Макрон и после?

Във Франция предстои турбулентна политическа година с президентски и парламентарни избори

Дори да бъде преизбран, за Макрон ще бъде трудно да излекува разделенията след една трескава и турбулентна година
Дори да бъде преизбран, за Макрон ще бъде трудно да излекува разделенията след една трескава и турбулентна година
Дори да бъде преизбран, за Макрон ще бъде трудно да излекува разделенията след една трескава и турбулентна година    ©  Reuters
Дори да бъде преизбран, за Макрон ще бъде трудно да излекува разделенията след една трескава и турбулентна година    ©  Reuters

Ако Еманюел Макрон спечели втори мандат във вота в два тура на 10 и 24 април 2022, той ще стане първият преизбран френски президент от 20 години насам. Но трябва да свърши доста работа, за да го постигне.

Франция премина пандемията през 2021 доста добре - училищата почти не затваряха, заплатите и бизнесите бяха добре защитени, а ваксинирането стигна високи нива. През идващата година икономическото възстановяване ще продължи да стимулира създаването на работни места. Държавата има по-ниски данъци и е по-технологично ориентирана и благоприятна за бизнес отпреди пет години. На теория това е добро предзнаменование за Макрон. Но той трябва да покаже, че не само е компетентен, но и умее да слуша.

Надпреварата ще бъде оспорвана, неприятна и разделяща. Французите никак не харесват написаните предварително сценарии. Социологическите проучвания ще варират и избирателите ще си играят с нервите на кандидатите. Те не искат повторение на 2017, когато Макрон се изправи срещу Марин льо Пен. Лидерът на "Национален сбор" (преди "Национален фронт") ще опита да спечели "жълтите жилетки". Крайнодясната кандидатка ще заеме послания от Brexit като "да си върнем контрола", но вече няма да призовава нито за референдум за излизане от ЕС, нито за отказ от еврото. Но на третия й опит да влезе в Елисейския дворец вече ще й липсва чарът на новото.

Партиите ще имат по-малко значение от хората и гласовете. Не изключвайте изненада от разрушителен популист като в Америка или Бразилия. Френската версия е Ерик Земур, 63-годишен коментатор с антиимигрантски и антиислямски възгледи, който ще обрисува Льо Пен като твърде мека и ще пренесе дебата на още по-токсично поле. Той може да разцепи десния вот и да я спре от достигане до балотаж.

Дясноцентристката партия "Републиканци" ще представи най-силната традиционна алтернатива на Макрон, ако конкурентите се обединят около една номинация. Те трябва да направят избора си на 4 декември. Наблюдавайте внимателно трима кандидати. Ксавие Бретран, председател на региона О дьо Франс, ще се представя като умерения непарижки антидот на Макрон, но не се радва на доверие в партията си. Валери Пекрес, председател на региона около Париж Ил дьо Франс, има повече качества на отборен играч и се движи от политики, но е осмивана, че е твърде шикозна. Мишел Барние, бившият главен преговарящ на ЕС по Brexit, е по-познат във Великобритания, отколкото във Франция, но се харесва на партийните членове. Ако Бертран изгуби, не е изключено да се впусне в бунтарска солова кандидатура за президентския пост. Всеки от претендентите ще обещава повече "уважение" на французите - намек за репутацията на Макрон, че е арогантен.

Перспективите пред левицата, от друга страна, не изглеждат обещаващо, освен ако съперниците не успеят да се обединят около единна кандидатура. Социалистката Ан Идалго (кмет на Париж) и зеленият Яник Жадо се харесват на каращите колело градски избиратели, но им липсва по-широка база. Кандидатите от крайната левица, включително Жан-Люк Меланшон, ще разпръснат вота още повече.

През февруари Франция ще поеме шестмесечното председателство на Съвета на ЕС. Това ще постави Европа в центъра на кампанията на Макрон. Очаквайте от него да натиска за "европейски суверенитет" в отговор на възхода на Китай и намаляващия ангажимент на Америка. Ранен от англофоните в Индо-Пасифика, Макрон ще е по-решен от всякога да засили стратегическите връзки на страната си и да действа като доминиращия глас в ЕС в ерата след Меркел.

Най-вероятният изход засега е победа на Макрон. Но за него ще е особено трудно да се изправи срещу дясноцентристки опонент. Дори да спечели, може да му бъде трудно да се пребори за мнозинство на парламентарните избори през юни. Ще има нужда от помощ от своя бивш премиер Едуар Филип, който ще използва новата си партия "Хоризонти", за да печели депутати и влияние. Новото правителство ще се опита да ограничи публичните разходи след извънредните пандемични бюджети и да вдигне пенсионната възраст. Това ще предизвика гневни протести и стачки. Дори да бъде преизбран, за Макрон ще бъде трудно да излекува разделенията след една трескава и турбулентна година.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар