Отскок или пребалансиране

Измъчваната от недостиг на куп неща световна икономика е изправена пред ключова година, казва Хенри Кър

Богатият свят не е преживявал спирала на заплати и цени от 70-те години на миналия век
Богатият свят не е преживявал спирала на заплати и цени от 70-те години на миналия век
Богатият свят не е преживявал спирала на заплати и цени от 70-те години на миналия век    ©  Shutterstock
Богатият свят не е преживявал спирала на заплати и цени от 70-те години на миналия век    ©  Shutterstock

Ще продължат ли да действат стагфлационните сили върху световната икономика? През 2021 централните банки и повечето икономисти твърдяха, че факторите, причиняващи ръст на инфлацията и забавяне на растежа, ще са временни. Прекъсванията във веригите на доставки ще намалеят, енергийните цени ще се върнат на земята и работниците в богатия свят, оставащи извън работната сила - по причини, които никой не разбира напълно - ще се влеят отново в редиците на трудещите се. Но в края на 2021 финансовите пазари, публиката и дори самите централни банкери започват да губят вяра.

Дилемата, пред която са изправени взимащите решения, е сложна. Учебникарският отговор за инфлация, причинена от сривове с доставките, е тя да бъде игнорирана и оставена да отшуми от само себе си. Защо да вредим на икономиката с по-високи лихви, които няма да отпушат пристанищата, да изнамерят нови източници на газ и да сложат край на пандемията? През 2011 инфлацията във Великобритания скочи до 5.2% в резултат на нарастващите цени на стоките, но Bank of England запази лихвите ниски. В еврозоната Европейската централна банка повиши лихвите, като така помогна за връщане на икономиката в рецесия, а не след дълго инфлацията беше под целевата стойност. Както тогава, инфлацията през 2022, помпана от високите енергийни цени, вероятно ще утихне. (Инфлацията е темпът на промяна на цените, което означава, че дори ако цените не се върнат на предишните нива, а само спрат да растат толкова бързо, това ще е достатъчно.)

И все пак сравнението с началото на миналото десетилетие е неточно. Проблемите на глобалната търговия през 2021 не са причинени само от прекъсвания на доставките например заради огнища на ковид-19, които затварят виетнамски фабрики. Има също така и прекомерно търсене. Огромните фискални и монетарни стимули в комбинация със социалната дистанция доведоха до масово пазаруване на стоки - от конзоли за игри до обувки за тенис. През лятото на 2021 потреблението (без услуги) в Америка е 7% над предпандемичния тренд. В други държави също има недостиг на стоки основно заради необичайно високото им търсене. За да се върне световната икономика към нещо като нормалност, потребителите би трябвало да харчат повече от изобилните си налични средства за услуги като хранене в ресторанти и пътуване.

За съжаление икономиките страдат от недостиг на работници, нужни за процъфтяване на услугите. Заплатите в сектора на развлеченията и туризма летят нагоре. Мнозина икономисти се надяваха, че работниците ще се завърнат с края на извънредните мерки за подкрепа като схемите за почасова заетост и помощите при безработица. За момента обаче изненадващо малко от тях го правят. А за да бъде инфлацията временна, освен спад на ръста на цените трябва да има и спад на ръста на заплатите. Алтернативите са не особено вероятен ръст на производителността или намаляване на маржа на печалба, който при ресторантите е силно изпилен.

Някои централни банкери вече започват да се притесняват от обратното - ръст на заплатите, който продължава нагоре, тъй като работниците очакват по-висока инфлация. Богатият свят не е преживявал спирала на заплати и цени от 70-те години на миналия век и по-умерените банкери твърдят, че в икономики със слаби профсъюзи работниците не е много вероятно да договорят по-високи заплати. Но ако очакванията за повишаване на инфлацията се окажат самосбъдващи се пророчества, работата на централните банкери внезапно ще стане доста по-трудна. Те няма да могат да задържат инфлацията близо до целта, без да жертват работни места. Нововъзникващите пазари са свикнали с този болезнен избор между растеж и инфлация, но в развития свят той не е бил така остро на дневен ред от десетилетия. В големите богати държави Bank of England е най-близо до затягане - просто за да запази кредибилността на своята инфлационна цел, а не защото макроикономическите условия го предполагат.

Централни банкери в затегнато положение

Лесно е да си представим парични съвети, които вдигат лихвите и после съжаляват. Въпреки че инфлацията ще остане висока в началните месеци на 2022, централните банкери по принцип смятат, че е нужна година и половина, за да се прояви пълният ефект от по-високите лихви върху икономиката. Факторите, които преди държаха глобалните лихви и инфлация ниски - демографските промени, неравенството и бясното глобално търсене на сигурни активи - може дотогава да са набрали отново сила. Надвисналото фискално затягане в редица държави ще помогне за охлаждане на икономиките: Великобритания обяви голямо вдигане на данъците, президентът Джо Байдън среща трудности при прокарването през Конгреса на масираните си планове за нови разходи. А по-мудният растеж в Китай, където има забавяне на имотния пазар, може да отекне глобално.

И преди всичко - пандемията не е свършила. Разпространението на вируса може отново да блокира икономиките, ако имунитетът отслабва и новите варианти "пробиват" ваксините. Но с вече претоварени вериги на доставки светът не може да повтори номера със запазване на икономическия растеж с помощта на стимули, които пренасочват потребителските разходи към стоки. Вместо това централните банки ще трябва да потиснат търсенето с по-високи лихви, за да избегнат прекомерна инфлация, докато предлагането се адаптира към модели на потребление и работа, които са много по-различни от тези през миналото десетилетие. Ако нормалността не се завърне през 2022, алтернативата е болезнено икономическо пренастройване.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved