Отново тук, но не завинаги

В годините непосредствено преди пандемията безпокойството за инфлацията изглеждаше толкова старомодно, колкото разкроените панталони и оловния бензин. Но когато глобалната икономика започна да се възстановява от дълбоката рецесия, предизвикана от ковид-19, старият бич се появи отново. Инфлацията се повиши до над 5% в Америка и 3% във Великобритания и достигна много по-високи нива в редица нововъзникващи пазари. Изправени пред подобен ценови натиск, някои икономисти предупредиха за предстоящо завръщане на хронично високата инфлация от 70-те години на миналия век. Развитията през 2022 г. ще сложат край на тези страхове, но не и преди да накарат централните банкери малко да се поизпотят.

От 80-те години на миналия век темповете на инфлация в голяма част от света започнаха бавен низходящ марш, който продължи и през 2020 г. Спадът беше отчасти отражение на успеха на централните банкери, които се научиха да държат ценовия натиск под контрол, но работата им беше улеснена от няколко структурни тенденции. Глобализацията намали производствените разходи и ограничи силата на работниците в преговорите, потискайки по този начин ръста на заплатите. И тъй като населението в богатите страни остарява, то спестява повече, което означава, че потреблението не скача толкова много в отговор на ръста на доходите, както в миналото.