Нещастно меню

Храната ще остане скъпа, което ще навреди най-много на бедните страни

По-малко за повече    ©  Shutterstock

COVID-19 имаше обратен на интуитивните очаквания ефект върху цените на храните. В началото на 2020 г., когато голяма част от света влезе в изолация, страхът беше, че презапасяването и затворените граници ще доведат до покачване на цените. Вместо това те едва помръднаха. Едва месеци по-късно, когато пандемията сякаш отслабна в богатия свят и икономиките се отвориха отново, цените започнаха да се покачват тревожно бързо. До май 2021 г. те достигнаха най-високото си ниво от 2011 г., след като се повишиха с 40% за 12 месеца според индекса на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.

През 2022 г. същите сили, които причиниха този скок, ще продължат да създават проблеми, което означава, че има малък шанс цените да се успокоят. Ключов фактор, обясняващ бума, е избухването на свинския грип в Китай през 2018 г., което намали наполовина броя на свинете. Това принуди страната да внася големи количества свинско месо и алтернативни източници на протеини (главно домашни птици и риба) заедно със зърното за храненето им през 2019 и 2020 г., намалявайки световните запаси. Последвалото попълване на запасите, изглежда, почти приключи до средата на 2021 г., но доказателствата, че болестта се е разпространила отново, подхранват страховете от ново унищожаване на животните. Тези съмнения ще продължат и през 2022 г., което ще помогне пазарите на храни да останат волатилни.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Един събор, гол на 70%

Един събор, гол на 70%