Тест за демокрацията в Латинска Америка

Още гняв или още прагматизъм

Чрез недоволство към прогрес    ©  Reuters
Латиноамериканците искат повече разходи за здравеопазване и обществени услуги.

Голямото притеснение за латиноамериканците през 2022 г. ще бъде да не се върнат обратно към "старата нормалност", докато пандемията отстъпва. Това включва икономическа стагнация, социално недоволство и дискредитиране на демократичната политика. Подсилени от пандемията, тези злини доведоха до обществено недоволство в няколко страни през 2021 г., което частично бе смекчено от извънредната помощ и фискалните и валутните стимули. В резултат през 2021 г. регионът възстанови голяма част от икономическата производителност, която загуби през 2020 г. През 2022 г. възстановяването ще се забави - покачване на инфлацията кара централните банки да вдигат лихвените равнища, докато много правителства са изчерпали своята ограничена фискална огнева мощ. Резултатът е, че ще бъде късмет, ако латиноамериканската икономика като цяло отбележи ръст над 3% през 2022 г.

Гласуването срещу настоящите управници бе определящата черта на скорошните избори в Латинска Америка. Такъв вероятно ще бъде случаят и в Бразилия. Големият въпрос е дали гневът ще започне да отстъпва пред един по-прагматичен фокус върху основите на икономическия растеж и социалната защита. Чили и Колумбия ще представляват тестови площадки за това през 2022 г.

Чили е изправена пред сложна година. Резултатът от президентските избори, насрочени за края на 2021 г., е неясен. Най-вероятният вариант е балотаж между левия Габриел Борич и десния Хосе Антонио Каст. Новият държавен глава и новият Конгрес първоначално ще съжителстват с конвенция, която трябва да подготви нова конституция, договорена от политиците, след като социална експлозия в края на 2019 г. постави под въпрос това, което бе една успешна пазарна икономика. Крайната левица се представи неочаквано добре на вота за определяне на 155-имата членове на конвенцията, която трябва до юли да договори нов проект за конституция, който след това ще бъде подложен на референдум. Това със сигурност ще предостави мандат за повече държавни гаранции в здравеопазването и пенсиите, което може да даде път на нов социален договор, желан от много латиноамериканци. Тази нова харта може също така да включва един много по-решителен завой наляво с ограничения на минното дело и със скъпоструващ списък от социални права. Но е възможно и широка консенсусна група да успее да изготви текст, който комбинира правата с фискалната отговорност.

Политическият център в Латинска Америка бе подкопан в скорошните избори от поляризация. Колумбийският вот през май може да доведе до неговото съживяване, ако успее да се обедини около един кандидат. Силните претенденти са двама: Серхио Фахардо - бивш кмет на Меделин, който започна възобновяването на града и за малко пропусна да стигне до балотажа на предишните президентски избори през 2018 г., и Алехандро Гавирия - икономист, успешен писател и бивш здравен министър, който е преборил рака и има интересна история за разказване. Който и да спечели първичния вот през март, ще се изправи срещу левия популист Густаво Петро. Забележителното е, че той би бил първият ляв президент в Колумбия. Дясното може да залезе след разочароващото президентско управление на Иван Дуке.

В Коста Рика също има избори през февруари, а балотажът е през май. В едно пълно с кандидати поле гласуването може да изправи бившия центристки президент Хосе Мария Фигерес срещу евангелисткия пастор и консервативен популист Фабрисио Алварадо. Ако Коста Рика иска да остане една от тихите успешни истории в региона, трябва да вдигне данъците и да въведе реформи, за да направи разходите по-ефективни.

Това важи за целия район. Латиноамериканците като цяло искат повече разходи за здравеопазване и обществени услуги. Но по-големият дефицит през последните две години вдигна държавния дълг на региона до над 70% от БВП. Тъй като лихвените равнища започнаха да се повишават, стана по-скъпо той да бъде обслужван. Но увеличаването на данъците е политически сложно, особено защото Латинска Америка отчаяно трябва да осигури стимули за изоставащите частни инвестиции.

Ако този адски баланс се провали, демокрацията рискува да падне жертва на пълзящия авторитаризъм, който отдавна изпитват Куба, Никарагуа и Венецуела. През 2021 г. популярният млад президент на Ел Салвадор Наиб Букеле стана поредният спечелил избори лидер, който прибягна до автокрацията, като пое контрол над съдебната система, започна да тормози независимите журналисти и оторизира собственото си преизбиране за втори мандат. Засега тези четири държави са изключение. Но това може да се промени, особено ако Жаир Болсонаро успее да подкопае вота в Бразилия през 2022 г., а Андрес Мануел Лопес Обрадор в Мексико използва вероятната си победа в референдум дали да продължи мандата си, за да засили хватката си над независимите електорални власти и съдилища. Социологическите проучвания продължават да показват постоянна и тревожна ерозия на подкрепата за демокрацията в Латинска Америка. Демократите бяха предупредени.

Ами ако?

Рейтингът на бразилския президент спадна до под 30% и хората са на улицата с искания за импийчмънт. Ами ако Жаир Болсонаро реши да не се кандидатира на изборите през 2022 г.? Той вече е разследван от Върховния съд. С подкрепата на част от Конгреса може да отстъпи, за да избегне разследвания, след като слезе от поста. Това ще направи изборите непредвидими и ще бъде удар по бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, който разчита на отхвърлянето на Болсонаро, за да печели гласоподаватели. Но така може да има добър развой за бразилската демокрация, защото Болсонаро вече заяви, че ще оспори резултатите, ако не са в негова полза.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал