Олаф, ти си

Новото коалиционно правителство в Германия ще се опита да си стъпи на краката

Ръководството на ГСДП и на Зелените ще трябва да се справя с амбициозна нова реколта от клонящи вляво депутати
Ръководството на ГСДП и на Зелените ще трябва да се справя с амбициозна нова реколта от клонящи вляво депутати    ©  The Economist
Ръководството на ГСДП и на Зелените ще трябва да се справя с амбициозна нова реколта от клонящи вляво депутати
Ръководството на ГСДП и на Зелените ще трябва да се справя с амбициозна нова реколта от клонящи вляво депутати    ©  The Economist

През 2022 Германия ще се впусне в иновации в управлението, и то не само защото за първи път от 16 години начело ще бъде не Ангела Меркел, а някой друг. В продължение на повече от шест десетилетия Германия беше управлявана от серия от двупартийни коалиции. При три от нейните четири мандата консервативният Християндемократически съюз (ХДС) на Меркел водеше центристка "голяма коалиция" с Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Но електоратът в страната се фрагментира и правителството, което беше съставено след изборите през септември 2021, се състои от три партии. То представлява коалиция "светофар", със Зелените и пробизнес Партията на свободните демократи (ПСД) като по-малки партньори (името идва от партийните цветове - червено за ГСДП и жълто за ПСД).

Ще проработи ли трипартийният експеримент? Оптимистите се надяват, че коалицията "светофар" може да е по-добра от сбора на своите части. Зелените могат да дадат импулса за действия по отношение на климатичните промени; ПСД - за бюрокрацията и дигитализацията. Заедно двете по-малки партии могат да намерят обща основа за проекти в сферата на гражданските свободи като легализация на марихуаната и реформиране на остарялото законодателство за гражданството. В същото време Олаф Шолц, канцлерът от ГСДП, ще използва влиянието си, за да ръководи следващата фаза на германския индустриален преход и да увери европейските партньори, че ще следва инстинкта за консенсус на своята предшественичка. След години на придържане към статуквото при Меркел трите партии ще се опитат да се представят като колективна сила за модернизация.

Но взаимното недоверие помежду им носи риск от липса на кохерентност и от парализа. Ако например алергичната към държавен дълг ПСД поеме финансовото министерство, Зелените ще имат нужда от уверения, че амбициите им за нови разходи няма да бъдат спъвани на всяка крачка. Партиите имат различни възгледи относно фискалните правила на ЕС и разходите за възстановяване от пандемията, финансирани с дълг. Тези тревоги доведоха до свръхдетайлно коалиционно споразумение, което ще ограничи гъвкавостта на правителството. По фискалните въпроси коалицията може да се натъкне на съпротива в Бундесрата, горната камара на парламента, където трите партии нямат мнозинство.

Правителство, обзето от спорове, може да не е в добра позиция да посреща множеството предизвикателства пред Германия. Те включват приспособяване към започваща да се свива работна сила; планиране на строги цели за намаляване на въглеродните емисии; и справяне с надвисналото решение дали и как да бъде заменена остаряващата ескадрила изтребители "Торнадо", на които Америка разчита, за да пренася ядрените си оръжия, складирани в Германия. Най-голямото ще бъде справянето с нужните климатични и дигитални инвестиции, възлизащи на стотици милиарди евро. Дълговата спирачка в германската конституция ограничава тегленето на заеми, което означава, че новото правителство ще трябва да измисли изобретателни извънбюджетни хватки.

Задачата ще бъде усложнена от фискалния натиск след години на изобилие. Германия натрупа 400 млрд. евро дълг по време на пандемията и нежеланието на ПСД да се вдигат данъци или да се пипа дълговата спирачка ще означава натиск за съкращения. И без това оскъдният бюджет за отбрана, който от години е чувствителна тема за съюзниците в НАТО, изглежда уязвим.

Германската политика ще бъде по-оживена. Новият парламент е по-млад и по-цветен от предшественика си и включва амбициозна нова реколта от клонящи силно вляво депутати от ГСДП и Зелените. Избирателите в четири провинции ще дадат своята присъда за новия политически ландшафт в Германия през 2022. Сред тях е и най-голямата - Северен Рейн-Вестфалия. Изборите там през май ще бъдат първият голям тест за всички основни партии.

Това включва ХДС, която е в опозиция на национално ниво за първи път от 2005. Партията ще затъне в ожесточена вътрешна битка за това как да се препозиционира в пост-Меркел ерата. Партийните величия - включително външнополитическият специалист Норберт Рьотинген и любимецът на дясното крило Фридрих Мерц - ще се състезават за шанса да възкресят партията, която ближе раните си след поражението през септември. След дългото управление на Меркел изпадането на партията й в опозиция ще бъде равнозначно на неин собствен политически експеримент.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved