Ердоган се стреми да спечели изборите през 2023 г. с нестандартната си парична политика

Централната банка намалява лихвите въпреки високата инфлация в страната

Обезценяването на лирата доведе до ръст на цените и протести в различни градове на страната.
Обезценяването на лирата доведе до ръст на цените и протести в различни градове на страната.
Обезценяването на лирата доведе до ръст на цените и протести в различни градове на страната.    ©  Reuters
Обезценяването на лирата доведе до ръст на цените и протести в различни градове на страната.    ©  Reuters

Партията на справедливостта и развитието пое властта в Турция през 2002 г. и в началото на своето управление продължи икономическите реформи, които изведоха страната от кризите от края на миналия и началото на този век. Въпреки това поради структурните проблеми в икономиката и политиките, водени от президента Реджеп Ердоган, Турция преживява валутна криза със сериозни икономически и социални последици. С подготовката за изборите през 2023 г., изборът на икономическа политика на правителството рискува да нанесе повече вреди на икономиката, отколкото да облекчи проблемите, пише в анализ German Marshall Fund.

Настояването на турския президент за по-ниски разходи за заеми цели да трансформира икономиката в двигател за създаване на заетост, което ще го задържи на власт след изборите, но цената засега се плаща от гражданите.

Паричната политика на Ердоган

Икономиката се изправя пред значителни предизвикателства поради политически кризи в страната през последното десетилетие, на практика премахната независимост на Централната банка и нестандартната монетарна политика, която е длъжна да следва. Турската централна банка поддържа референтния си лихвен процент под нивото на инфлацията, което води до увеличаване на търсенето на чуждестранна валута. В отговор на това банката продава големи количества чуждестранна валута, което изчерпва нейния резерв и още по-рязко обезценява турската лира. Миналия месец финансовата институция намали основната лихва до 15.5%, далеч под официалната годишна инфлация от 20%. В резултат на това само през ноември лирата се обезцени с почти 30%. През миналата седмица централната банка отново понижи лихвата и лирата продължи да се срива, като поевтиня до над 17 за долар.

В интервю пред TRT Ердоган поддържа тезата, че чрез понижаване на лихвите и на цената на лирата турските продукти ще станат по-привлекателни за износ и по този начин ще се намали търговският дефицит на страната, както и че чуждестранните инвестиции и заетостта ще нараснат (виж карето). Той също така призовава турските граждани да се подготвят за "историческа борба", която определя като "икономическа война за независимост". Тъй като Турция е зависима от вноса, включително за производството на продуктите си за износ, всеки спад на лирата води до увеличаване на цената на основните стоки и затруднява живота на най-уязвимите слоеве от населението. Обезценяването на лирата увеличава и валутните задължения на нефинансовия корпоративен сектор, чийто дълг е деноминиран в долари.

Ердоган реагира на повишаващите се цени в страната не чрез промяна на своите политики, които на практика водят до засилване на инфлацията, а с предупреждения към доставчиците да не трупат запаси от стоки, и оказва натиск върху супермаркетите да поддържат ниски цени.

Президентските избори

Единственото обяснение на анализаторите Ердоган да следва парична политика, която противоречи на икономическата практика, е, че турският президент се опитва по този начин да повиши шансовете си за победа на изборите през 2023 г.

"Единственото нещо, за което се мисли в момента, са предстоящите избори", казва пред New York Times Озгур Унлухисарчикли от German Marshall Fund. Одобрението на Ердоган се свлича в социологическите проучвания, до голяма степен заради икономиката, и той се опитва да възвърне инерцията преди изборите през 2023 г. "Той търси изход", добавя той.

Последното социологическо проучване на Мехмет Али Кулат, един от малкото консултанти, които съветват не само Ердоган, но и неговите политически противници, показва, че близо 60% от анкетираните не са доволни от икономическата ситуация, а 41% заявяват, че не могат да посрещнат основните си нужди. Той обяснява, че нараства недоверието към държавните институции и дори има гняв в реакциите на анкетираните на някои от въпросите. По негови думи Ердоган отхвърля лошите резултати и твърди, че все още може да спечели изборите. "Ердоган смята, че данните за икономиката, които ние и други социолози даваме, са преувеличени", казва Кулат.

Непопулярните действия на Ердоган доведоха до протести в големите градове на страната в края на миналия месец, на които се настояваше за оставката на президента. След намесата на полицията над 60 души бяха арестувани, включително журналисти и политици.

Трансформация на икономиката

Турция вече няма да се опитва да привлича чуждестранни парични потоци, като предлага висока доходност и силна лира, обяви Ердоган миналата седмица. Така страната вече няма да се придържа към благоприятния за пазара подход, който ѝ помогна да се превърне в основен развиващ се пазар, но и който задейства цикъл на възход и спад, продължил повече от десетилетие, пише Bloomberg.

С новата си визия за турската икономика Ердоган залага на по-евтини кредити и по-евтина лира, които трябва да увеличат производството и износа, да намалят разходите за труд и да увеличат наемането.

Подобен модел е довел до промяна на някои азиатски икономики, но Ердоган има под 18 месеца да направи обрат, който на други места е отнемал едно поколение - и избирателите да спечелят, преди да отидат да гласуват.