Архипелагът за експерименти

Туристическата карта на Югоизточна Азия ще изглежда много различно през 2022 г.

За всички, които искат да видят "най-доброто от Югоизточна Азия", пътеводителят Lonely Planet предлагаше в своето предпандемично издание осемседмично приключение из местните мегаполиси, комплекси от храмове, убежища в джунглата и островни селища. Версията на пътеводителя за 2022 г. може би ще включва не повече от един странен голям град и няколко острова, тъй като това ще е всичко, което пътешествениците ще имат възможност да посетят. Особено когато говорим за туристите, които нямат късмет да идват от "държави с нисък епидемичен риск".

През 2019 г., която беше последната година с нормални пътувания, туризмът осигуряваше повече от 42 млн. работни места в Югоизточна Азия. Това е 13% от общата заетост в региона и 12% от БВП. Според разчетите на ООН през 2020 г. местният БВП вероятно е намалял с 8.4% заради срива на туризма. Някои държави са особено тежко засегнати. Туризмът съставлява около 20% от БВП на Тайланд, като основните приходи идват от посещенията на чужденци. А техният брой е намалял с 83% през 2020 г. в сравнение с 2019 г.

Заради страха, че много от бизнесите, които успяха да оцелеят през първата година на пандемията, ще се сринат през втората, през 2021 г. Тайланд започна да експериментира с т.нар. sandbox концепция. Идеята е проста: напълно ваксинирани посетители да имат право да се забавляват без нужда от карантина на територията на райски остров, където повечето местни хора също са имунизирани. След 14 дни престой, ако не се окажат болни, туристите получават разрешение да посетят и други части на страната, стига да пожелаят.

Остров Пукет посрещна първите туристи, пътуващи по тази схема, на 1 юли. Седмица по-късно първият чужденец даде положителна проба за COVID-19. Тайландското правителство обаче упорито не се отказа, дори когато останалата част от страната беше залята от огромна епидемична вълна, причинена от делта варианта. До края на 2021 г. то отвори още няколко дестинации, включително и Банкок, за посещение на пътници без нужда от карантина.

Други държави в Югоизточна Азия до някаква степен ще последват примера на Тайланд през 2022 г. Те ще допуснат посетители само до популярни локации и дори в този случай - единствено за представителите на дадени националности. Индонезия ще облекчи достъпа за чуждестранни туристи, които ще могат да посетят "горещи" островни дестинации като Бали, но запазва по-строгите ограничения за всички други места. Виетнам ще приеме посетители на остров Фу Куок, известен със своите дълги пясъчни плажове, разположени в подножието на планини и край джунглите.

Малайзия ще разшири обхвата на своя експеримент, по силата на който вече допуска местни посетители на тропическия остров Лангкави, като ще направи това и в други горещи туристически точки, а също ще започне да приема и чужденци. Камбоджанските туроператори настояват подобна схема да се приложи за Сием Реап, разположен дълбоко във вътрешността на страната, за да могат туристите да отидат и до храмовете на Ангкор Ват.

Ако не се развихри друг нов вариант на ковид-19, през 2022 г. очаквайте тези и други кътчета на региона отново да приемат посетители. Това може и да не е най-доброто, което Югоизточна Азия би могла да предложи, но след последните две години не е лошо като за начало.

Ами ако?

Северна и Южна Корея влизат във война през 1950 г. Три години по-късно подписват споразумение за примирие, с което прекратяват сраженията. Страните обаче никога не са сключвали мирен договор, което означава, че технически остават във война. Ами ако двете Кореи се съгласят официално да прекратят войната помежду си? Президентът на Южна Корея Мун Дже-ин отдавна настоява за това. Ако двете Кореи, САЩ и Китай се съгласят на подобен ход, това би било важна стъпка към по-неконфронтационни отношения и може да проправи пътя за по-добри контакти между Пхенян и Вашингтон, чиито преговори през последните години завършиха с неуспех. И ако разведряването на полуострова стане перманентно, това може дори да подтикне Северна Корея да преразгледа своята ядрена програма.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved