По следите на парите

Европа отговори на финансовата криза през 2010 - 2012 със серия от грешки. Еврозоната реши да налага наказателни бюджетни ограничения като цена за спасителните пакети, а Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите в най-лошия възможен момент. Резултатът беше рецесия с двойно дъно, драстични съкращения на инвестициите и - в някои държави - безработица до небесата, особено сред младите. Този път реакцията е по-умна. Когато COVID-19 връхлетя, ЕЦБ засили купуването на облигации, а ЕС сложи на пауза фискалните си правила, за да позволи на правителствата да харчат свободно за схеми за запазване на работните места и други програми.

Идващата година ще тества колко големи са промените. През първата част на 2022 ще има ожесточена битка между страните в ЕС относно Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който разписва фискалните правила на съюза. Още преди ковид ограниченията на пакта, приет през 90-те години на миналия век, изглеждаха трудно приложими в свят на ниски лихви и високи инвестиционни нужди. Безкрайните поправки са създали правна плетеница, в която единствено експертите могат да се ориентират. Сега страни като Италия носят дългово бреме в размер близо 160% от БВП. Съществуващите правила, които би трябвало отново да влязат в сила през 2023, теоретично биха задължили Италия да има първични бюджетни излишъци от 5% годишно - наказателна форма на остеритет, която противоречи на здравия разум.