Бедността и пандемията

Броят на хората в крайна бедност отново намалява след пандемичен пик

Най-малкият от проблемите им    ©  Reuters

В Найроби шофьор на такси, прекарал месеци в криене от хазяина си по време на затварянето заради COVID-19, през 2022 г. ще се върне на пътя и ще започне да изплаща задълженията си. В провинцията на Замбия фермерка ще бъде облекчена от това, че местният колеж отново отваря врати и изкупува реколтата й за гладните си студенти. В Делхи градските мигранти, които избягаха в родните си села при затварянето на града, ще се върнат и ще търсят работа.

Ковид-19 потопи милиони в бедност, докато страните налагаха локдауни, възможностите за работа пресъхваха, а хората, обитаващи тесни, нехигиенични жилища, се бореха да задържат вируса на разстояние. През следващата година с вдигането на ограниченията и рестартирането на икономическата активност мнозина ще изграждат наново живота си. В края на 2020 г. броят на хората, живеещи с по-малко от 1.90 долара на ден, се увеличи до почти 750 млн. души по данни на т.нар. Световен часовник на бедността на World Data Lab - прогнозен инструмент, който включва данни на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ). Към края на 2022 г. очакванията им са този брой да поеме отново надолу към стойностите си отпреди пандемията - около 685 милиона.

Напредъкът ще е бавен. Според МВФ икономическият растеж ще се съживява по-бързо в някои богати страни, отколкото в бедните. А някои от щетите, нанесени през последните две години, ще са невъзможни за поправяне. Пропускането на хранения има последствия за развитието на децата. Пропуснатите здравни прегледи могат да доведат до дългосрочни заболявания. Тези, които в паниката си са продали коза или хладилник, ще трябва да спестяват в продължение на години, за да си купят нови.

В световен мащаб пандемията тласна много хора в страните със среден доход, мнозина от които живееха точно над прага на бедността, обратно в немотията. През 2020 и 2021 г. икономистите предупреждаваха за "реазиатизация" на бедността, тъй като милиони индийци в частност бяха изправени пред нови трудности. Със засилването на възстановяването обаче бедността отново ще се концентрира в най-бедните части на Субсахарска Африка и нестабилните държави. Към 2030 г. над 60% от хората, които живеят с под 1.90 долара на ден, ще бъдат в нестабилни държави. Междувременно стабилните страни бавно се движат към елиминиране на крайната бедност.

Сред нациите расте безпокойството по отношение на бедността в градовете. През 2022 г. един на всеки десет бедни хора ще бъде в градски район. Мнозина ще търсят работа и ще извършват дейности като почистване на домове и продаване на улична храна. Но намирането на работа ще е трудно, докато потребителското доверие остава ниско, а заплахата от болестта продължава. Към края на октомври 2021 г. някои държави като Испания и Сингапур бяха успели да ваксинират три четвърти от населението си. Но в други като Етиопия и Уганда под 1% от населението беше със завършен ваксинационен курс. Това несъответствие ще се запази през 2022 г. и след това.

На индивидуално равнище половото неравенство се задълбочава. Жените, за които е по-вероятно да работят при несигурни условия на труд, бяха силно засегнати от затварянията заради COVID-19. По изчисления на британската благотворителна организация Oxfam пандемията е струвала на жените по света поне 800 млрд. долара под формата на загубени доходи през 2020 г. Много от тях, които са напуснали училище или са загубили работата си, няма да се върнат. Някои са станали съпруги и майки по-скоро, отколкото са планирали. Към 2030 г. на всеки 100 мъже, живеещи в бедност, ще има 121 жени, изчислява UN Women - ръст спрямо отчетените 118 през 2021 г.

Все пак не всичко е мрачно и обречено. Между март 2020 и май 2021 г. правителствата по света въведоха над 3300 мерки за социална подкрепа, изчислява Световната банка, в това число програми за парични трансфери, насочени към бедните. Богатите страни спират временно плащанията по държавния си дълг, за да подкрепят защитата на тези усилия. Прекратяването на крайната бедност не е невъзможно. Хипотетично биха били необходими 100 млрд. долара, за да се гарантира, че всеки човек на Земята има повече от 1.90 долара на ден. Помощите и частната филантропия биха могли да покрият тази сума двукратно и пак да останат пари.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар