нива на цените като противодействие на дефлационния натиск) и преразпределение на богатството между домакинствата, пише Reuters.
"Рефлационната парична политика и фискалната политика "върви или отивай вкъщи", въведени от (бивш премиер) Шиндзо Абе, сега са ортодоксията", каза Джеймс Брейди, анализатор в Teneo.
Над очакванията
Пакетът, одобрен от правителството в петък, включва 55.7 трлн. йени (490 млрд. долара) разходи за дейности, вариращи от парични помощи за домакинствата, субсидии за засегнати от COVID фирми и резерви, заделени за спешни разходи срещу пандемията. Спасителният пакет е много над очакваните от пазарите 30-40 трлн. йени. Общият пакет, който включва средства, които няма да доведат до незабавни разходи, вероятно ще достигне 78.9 трлн. йени. "Ще мобилизираме всички налични инструменти за финансиране на пакета, включително издаване на облигации, покриващи дефицита", каза Кишида.
Критиците на спасителния пакет се съсредоточиха върху неговия размер. "Надуването на размера може да се е превърнало в цел с малка преценка дали разходите ще бъдат ефективни", смята Такуми Цунода, старши икономист в Shinkin Central Bank Research Institute. "Това е много разточително харчене."
Япония изостава от други икономики в преодоляването на спада, предизвикан от пандемията, което кара политиците да поддържат мащабната фискална и парична подкрепа, докато другите развити страни ограничават помощите.
Новото правителство се надява, че новите разходи ще помогнат за поддържането на икономиката, която се сви повече от очакваното през третото тримесечие поради удара върху потреблението и износа от ограниченията на пандемията и глобалните прекъсвания на доставките.
Проблемът с дълга
Основните притеснения относно новия пакет не са свързани с инфлацията, която според управителя на Японската централна банка Харухико Курода ще се увеличи с около 1 пр. пункт до средата на следващата година, а с огромния държавен дълг на страната, който достига 266% от БВП на Япония. Според анализатори по-ефективен план ще е правителството да се фокусира върху дългосрочния растеж на икономиката чрез инвестиции в пазара на труда и здравната инфраструктура.
Новият пакет стимули предполага раздаването на чековете на домакинства с деца под 18 години. Този вид подкрепа не е популярен сред японската общественост, като проучвания показват, че много от отговорилите поставят под въпрос основанията да се подкрепят домакинства с малки деца чрез ваучери и чекове. Друго предизвикателство пред плана е, че чековете не водят до повишаване на потреблението и няма сигнали, че този резултатът ще е различен сега. Анализатори изчисляват, че при последното разпределяне на помощи около 70% от тях са били внесени в банкови сметки.
Сроковете за раздаването на помощите също са част от проблемите пред новия план. Японската икономика се възстановява по-бавно от другите развити държави, като тя е се свила с 3% през третото тримесечие поради нарушенията на веригата за доставки. Въпреки това повечето икономисти очакват силен скок през последното тримесечие и без допълнителните стимули поради облекчението на рестрикциите и високия процент на ваксинация. Освен това изпълнението на плана закъснява, като някои от чековете ще бъдат раздадени до края на годината, но повечето ще бъдат изпратени през първото тримесечие на следващата година.
Според Акихиро Моришиге, старши изследовател в Mitsubishi Research Institute, правителството не притежава необходимата система да получават данни за финансовото състояние на населението в реално време. Това затруднява ефикасното разпределяне на помощите сред най-засегнатите групи.
