Двоен удар за Великобритания

Докато икономиката се възстановява от ефектите на пандемията, въздействието на Brexit ще става по-видимо

Разграничаването на икономическия ефект от Brexit и този от ковид пандемията не е лесна работа. Окончателното излизане на Великобритания от преходното й членство в единния европейски пазар и в Митническия съюз на ЕС приключи през януари 2021 г. Износът за и вносът от ЕС закономерно се сринаха. Но тъй като страната по това време се намираше и по средата на третия си национален локдаун, беше трудно да се каже кой фактор е по-значим. През 2022 г. ефектът от пандемията с малко повече късмет ще започне да избледнява. Но последствията от Brexit ще продължат да се усещат.

Макроикономическата история на Великобритания през втората половина на 2021 г. беше неочаквано проста: търсенето в икономиката се възстанови по-бързо от предлагането и резултатът беше недостиг, блокажи и инфлация. Складовите наличности както при търговците на дребно, така и при производителите се сринаха до най-ниски нива от няколко десетилетия. Фирмите в широк спектър от индустрии се оплакваха от недостиг на работници. Част от това отразяваше глобалните последици от пандемията. Промяната на потребителското търсене по целия свят, ориентиращо се към стоките за сметка на услугите, се комбинира с удара върху производството заради липсата на персонал, забавения транспорт, локдауните и повишаващите се цени на енергията. Всичко това доведе до дефицити на стоки в много богати държави. Но дори когато въпросните ограничения започват отпадат на други места, въздействието им ще се задържи за по-дълго във Великобритания.

Търговската сделка, сключена в края на 2020 г. с ЕС, позволява на фирмите и потребителите да избягват митата и квотите за стоки, но все пак провокира нови търкания на граница, която доскоро се преминаваше изключително лесно. По-конкретно хранителните продукти, които пътуват за Европа, подлежат на санитарен и фитосанитарен контрол, а потенциално всички стоки могат да бъдат спрени за митническа проверка, което да доведе до забавяния. През цялата 2021 г. Великобритания предпочете да забави въвеждането на пълни проверки по отношение на вноса от ЕС. През 2022 г. обаче британската митница може да започне "да хапе". Някои европейски малки и средни бизнеси вече прецениха, че експортът за Великобритания не си струва мъките. Британските търговци на дребно твърдят, че проблемите с доставките може да продължат до втората половина на 2022 г.

Решаването на въпроса с недостига на работна сила може да се проточи и по-дълго. Също както при дефицита на стоки, в края на 2021 г. трудностите при наемането хора не бяха уникален британски феномен. Но отново Brexit ще направи така, че ефектите ще се усещат по-дълго. Фирмите, които са непропорционално зависими от работници, идващи от ЕС, като например тези в автомобилния транспорт, туризма и хранително-вкусовата промишленост, са ударени особено тежко. Въпреки че на теория хората от ЕС, които доскоро имаха статут на постоянно пребиваващи във Великобритания, са добре дошли да се върнат, не е ясно колко от тях наистина ще го направят. Новите работници от ЕС ще имат трудности да получат работни визи в сферите с по-ниско заплащане. По-добрите възнаграждения евентуално ще започнат да привличат повече британци към дейности като шофиране на камиони. Но тъй като недостигът на хора ще се задържи и през 2022 г., правителството ще добави още професии към списъка с "незаетите работни места" и ще позволи на повече мигранти да запълват дупките в пазара на труда.

През 2022 г. инфлацията ще се задържи над целта от 2%, зададена от Bank of England, но за сметка на това лихвите ще се покачват по-бавно. Тъй като възстановяването след пандемията се забавя, а фискалната политика се затяга, натискът на цените ще започне да отслабва през втората половина на годината.

Службата за бюджетна отговорност, която се занимава с правителствените икономически прогнози, смята, че в дългосрочен план икономиката ще се свие с около 4% в резултат на Brexit в сравнение с размерите, които би имала иначе. Това е следствие едновременно от по-ограниченото предлагане на работна сила и новите търкания в сферата на търговията, които водят до по-слаба конкурентност и по-бавен ръст на производителността. За сравнение - Bank of England прогнозира, че дългосрочният ефект от ковид-19 ще е загуба на около 1% от БВП. Така че към края на 2022 г. Brexit, а не ковид-19, ще създава най-много проблеми на политиците.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved