Италия и Франция се опитват да поемат лидерството в ЕС след оттеглянето на Меркел

Бъдещият канцлер Шолц, с приоритет оцеляването на вътрешната коалиция, ще отстъпи място на други лидери за главна роля в ЕС

Макрон и Драги ще загърбят разминаванията в името на новото лидерство в Европа
Макрон и Драги ще загърбят разминаванията в името на новото лидерство в Европа    ©  Reuters
Макрон и Драги ще загърбят разминаванията в името на новото лидерство в Европа
Макрон и Драги ще загърбят разминаванията в името на новото лидерство в Европа    ©  Reuters

С оттеглянето на Ангела Меркел Европейският съюз губи най-силния си лидер и опитен балансьор в преговорите. Все по-ясно е, че нейното място няма да бъде заемано от един политик, а от нова коалиция, която ще замени традиционните френско-германски отношения. Еманюел Макрон, имайки своята визия и идеи за ЕС (обща миграционна политика, европейска отбрана, данъци върху американските технологични гиганти са само някои от тях), ще се опита да засили влиянието на страната си при вземането на ключовите решения. Най-логичният му партньор се очертава Марио Драги, който стои добре на европейската политическа сцена в позицията си на гуверньор на ЕЦБ от близкото минало и обявяван за един от спасителите на еврото. По информация на Reuters лидерите на Италия и Франция ще подпишат споразумение още през тази седмица в опит да променят баланса на силите в Европа.

Краят на една епоха

След 16 години лидер не само на Германия, но и в Европа, Ангела Меркел се оттегля от политическата сцена. Die Mutti, както я наричат в родината й, показа през годините, че е отличен преговарящ, несравним балансьор, политик по-скоро от центъра. "Най-влиятелната жена" според Forbes за 2020 г. действаше предвидимо, дори в облеклото, прическата и позата, която заемаше в срещи и панели ("Sie kennen mich"). Тя рядко показваше визионерство или дългосрочна стратегия в действията си, но умееше бързо и умело да реагира за кризи ("Wir schaffen das").

Пример за това беше справянето й с финансовата криза през 2008 г. и последвалия срив в еврозоната, оцеляването й по време на мигрантската криза, Brexit, а сега и здравната. Удивително е как съвсем кратко след началото на пандемията Меркел беше в основата на съгласуването и приемането на исторически пакет от 750 млрд. евро за подкрепа на държавите за справянето им с последствията от ковид-19. Спасителният план за първи път се базира и на общ заем, който няма да засегне задлъжнялостта на отделните държави. Макар и да се е заричала, че докато тя управлява, емисии на европейски облигации няма да се издават, Ангела Меркел е човек на науката и опитен политик, тя осъзнаваше пред каква заплаха е изправена европейската икономика, а Германия като най-големия нетен износител в еврозоната е напълно зависима от бързото възстановяване на европейските й партньори.

Безпрецедентният съюз на социалдемократи, зелени и либерали, формиран след изборите в Германия и воден от настоящия финансов министър Олаф Шолц - вече нетърпеливо подчертава приемствеността си с Меркел. Но, както Financial Times отбелязва, има и призиви за промяна и нов подход, особено по отношение на Източна Европа. Докато ЕС води гневна битка с Полша за върховенството на правото на ЕС (включително задържане на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост на страната), Ангела Меркел търсеше компромис и мир до последното си участие в съвета миналия месец. Тя винаги е поддържала тесни връзки и с Орбан въпреки дълбоките разногласия относно политиката.

Новите "силни на деня"

Германия е не само най-силната икономика в ЕС, но има най-осезателно влияние при вземане на решения в съвета и най-много представители в Европейския парламент вследствие на най-многобройното население в съюза. С новата ситуация след изборите Европейската народна партия (ЕНП) ще загуби ключови позиции в съвета. В същото време Урсула фон дер Лайен ще се раздели с ценен съюзник и може да й се наложи да търси нови стратегически партньори извън Германия.

Бъдещият канцлер Олаф Шолц, с недостатъчно опит и нюх, зает да грижи за оцеляването на вътрешната коалиция (която е с фундаментални разногласия относно фискалната политика, ролята на държавата и изменението на климата), ще даде възможност на други европейски лидери да заемат главна роля във вземането на решения в ЕС.

От една страна, Еманюел Макрон ще се възползва от наближаващото председателство на Франция в началото на 2022 г., за да засили влиянието на страната си при вземането на решения. Макрон твърди, че Европа трябва да направи повече, за да защити собствените си интереси в свят, в който Китай засилва позициите си, а Съединените щати се фокусират върху Азия. След унижението от провалената сделка за подводници, когато Австралия внезапно анулира договор с Франция и избра Великобритания и САЩ, Макрон изпрати силно послание до своите европейски колеги, че е време Европа да се фокусира върху собствената си защита. Темата за обща европейска армия отново се върна на дневния ред на ЕС. Изправена пред парламентарни и президентски избори догодина, Франция ще се опита да засили позициите си чрез всички възможни инструменти, с които разполага, особено в търговията и технологиите, казват официалните лица.

От друга страна, Марио Драги също води своята умела политика в тази посока. Напрежението между Рим и Париж достигна връх в началото на 2019 г., когато Франция отзова за кратко своя посланик заради спор, свързан с миграционните потоци на европейската граница. В същото време Италия отказва челен сблъсък с Китай и Русия, има умерена позиция относно свободна търговия с трети страни, но подкрепя идеята за обща армия. Друг общ интерес с Франция е ролята на ЕС в Либия.

Един не е достатъчен, новата европейска коалиция

Марк Леонард, директор в European Council on Foreign affairs, отбелязва, че "който и да е канцлер, Германия все още е отговорна за повече от половината от китайската търговия с Европа", където Франция се опитва да се намеси. Ако лидерът на FDP Кристиан Линднер стане следващият финансов министър, позицията на страната относно реформата на фискалните правила на ЕС вероятно ще се втвърди в полза на сериозна фискална корекция след безпрецедентното увеличение на публичния дълг за справяне с пандемията. Това противоречи на интересите на Италия, но и на други страни като Франция и Испания, пише Николета Пироци, ръководител на европейската програма в Istituto Affari Internazionali в анализ за European Policy Center.

В тази връзка единственият правилен ход е обединение. По информация на Reuters Драги и Макрон ще загърбят напрежението помежду си и ще подпишат споразумение през настоящата седмица, за да се опитат да променят баланса на силите в Европа след напускането на Меркел. Подробностите за споразумението остават неразкрити, но според италиански представител, който Reuters цитира, то ще засили сътрудничеството между страните в области, обхващащи икономиката, търговията, туризма и културата.

Италия има интерес да заеме своето място в традиционното партньорство между Франция и Германия. Намерението на страната е договорът да бъде кръстен на двореца "Куиринале" на италианския президент, където ще бъде подписан.