Решителен момент за Бразилия

Президентските избори ще тестват институциите в страната

През 2022 г. Бразилия ще навлезе в пълен изборен режим. Това означава изцеждане на ползите и пазарене от страна на над 30 партии в повече от 1000 парламентарни и местни вотове, както и месеци на следени отблизо социологически проучвания в месеците преди изборите през октомври. Правителството ще опита да увеличи още социалните разходи в опит да спечели гласове за притиснатия в ъгъла десен популистки президент Жаир Болсонаро. Но може да не е достатъчно.

Към края на 2021 г. одобрението за държавния глава спадна до под 30% на фона на все по-влошаващите се икономически показатели на страната. БВП, който отбеляза ръст от 1.2% през първото тримесечие, се сви с 0.1% през второто. Най-тежката вълна от ковид-19 доведе до нов локдаун, недостиг на кислород и в един момент до над 3000 смъртни случая на ден.

Реформите и приватизацията ще отидат на заден план до изборите. Инвеститорите, които подкрепиха министъра на икономиката Пауло Гедес, могат да изгубят вяра, че той може да изпълни своята пробизнес програма. В края на 2021 г. Конгресът бе близо до прокарването на смекчена данъчна реформа, но неговите по-важни реформи на обществения сектор изглеждат обречени. Посред суша и с публичен дълг близо до 100% от БВП пазарите ще бъдат по-малко прощаващи, отколкото бяха през 2021 г. Инфлацията на годишна база и лихвените равнища - съответно 10.25% и 6.25% през октомври, може да продължат да се покачват. Около 14% от бразилците са безработни. Повечето ще останат такива и през 2022 г., когато се очаква БВП да нарасне само с 1%.

Мнозина ще обвиняват Болсонаро за своето незавидно положение, както беше в началото на 2021 г., когато плащанията на стимули бяха орязани. Недоволството се задълбочи, след като разследване на Сената разкри, че президентът е игнорирал шест оферти за ваксини срещу коронавирус от Pfizer и може да се е направил, че не забелязва корупцията, когато договорите са били сключени (той отрича обвиненията). Антиправителствени протести се появиха за първи път от началото на пандемията и ще се повторят през 2022 г. Купчината от петиции за импийчмънт срещу Болсонаро, наброяващи досега 139, ще продължи да се увеличава.

Но опитите за импийчмънт е малко вероятно да успеят. Председателят на долната камара на Конгреса, който отговаря за започването на процедурата, е негов съюзник. Социологическите проучвания в края на 2021 г. показаха, че ако изборите бяха тогава, основният опонент на Болсонаро - бившият президент Луис Инасио Лула да Силва, би спечелил. Но Лула, чиято лява "Партия на трудещите се" управляваше по време на голям корупционен скандал и тежка рецесия, също е непопулярен.

Една четвърт от бразилците не са склонни да гласуват за никого от двамата. Центристките партии ще опитат да представят по-малко поляризиращи алтернативи, които могат да включват губернатора на Сао Пауло Жоао Дориа, бившия министър на здравеопазването Луис Енрике Мандета и бившия губернатор Сиро Гомес, който стана трети на изборите през 2018 г. Но повечето анализатори прогнозират, че подобни центристи ще разделят вота, както стана и през 2018 г., и ще доведат до втори тур между Лула и президента.

Кампанията ще бъде напрегната. Болсонаро започна да подготвя почвата за оспорване на резултатите. "Само Бог ще ме отстрани", заяви той на митинг през септември. Поддръжниците му призовават за добавяне на хартиени разписки към бразилската електронна система за гласуване, за която Болсонаро твърди без доказателства, че е затънала в измами, както и за "военна интервенция", която да затвори Върховния съд, оторизирал разследвания срещу Болсонаро и синовете му политици. Проправителствените протести също ще продължат през 2022 г. Те са едно от последните оръжия, останали на президента, заедно с опитите да спечели обратно гласоподавателите чрез разширяване на "Болса фамилия" - програмата за даване на средства на най-бедните. Ако изгуби изборите, той може да опита да се задържи на власт. Това, което ще се случи след балотажа, ще тества силата на бразилските институции.

На 7 септември 2022 г. Бразилия ще отпразнува своята 200-годишнина от обявяването на независимост от Португалия. Конгресът ще гласува дали да увеличи расовите квоти за университетите, а Върховният съд може да излезе с решение, което ще засегне земите на коренното население в Бразилия. Бъдещето на страната обаче ще зависи най-вече от резултатите от изборите. Повечето бразилци ще гласуват въз основа на своите портфейли, но съдбата на демокрацията в държавата им сега зависи от свалянето от власт на Болсонаро.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар