Неочакваният канцлер

Олаф Шолц идва с надеждата да промени Германия. Управлението начело на трипартийна коалиция ще подложи на изпитание уменията и амбициите му

Олаф Шолц може да няма харизма, но има опит и вдъхва спокойствие
Олаф Шолц може да няма харизма, но има опит и вдъхва спокойствие
Олаф Шолц може да няма харизма, но има опит и вдъхва спокойствие    ©  Reuters
Олаф Шолц може да няма харизма, но има опит и вдъхва спокойствие    ©  Reuters

Само преди две години Олаф Шолц ближеше рани от най-унизителното поражение в дългата си кариера - загубата на състезанието за председателския пост на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) от двама слабо познати представители на лявата фракция. Тогава изглеждаше, че това ще е фатален удар за амбициите му да застане начело на Германия.

Но на 8 декември той положи клетва като едва четвъртият канцлер социалдемократ в следвоенната история на страната и първият такъв начело на трипартийна коалиция от 50-те години на минали век насам (състояща се от ГСДП и две по-малки формации - либералната Партия на свободните демократи (ПСД) и Зелените). Идването му на власт отбелязва не само едно от най-забележителните завръщания в германската политика, но и надеждата за промяна след 16 години управление на Ангела Меркел, при което стабилността все повече миришеше на застой.

"Стремежът ми е 20-те години на XXI век да положат ново начало", казва Шолц в скорошно интервю пред седмичника Die Zeit. И добавя, че смята да предприеме "най-мащабната индустриална модернизация" в съвременната история, "способна да спре климатичните промени, предизвикани от човека". Новият канцлер обещава, че неговото правителство "ще инвестира масирано, за да гарантира, че Германия ще остане световен лидер" и ще се превърне в "пионер в опазването на климата".

Ако поемащата властта коалиция "светофар" (по цветовете на партиите в нея) успее да осъществи амбициите си, записани в 177-странично споразумение между трите формации, това може да инжектира доза така нужен динамизъм както в германската, така и в европейската политика. И посоката е съвсем в синхрон със зелените и дигитални приоритети, приети от ЕС.

Само че успешните коалиционни преговори, които завършиха за два месеца и опровергаха много от скептиците, не гарантират продуктивно и мирно съжителство във властта. И рискът е да се окаже, че Шолц трябва да използва енергията и качествата си, за да потушава вътрешни спорове в правителството си, вместо да се справя с предизвикателствата пред Германия и ЕС.

Естественият наследник на Меркел

"Хората са били скептични към светофарите, когато са въведени през 20-те години на миналия век в Берлин. Но днес те са незаменими." Този опит за шега при обявяването на коалицията е рядкост за Шолц, за когото се казва, че е толкова отегчителен и подобен на робот, че е наричан "Шолцомат". Той може да се похвали с огромен политически опит, но не и с харизма. Не особено висок, оплешивяващ и суховат, той изглежда повече като счетоводител, отколкото като политическа звезда. Но пък неговата предшественичка също не излъчва силна харизма, а и в Германия надеждността е далеч по-търсено качество в политиците от чара. Самият Шолц успява да обърне своята вдървеност и липсата си на чувство за хумор - една от репликите му е, че "кандидатства за канцлер, а не за директор на цирк" - в предимство, като открито се сравнява с Меркел и се позиционира като неин естествен наследник, макар и идващ от друга партия. И това се оказа печеливш коз.

Шолц е в политиката от десетилетия. Когато се присъединява към ГСДП през 1975 г., той първоначално се влива в по-радикалното крило на партията, което се бори за "преодоляване на капиталистическата икономика". "През годините определено съм станал по-прагматичен", казва той в интервю от миналата година по повод на младежката си войнственост.

След практика като трудов адвокат през 1990-те, той уверено се изкачва в партийната йерархия и през 2002 г. става генерален секретар на партията, като в тази роля си навлича неприязънта на лявото крило заради силната си подкрепа на трудовите реформи (известни като "Агенда 2010") на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер. В първото правителство на Меркел Шолц е министър на труда по време на финансовата криза от 2008-2009 г., а през 2011 г. е избран за кмет на Хамбург, като остава на този пост седем години.

Когато Меркел го назначава за финансов министър в последното си правителство, той се придържа стриктно към фискалната ортодоксалност на своя предшественик Волфганг Шойбле. Което още повече го отчуждава от лявата фракция в ГСДП.

Но курсът се променя с връхлитането на пандемията, когато Шолц излиза с програма в размер на 420 млрд. евро - една от най-щедрите в Европа - за подпомагане на бизнеса и работещите. "Това е базуката и ще я използваме да направим всичко необходимо," казва той през март 2020 г., използвайки думите на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги от времето на дълговата криза в еврозоната. Шолц суспендира "дълговата спирачка" (конституционното ограничение за нови заеми), за да финансира програмата. Той играе и ключова роля в съставянето и договарянето на безпрецедентния възстановителен фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро, финансиран с общ дълг. Тези експанзивни фискални политики му спечелват благоволението на скептичното към него ляво крило в ГСДП, което ръководи партията, и през август 2020 г. Шолц бе издигнат за кандидат за канцлер на социалдемократите.

Политиката като изкуство на възможното

Коалицията, с която Шолц ще управлява, включва партии не с враждебни, а с направо противоположни позиции - Зелените, които обещават да облекчат стриктните фискални правила и да инвестират милиарди в "позеленяването на икономиката", и либералите, които настояват за бързо връщане към икономическата ортодоксалност. Фактът, че подобни идеологически различия бяха преодоляни - и то по-бързо от очакваното - вече говори за качествата на Шолц като преговарящ и намиращ компромиси. "След 35 години в политиката, Олаф Шолц разбира перфектно структурата и характера на властовите игри. Последното доказателство бяха преговорите за коалиция, които той управляваше съвършено," казва пред "Капитал" предпочел да остане анонимен политически анализатор от Берлин, който има близко семейно приятелство с Шолц.

Оптимистите се надяват, че коалицията "светофар" ще бъде по-добра от сбора на своите части, отбелязва годишното издание на The Economist "Светът утре 2022". Зелените могат да дадат импулса за действия по отношение на климатичните промени; ПСД - за дигитализацията. Заедно, двете по-малки партии намират обща основа за прогресивни политики като легализация на марихуаната и реформиране на архаичното законодателство за гражданството в Германия. В същото време Олаф Шолц като канцлер ще използва влиянието си, за да ръководи следващата фаза на германския индустриален преход и да увери европейските партньори, че ще се придържа към инстинкта за консенсус на своята предшественичка.

След години на пазене на статуквото, Германия има нужда от обновление. "Всяко правителство след Меркел би било реформаторско. Германското общество е консервативно по отношение на промяната, но от друга страна знае, че е нужна динамика, за да застанем отново начело. Шолц ще остави Зелените и либералите да бъдат вятъра на промяната и да свършат работата по дигитализацията, декарбонизацията, този тип неща. А той ще се грижи реформите да бъдат въведени внимателно и поносимо за обществото, за да могат германците да се чувстват сигурни и спокойни, че никой няма да бъде изоставен," казва анализаторът. И добавя, че ако и трите партии изиграят успешно ролята си, коалицията може да бъде преизбрана след още четири години.

Рискът е взаимното недоверие да доведе до липса на кохерентност и парализа. Индустриалният преход и постигането на заложените "зелени" цели изискват инвестиции от порядъка на стотици милиарди евро. Дълговата спирачка в конституцията означава, че новото правителство ще трябва да измисли изобретателни извънбюджетни хватки. Отговорни за тези политики ще са финансовото министерство, което се поема от Кристиан Линднер, лидерът на алергичната към държавен дълг ПСД, а начело на Министерството на икономиката и климата ще бъде съпредседателят на Зелените Роберт Хабек. Сблъсък между тях не е изключен.

Фискалният дебат ще е важен не само на вътрешната сцена. Един от важните въпроси, по които следващото германско правителство ще има силно влияние, е каква ще е съдбата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, който слага таван на дълговете и бюджетните дефицити в страните членки. Пактът беше суспендиран, за да се смекчи ефектът от ковид рецесията, но влиза в сила отново от началото на 2023 г. Което означава, че в началото на следващата година в Брюксел ще започнат разгорещени разговори дали правилата да бъдат върнати в сегашния им строг вид (бюджетен дефицит до 3% от БВП и държавен дълг до 60% от БВП), при положение че почти няма държава, която да ги покрива, или да бъдат смекчени.

"По отношение на фискалните въпроси в коалицията винаги ще е двама срещу един и либералите ще разберат, че не могат да блокират всичко, което касае разходи и дълг в ЕС. Мисля, че ще видим още програми на европейско ниво от типа на възстановителния фонд. Всъщност либералите ще играят роля, която може да е конструктивна и Шолц ще е щастлив да ги има в задния си двор, за да може да отблъсква част от исканията на Южна Европа за повече пари. В тактическо отношение за канцлера ще бъде полезно либералите да слагат спирачки и той накрая да търси компромис, който ще бъде поносим, без да отива твърде далеч," смята анализаторът. Което звучи точно като прословутия "метод на Меркел".