Руските бойни полета

Има нов фокус върху контролирането на изборите и интернет

Най-голямата заплаха за Кремъл идва от интернет
Най-голямата заплаха за Кремъл идва от интернет
Най-голямата заплаха за Кремъл идва от интернет    ©  Reuters
Най-голямата заплаха за Кремъл идва от интернет    ©  Reuters

Отравянето през 2020 и вкарването в затвора през 2021 на руския опозиционен лидер Алексей Навални маркира трансформацията на режима на Владимир Путин от консенсусна автокрация в тирания, при която малка група хора упражняват власт без законови или конституционни ограничения. Докато Кремъл консолидира тази трансформация, на пътя му стоят две останки от демокрацията, наследена от 90-те години на миналия век. Едната са изборите, другата е свободата на интернет. И двете биват погазвани.

Да започнем с изборите. През 2021 Путин премахна конституционните разпоредби, които изискваха той да слезе от поста през 2024. Сега той може да управлява до поне 2036 и вероятно и след това, но все още трябва да облича заграбването на властта в изборна премяна. Но както показаха проведените през септември 2021 парламентарни избори, спадането на подкрепата за режима на Путин не е пречка за победа.

Ако резултатът не беше предопределен, партията на Путин "Единна Русия" би получила малко над 30% от вота, смята Сергей Шпилкин, анализатор на данни. Вместо това тя твърди, че е спечелила близо 50% и супермнозинство в Думата. С вкарването на Навални в затвора, прогонването на поддръжниците му от Русия и репресиите срещу всеки, който го подкрепя, Кремъл на практика забрани демокрацията, основана на участие. Целта е да се запазят изборите, но да няма никаква алтернатива на Путин.

Само че физическите репресии срещу опонентите му вече не са достатъчни. Най-голямата заплаха за Кремъл идва от интернет, който позволява на гражданското общество да се самоорганизира и издигна Навални до водеща опозиционна фигура, разпознаваема от мнозинството руснаци.

Доскоро руският интернет беше доста свободен. Путин се издигна чрез телевизията и смята интернет за маргинален. (Президентът обича да се хвали, че никога не влиза онлайн, не използва компютър и няма мобилен телефон.)

Но през последното десетилетие разпространението на интернет направи монопола на Кремъл върху телевизията безполезен. Делът на интернет и социалните медии при източниците на информация е нараснал от 18% през 2013 - 2015 до 45% през 2021. Достъпът на Навални до контролираните от държавата тв канали бе забранен, но аудиторията му в YouTube е сравнима по размер с тази на всяка държавна тв програма.

Кремъл забрани всички свързани с Навални сайтове, обявявайки ги за "екстремистки". Инсталира оборудване и задължи доставчиците да възпрепятстват достъпа до Twitter така, че да не могат да се качват снимки и видео. Заплаши руските поделения на Apple и Google с криминално преследване, ако не премахнат апликацията на Навални от платформите си. Медийни организации и журналисти биват обявявани за "чуждестранни агенти", което прави почти невъзможна дейността им в Русия.

Но най-големият проблем на Кремъл е с YouTube, видеоплатформата на Google. Макар Google да се съобразява все повече с руските искания за сваляне на съдържание, филмите на Навални, които привличат десетки милиони гледания, си остават. Блокирането на YouTube е проблематично. Услугата се използва от милиони руснаци, които нямат интерес към политиката, но ще бъдат вбесени, ако платформата изчезне.

Кремъл ще засили натиска върху Google - може да забави търсачката й и да наложи глоби. И ще продължи да развива своята собствена видеоплатформа RuTube, към която може да прехвърли популярното съдържание и после да спре YouTube, ако се наложи. Възстановяването на монопола върху информацията е критично важно за властта на Путин. Войната за интернет ще определи близкото бъдеще на Русия.

2021, The Economist Newspaper Limited.