Пътят към безпътицата

Защо републиканците са фаворити, но не и сигурни победители в надпреварата за Конгреса

Малко модели в американската политика са по-силни от тенденцията управляващата партия да губи позиции при първите междинни избори след спечелването на Белия дом. През 2018 г. имаше "синя вълна" на недоволството към президентството на Доналд Тръмп. Тогава демократите взеха 40 места от републиканците. През 2022 г. Джо Байдън вероятно ще се срещне с подобно разочароващо представяне на собствената си партия. Такова е проклятието на междинните избори.

Няколко индикатора сочат в тази посока. Първият е историята. Според American Presidency Project в University of California партията, контролираща Белия дом, губи средно 28 места в Камарата на представителите. Партията на президента не е губила места само в три от последните 22 подобни избора - 86% неуспех. Тази последователност е по-слаба в Сената, където управляващата партия губи средно четири места от 1934 г. насам.

Вторият индикатор е социологията. Анализът на The Economist върху анкети за кого биха гласували американците показва, че 51.7% подкрепят демократите - точно толкова, колкото ги подкрепиха и през 2020 г. Това звучи като добри новини за тях, ако анкетата бе от ноември 2022 г., но за съжаление на американските либерали тенденцията е управляващата партия да губи позиции в годината преди изборите. Делът на подкрепата за управляващата партия през последната година преди избори спада със средно 3.4 процентни пункта от 1942 г. насам.

На базата на тези данни демократите могат да очакват да спечеля около 48% от общия брой гласове през 2022 г., което почти със сигурност означава да загубят настоящото си мнозинство от осем места. Но в модела има историческа несигурност. Според данните демократите могат да спечелят между 41% и 55% от гласовете през 2022 г. Това означава, че те имат шанс едно към три да запазят мнозинството си.

Наблюдаващите изборите трябва да вземат предвид и един външен индикатор - поляризацията. Проучванията показват, че гласоподавателите са все по-далеч едни от други идеологически и е по-малко вероятно да сменят партията си, отколкото преди. В резултат големите промени в електоралната подкрепа на управляващата партия може да са по-малко вероятни, отколкото в миналото. Ако добавим този фактор към модела ни, прогнозираният резултат на демократите се вдига с половин процентен пункт до 48.5%, но заедно с това се увеличава и несигурността в измерването. Подобен бонус би имал малка тежест, ако прогнозата върху модела се запази и демократите пак губят с 3-4 процентни пункта разлика. Но състезанието може да се окаже по-оспорвано. В настоящата ера на хиперконкурентни избори в Америка подобни малки промени могат да доведат до големи разлики.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал