Отново тук, но не завинаги

Притесненията за инфлацията ще намалеят

Много от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в сила
Много от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в сила
Много от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в сила    ©  The Economist
Много от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в сила    ©  The Economist

В годините непосредствено преди пандемията безпокойството за инфлацията изглеждаше толкова старомодно, колкото разкроените панталони и оловния бензин. Но когато глобалната икономика започна да се възстановява от дълбоката рецесия, предизвикана от ковид-19, старият бич се появи отново. Инфлацията се повиши до над 5% в Америка и 3% във Великобритания и достигна много по-високи нива в редица нововъзникващи пазари. Изправени пред подобен ценови натиск, някои икономисти предупредиха за предстоящо завръщане на хронично високата инфлация от 70-те години на миналия век. Развитията през 2022 г. ще сложат край на тези страхове, но не и преди да накарат централните банкери малко да се поизпотят.

От 80-те години на миналия век темповете на инфлация в голяма част от света започнаха бавен низходящ марш, който продължи и през 2020 г. Спадът беше отчасти отражение на успеха на централните банкери, които се научиха да държат ценовия натиск под контрол, но работата им беше улеснена от няколко структурни тенденции. Глобализацията намали производствените разходи и ограничи силата на работниците в преговорите, потискайки по този начин ръста на заплатите. И тъй като населението в богатите страни остарява, то спестява повече, което означава, че потреблението не скача толкова много в отговор на ръста на доходите, както в миналото.

След глобалната финансова криза инфлацията упорито не достигаше целите на централните банки, насърчавайки някои от тях като Федералния резерв на САЩ да коригират рамките на политиките си и така да си дадат повече свобода да стимулират инфлацията - поразителна промяна за институции, чиито инстинкти са на "ястреби" (членовете на Фед, които смятат, че инфлацията е по-голям бич за икономиката, отколкото бавния ръст, и следователно рядко гласуват за намаление на лихвите, носят нарицателното "ястреби" - бел. ред.).

И тогава връхлетя ковид-19. За да подкрепят финансовите пазари, централните банки вляха огромни суми пари във финансовата система. Правителствата взеха заеми в размер, невиждан от Втората световна война, за да помогнат за увеличаване на доходите на тези, които не можеха да работят. Бюджетният дефицит на САЩ надхвърли изумителните 12% от БВП както през 2020 г., така и през 2021 г.

Тези стимули предпазваха от спад търсенето, но предлагането беше различна история. Ковид-19 прекъсна производството на всякакви стоки и услуги. Суши и горещи вълни допринесоха за разочароващите реколти на култури като кафе и пшеница. А проблемите в глобалното корабоплаване доведоха до безпрецедентно забавяне на товари. Недостигът на енергийни суровини доведе до рязко покачване на цените на въглищата, газа и петрола с наближаването на зимата, разпалвайки спомените за енергийните кризи от 70-те години на миналия век.

При подобен натиск някои икономисти като Лари Съмърс от Харвардския университет виждат първите признаци на нова ера на тревожно висока инфлация. Затрудненията на компаниите за попълване на работните места може да показват, че ерата на слабата работна сила е към своя край. Централните банки сега поставят по-силен акцент върху постигането на ниска безработица, отколкото преди, и затова може да са твърде самодоволни по отношение на инфлационните рискове. Освен това инфлацията може да се самоподхранва. Тъй като хората свикват с по-големи и по-чести увеличения на цените, фирмите може да открият, че покачването на цените е по-малко лошо за бизнеса, отколкото преди. Инфлационните очаквания, както казват икономистите, могат да станат "закотвени". Въпреки че инфлацията през 2022 г. вероятно ще продължи да надхвърля целите на централните банки, тя ще се забави в сравнение с 2021 г. и в крайна сметка ще избледнее като макроикономически проблем.

Цените на енергията трябва да достигнат плато и да паднат през пролетта благодарение на облекчаването на търсенето на енергия, увеличеното производство на горива и вероятното забавяне на китайската икономика. Разрешаването на проблемите с доставките може да отнеме година или повече. Но в целия свят започва оттегляне на стимулите и високите сметки за енергия ще ударят домакинските бюджети. С нарастването на нивата на ваксинация е вероятно повече работници да се върнат на работа и разходите могат да се преместят обратно към услугите, което да помогне за облекчаване на недостига на стоки.

Най-важното е, че много от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в сила. Мощните синдикати не се завръщат, населението продължава да застарява и въпреки напрежението върху глобалните вериги за доставки има малко признаци за широк обрат в глобализацията. А и централните банкери не са забравили как да овладеят инфлацията, ако е необходимо. Всъщност през 2022 г. лихвите ще се повишат в голяма част от света. Инфлацията се завръща - но не за дълго.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар