ЕЦБ предпазливо затяга паричната си политика

Английската централна банка изненада с повишение на лихвите

Кристин Лагард ще има тежка задача като управител на ЕЦБ през следващата година.
Кристин Лагард ще има тежка задача като управител на ЕЦБ през следващата година.    ©  Reuters
Кристин Лагард ще има тежка задача като управител на ЕЦБ през следващата година.
Кристин Лагард ще има тежка задача като управител на ЕЦБ през следващата година.    ©  Reuters

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще разшири редовните покупки на облигации за половин година, за да се опита да изглади постепенното спиране програмата за спешно изкупуване на дълг (PEPP) и ще разхлаби правилата за реинвестиране с този инструмент, който да се използва в случай на бъдещи пазарни сътресения.

На дългоочакваната среща за стратегията след пандемията централните банкери на еврозоната потвърдиха, че програмата срещу корона кризата в размер на 1.85 трлн. евро ще бъде прекратена, както е планирано през март, но решиха покупките на активи по по-старата конвенционална програма да нараснат до 40 млрд. евро на месец, започвайки от второто тримесечие на следващата година, съобщава Bloomberg. През третото тримесечие размерът на покупките ще бъде намален до 30 млрд. евро, преди да се върнат към сегашния темп от 20 млрд. евро през октомври.

"Нетните покупки по PEPP могат също да бъдат възобновени, ако е необходимо, за да се противодейства на негативните шокове, свързани с пандемията", се казва в изявление на ЕЦБ. Решението е признание, че политиките при извънредни ситуации трябва да бъдат прекратени заради нарастващата инфлация в еврозоната, която достигна най-високото ниво от създаването на единната валута и когато икономическото производство се доближава до нивата преди кризата. Това идва в момент на повишената несигурност, предизвикана от възраждащата се пандемия, която вече тежи върху възстановяването на континента и спря икономическия растеж в Германия.

Съобщението на ЕЦБ следва решението в сряда на Федералния резерв на САЩ да удвои темпото, с което намалява стимулите, докато се бори с най-големия скок на потребителските цени от 30 години. За разлика от Фед, ЕЦБ досега не се е отметнала от позицията си, че повишението на цените е преходно, водено главно от проблемите с веригите на доставки и растящите енергийни разходи, които се очаква да отслабнат през 2022 г. Подкрепяйки тази гледна точка, IHS Markit казва, че германската инфлация "може да е достигнала връх", тъй като последната стойност на измервания от института индикатор за активност показа, че най-голямата европейска икономика е в стагнация през декември.

"Напредъкът в икономическото възстановяване и към средносрочната цел за инфлация позволява стъпка по стъпка намаляване на темпа на изкупуване на активи през следващите тримесечия", казват от ЕЦБ. "Но все още е необходимо парично приспособяване, за да се стабилизира инфлацията около целта от 2% в средносрочен план."

Докато скокът на инфлацията се дължи главно на еднократни фактори, често свързани с пандемията, и докато ЕЦБ вярва в това, банката може да направи много малко, за да ограничи незабавно инфлацията, смятат от нидерландската банка ING. Като се аргументират с това, че нито едно действие на ЕЦБ не би осигурило контейнери от Азия в Европа по-бързо, не би ускорило производството на микрочипове или по-ниски цени на енергията.

В същото време ЕЦБ остави основните си лихвени проценти без промяна. "В подкрепа на целта за 2% инфлация и в съответствие със стратегията си за парична политика управителният съвет на ЕЦБ очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се запазят на сегашното си равнище или да достигнат по-ниско равнище, докато инфлацията не достигне 2% преди края на прогнозирания си хоризонт или през прогнозирания си хоризонт", посочват от банката.

Английската централна банка действа

За разлика от предпазливата ЕЦБ Английската централна банка повиши лихвените проценти за първи път от началото на пандемията, като пренебрегна заплахата за британската икономика заради нарасналите случаи на заразени с новия вариант на вируса. Решението показва по-категоричните намерения на финансовата институция да се бори с растящата инфлация. Централните банкери, водени от управителя Андрю Бейли, гласуваха с 8-1 за повишаване на разходите по заеми с 15 базисни пункта до 0.25%. Нито една централна банка от страните от Г-7 не е повишила лихвите от началото на корона кризата. Специалистите смятат, че ще е нужно по-леко затягане на паричната политика, защото пикът на инфлацията се очаква да бъде 6% около април догодина. Рязката промяна на политиката на централната банка изненадва по-голямата част от икономистите, които не очакваха промяна, и инвеститорите, които оценяваха с около 40% шанса за покачване.

Федералният резерв на САЩ вече зададе тона в навечерието на заседанието на Английската централна банка, като след края на двудневното си заседание в сряда вечерта сигнализира за три увеличения на лихвите през следващата година и ускори спирането на своята програма за стимулиране. Норвегия продължава усилията си за затягане на паричната политика, като в четвъртък централната банка увеличи за втори път лихвата през тази година.

Решението на Английската централна банка е отговор на опасността, породена от нарастващите цени, като данните от тази седмица показаха, че инфлацията е скочила до 5.1% през ноември - повече от два пъти над целта на централната банка.

Още от Капитал