Турската икономика расте въпреки срива на лирата

Ердоган продължава да приоритизира икономическия ръст пред стабилността

Президентът Ердоган притисна централната банка да намали лихвите три пъти през последните три месеца, въпреки че годишната инфлация се покачи до почти 20%.
Президентът Ердоган притисна централната банка да намали лихвите три пъти през последните три месеца, въпреки че годишната инфлация се покачи до почти 20%.    ©  Reuters
Президентът Ердоган притисна централната банка да намали лихвите три пъти през последните три месеца, въпреки че годишната инфлация се покачи до почти 20%.
Президентът Ердоган притисна централната банка да намали лихвите три пъти през последните три месеца, въпреки че годишната инфлация се покачи до почти 20%.    ©  Reuters

Икономиката на Турция продължи бързото си разрастване през третото тримесечие, но анализаторите предупреждават, че темпът на растеж е неустойчив заради бързо нарастващата инфлация и поевтиняването на лирата. Силното потребление на домакинствата е спомогнало за растежа на БВП от 7.4% между юли и септември в сравнение със същия период на 2020 г. Другите два фактора са били държавните разходи и бумът на износа, който нарасна с близо 26% на годишна база, съобщава Financial Times.

Данните, които идват след годишния растеж от 22% през второто тримесечие на 2021 г., ще бъдат приветствани от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, чието политическо бъдеще до голяма степен зависи от представянето на икономиката на страната. Както турското правителство, така и независимите прогнози очакват през тази година БВП да се повиши с около 9% - темп, който вероятно ще бъде един от най-бързите в света.

Несигурност

Джейсън Туви от консултантската компания Capital Economics, казва, че турската икономика "наистина се движи напред" през третото тримесечие. Но предупреди, че бързата експанзия е малко вероятно да продължи, като се има предвид рязкото спадане на лирата, която загуби над 30% от стойността си спрямо долара, откакто централната банка започна да намалява лихвените проценти през септември по заповед на Ердоган.

Туви очаква поевтиняването на лирата да продължи, а негативните ефекти от валутната кризата ще се отразят на икономиката. "Докато слабата лира вероятно ще подкрепи нетното търговско салдо, тя вероятно ще натежи сериозно върху вътрешното потребление. Тъй като инфлацията нараства и това се отразява на доходите на домакинствата, потреблението вероятно ще спадне.

Това мнение беше подкрепено от инвестиционната банка Goldman Sachs, според чиито анализатори обезценяването на лирата е разрушително за икономическата активност.

"Смятаме, че данните за БВП ни казват малко за напредъка на икономическата активност, тъй като скорошното обезценяване на лирата вероятно ще повлияе значително на икономическата активност", заяви пред Reuters Мурат Унур от Goldman Sachs. Според Тим Аш, който работи в BlueBay Asset Managment, този подход има шанс да създаде сериозни проблеми за турската икономика. "По-ниските лихвени проценти може да осигурят висок реален растеж на БВП, но за сметка на по-слаба валута, по-висока инфлация и дългосрочни опасения за макрофинансовата стабилност", смятай той. "Колкото по-дълго се поддържат тези настройки, толкова по-голям е рискът от системна икономическа криза в Турция - главните рискове там са инфлацията да излезе извън контрол и това хората да решат да теглят парите си от банките едновременно", добавя Аш.

Фиксацията на Ердоган

Ердоган, който поддържа неортодоксалното мнение, че високите лихвени проценти причиняват инфлация, вместо да я охлаждат, притисна централната банка да намали лихвите три пъти през последните три месеца, въпреки че годишната инфлация се покачи до почти 20%.

Турският президент, чиято фиксация върху бързия растеж на всяка цена доведе до висока инфлация и финансова нестабилност през последните години, по време на предишни кризи беше принуден да приеме рязко повишаване на лихвите, за да възстанови стабилността. Това се отрази върху растежа. Този път обаче Ердоган настоява, че покачването на лихвите не е предвидено. Миналата седмица той обяви, че няма да приеме "смазването на нашите хора и нашите фермери" с високи лихви, добавяйки, че цената на заемите ще падне допълнително.

Турският президент твърди, че слабата лира ще стимулира износа, инвестициите и заетостта. Икономистите обясняват, че дори някои части от стратегията да са успешни, това ще стане с цената на нарастваща инфлация, която рискува сериозно да подкопае стандарта на живот на гражданите.