Коронацията на император Си

Китай охотно използва възможността да "развее предимствата" на своята политическа система в сравнение с американската

Ако за Китайската комунистическа партия (ККП) всичко върви по план, 2022 г. ще предложи серия от ярки примери, които подлагат Америка на унижение. Лидерите на Китай може и да ненавиждат свободните избори, но четат социологически проучвания. Те виждат заглавия, които прогнозират поражение за Демократическата партия в САЩ по време на междинните избори за Конгрес през ноември, и предвиждат, че страната ще е обречена на несигурност в условията на разединено правителство, ако не и на изцяло патова ситуация. Ако тези проучвания се окажат точни, китайската пропагандна машина ще получи нова възможност да обяви как Китай се радва на стабилност и просперитет благодарение на еднопартийното управление, докато американският тип демокрация носи само хаос, дисфункционалност и упадък.

В контраст с всичко това за Пекин задаващата се година ще мине най-вече под знака на 20-ия конгрес на партията - стегната и контролирана демонстрация на власт, организирана сред мраморните колони, червените колони и блестящите полилеи в Голямата зала на Народа. Въпросният форум, който най-вероятно ще се състои през есента, ще отбележи края на първото десетилетие от управлението на Си Цзинпин като върховен лидер на страната. На конгреса ще получим косвени индикации колко още Си планира да властва: още пет години, още десет или (макар и малко вероятно) дали предпочита да прибегне към някаква форма на полупенсиониране, която да му позволи да контролира ситуацията задкулисно.

Парадоксално, бъдещите му планове може да придобият видими очертания чак към края на конгреса. Тогава той (или на теория възможен негов неочакван наследник начело на партията) ще оглави заседанието на Постоянния комитет на Политбюро, където членовете ще бъдат йерархично подредени на покрития с дебели килими подиум.

Ако Си иска да даде сигнал, че ще се оттегли след пет години, на сцената той ще бъде следван от един или двама предпочитани наследници. За момента за тази позиция няма очевидни кандидати, които да притежават правилната комбинация от експертност, възраст и близки връзки със сегашния генерален секретар. Също така той може да се почувства задължен да остане на власт и до партийния конгрес, който ще се проведе през 2032 г., когато ще е навършил 79-годишна възраст. Индикацията за подобен сценарий ще бъде, ако през ноември на сцената след Си излезе дълга върволица от безопасни функционери в тъмни костюми - дългогодишни лоялисти или новоизгряващи протежета, които са или твърде стари, или твърде млади и неопитни, за да наследят сегашния партиен началник по време на следващия партиен конгрес през 2027 г.

Ръководните форуми на ККП се провеждат на всеки пет години. През последните десетилетия въпросните конгреси са мястото, където властта се предава по предвидим начин между различните поколения лидери. И тъй като подобни размествания на високо ниво по традиция се обявяват пет години по-рано, Си вече наруши този принцип и създаде прецедент, като не посочи свои наследник на партийния форум през 2017 г. Този отказ е в разрез с консенсуса след смъртта на Мао Цзедун, че нито един лидер не трябва да концентрира твърде много власт или да заема лидерския пост твърде дълго.

В по-нататъшен опит да наруши общоприетите норми през 2018 г. Си прокара поправка в китайската конституция, с която премахва ограничението за броя на мандатите, през които може да е президент. Това е само една от трите властови позиции, които той заема, заедно с много по-важната роля като генерален секретар на комунистическата партия и председател на Централния военен комитет, и единствената, която дотогава беше ограничена до два мандата. Поддръжниците на Си твърдят, че той трябва да остане на власт толкова, колкото прецени за необходимо, за да прокара важни реформи. Неговите критици, които в съвременен Китай са превърнати в изплашена и безгласна група, съзират опасно отслабване на онези институции, които биха могли да предотвратят еднолично управление.

Който и път да избере Си, следващият партиен конгрес най-вероятно ще прилича на комунистически еквивалент на коронация. Ръководителите на Китай виждат все повече основания да се чувстват уверени в предимствата на своята политическа система. Доскоро те по-скоро действаха дефанзивно, когато ставаше дума за техния модел на управление. Китайските дипломати работеха в международни организации като ООН или Световната търговска организация, за да настроят международното право и глобалните правила така, че да накарат света в по-голяма степен да приеме тяхната версия на държавния капитализъм и автокрацията. Днес китайските посланици са в настъпление и са готови да промотират своя модел като такъв, който осигурява по-добър краен резултат за повече хора в сравнение със западния капризен индивидуализъм.

В същото време официалните лица в Пекин съзират заплаха зад всеки ъгъл. Те са сигурни, че САЩ и техните съюзници се стремят да спрат възхода на Китай. Чувствителни са към всяка чуждестранна критика и бързо опонират, че западните правителства се заяждат с родината им само за да отвлекат вниманието от своите собствени провали. Настроението, което цари в Пекин, е странна смесица от самоувереност, високомерие и параноя. Това засилва склонността на Си. Когато описва сегашния световен ред, той говори за "промени, невиждани от 100 години". И в такъв момент Китайската комунистическа партия залага, че приемствеността на върха е най-сигурният курс.

Пропастта между САЩ и Китай нараства от известно време. И ще зейне още повече до шокиращи мащаби през ноември.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Миличък Капитал,
    Транслирането на статийки от The Economist има за мен два ефекта:
    1. показва неспособността на славната някога редакция на Иконо да спретне макар и един-единствен аналитичен текст сама;
    2. облъчва БГ публиката с чужди за националната ни народопсихология англосаксонски геостатегеми, според което всички, противопоставящи са на англосаксхегемонизма са долни колИлета.

    Няма друга толкова безпомощна БГ медия.
    Може би доскорошните Пеевски парцали? Нямам поглед там.
    Ама ако е стигнало някогашният Капитал да се гордее, че е един пръст по-нагоре от парцали е доста омерзително.

    "Журналисти", четете си старите броеве преди Ам за БГ.
    После сте права линия на кардиограмата.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал