Коронацията на император Си

Китай охотно използва възможността да "развее предимствата" на своята политическа система в сравнение с американската

Ако за Китайската комунистическа партия (ККП) всичко върви по план, 2022 г. ще предложи серия от ярки примери, които подлагат Америка на унижение. Лидерите на Китай може и да ненавиждат свободните избори, но четат социологически проучвания. Те виждат заглавия, които прогнозират поражение за Демократическата партия в САЩ по време на междинните избори за Конгрес през ноември, и предвиждат, че страната ще е обречена на несигурност в условията на разединено правителство, ако не и на изцяло патова ситуация. Ако тези проучвания се окажат точни, китайската пропагандна машина ще получи нова възможност да обяви как Китай се радва на стабилност и просперитет благодарение на еднопартийното управление, докато американският тип демокрация носи само хаос, дисфункционалност и упадък.

В контраст с всичко това за Пекин задаващата се година ще мине най-вече под знака на 20-ия конгрес на партията - стегната и контролирана демонстрация на власт, организирана сред мраморните колони, червените колони и блестящите полилеи в Голямата зала на Народа. Въпросният форум, който най-вероятно ще се състои през есента, ще отбележи края на първото десетилетие от управлението на Си Цзинпин като върховен лидер на страната. На конгреса ще получим косвени индикации колко още Си планира да властва: още пет години, още десет или (макар и малко вероятно) дали предпочита да прибегне към някаква форма на полупенсиониране, която да му позволи да контролира ситуацията задкулисно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Миличък Капитал,
    Транслирането на статийки от The Economist има за мен два ефекта:
    1. показва неспособността на славната някога редакция на Иконо да спретне макар и един-единствен аналитичен текст сама;
    2. облъчва БГ публиката с чужди за националната ни народопсихология англосаксонски геостатегеми, според което всички, противопоставящи са на англосаксхегемонизма са долни колИлета.

    Няма друга толкова безпомощна БГ медия.
    Може би доскорошните Пеевски парцали? Нямам поглед там.
    Ама ако е стигнало някогашният Капитал да се гордее, че е един пръст по-нагоре от парцали е доста омерзително.

    "Журналисти", четете си старите броеве преди Ам за БГ.
    После сте права линия на кардиограмата.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал