Още ли искате сделка?

Конфликтът с Иран може да ескалира

Раиси ще търси сближаване с Китай    ©  Reuters

Въпреки разговорите през 2021 г. Иран и САЩ не изглеждат по-близо до възраждането на многонационалната ядрена сделка, известна като Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), от който Доналд Тръмп извади САЩ през 2018 г. И двете страни заявиха, че са готови да се върнат към условията на първоначалната сделка, ако другата го направи първа. Но оттогава светът се промени и перспективата за продължаващ застой през 2022 г. означава, че вероятността от ескалация расте.

Една голяма промяна е това, че макар демократите да си върнаха властта в САЩ, хардлайнерите сега контролират всички лостове на властта в Иран. Новият президент на Ислямската република Ебрахим Раиси отклони усилията на Запада за възстановяване на СВПД. След месеци на избягване от негова страна глобалните сили може да заключат, че той и спонсорът му - върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, вече не се интересуват от всеобхватна ядрена сделка.

Привържениците на твърдата линия в Иран се притесняват, че Западът ще използва СВПД като първа стъпка за ограничаване на регионалното влияние на Иран и на ракетната му програма, както и че ще го притискат за човешките права. По-добрите отношения със Запада също така биха съживили борбата на иранските реформатори с вътрешното ядро на режима и биха увеличили надеждите им да разводнят духовното усърдие на Иран. Така че хардлайнерите може да решат, че е най-добре да избягват сделка. Освен това Хаменей няма да иска западните сили да нарушат процеса на собственото му унаследяване, най-вероятно от сина му Моджтаба.

В резултат на това западните дипломати ще прекарат началото на 2022 г. в опити за измисляне на градивни алтернативи. "Повече за повече" би освободила Иран от повече санкции от заложеното в първоначалната сделка срещу по-дългосрочно спиране на ядрената му програма. "По-малко за по-малко" би освобождавала на части замразени в чужбина активи за около 100 млрд. долара в замяна на прекратяване на обогатяването на уран. Иран ще иска САЩ да отменят всички санкции, наложени от Тръмп, и да обещаят никога повече да не отстъпват от сделката. САЩ ще изискват Иран първо да намали ядрените си операции.

Вероятната задънена улица ще зарадва хардлайнерите в Техеран. Те ще твърдят, че американските санкции срещу финансовия сектор и износа на петрол укрепват устойчивостта на Иран и ускоряват диверсификацията на енергийните му източници извън изкопаемите горива. Раиси ще търси сближаване с Китай и подобряване на търговските връзки с Шанхайската организация за сътрудничество - клуб, към който Иран се присъедини през 2021 г. и който включва Китай, Индия и Русия. Продажбите на ирански петрол за Китай се удвоиха през 2021 г. и ще продължат да растат. Иранското обществено мнение може да охладнее още повече към САЩ.

С напредването на времето западните сили може също да се уморят от СВПД. Сделката от 2015 г. беше пълна с клаузи за прекратяване на действието, ограничаващи продължителността на ядрените ограничения. Забраната за продажба на оръжие на Иран вече изтече. Първите ограничения за ядрената програма на Иран ще отпаднат през 2024 г. и ще бъдат напълно премахнати до 2031 г. Някои западни дипломати открито изказват притесненията си, че сделката не си струва усилията.

Оттук и вероятността за ескалация. Първата арена на сблъсък ще бъде ядреното развитие на Иран. Към септември 2021 г. Иран разполага с пет тона уран, обогатен до 3.67% чистота, при договорени по СВПД до 200 кг. Страната разполага и с 85 кг, обогатени до 20%, и още 10 кг, обогатени до 60% - далеч над всичко необходимо за цивилни цели. Парламентът даде мандат за ново поколение центрофуги, които ще разширят целите за обогатяване до необходимата за ядрени оръжия чистота от 90% или повече.

Втората арена ще е регионална. Иран може да проведе военни учения на границата си с Азербайджан, който има тесни военни връзки с Израел. От своя страна Израел може да увеличи диверсионните си действия срещу ядрените инсталации на Иран и атаките си с дронове срещу многобройните му проксита, което да повиши заплахата от регионална война. Иран може да предложи на военноморските сили на Китай да използват островите му в Персийския залив. Някои наблюдатели смятат, че първото военно противопоставяне между Китай и Запада може да бъде в Оманския залив, а не в Южнокитайско море.

Страхът от подобни сценарии може да накара враговете да се отдръпнат от ръба. Никой не иска война. Западът може да предложи по-добри условия, които да позволят на хардлайнерите да запазят репутацията си (въпреки цялата им показна смелост те искат по-силна икономика). Раиси не разполага с 600-те милиарда долара в резерви, които омекотиха удара от санкциите за Иран преди десетилетие, нито пък с частичното освобождаване на замразени авоари, което Западът даде на предшественика му. Риалът е загубил 90% от стойността си спрямо долара от 2015 г. насам. Заплатите и спестяванията бяха засегнати. Основни стоки като ориза са недостъпно скъпи, а прекъсванията на електрозахранването и водоснабдяването предизвикват гняв точно когато Хаменей подготвя наследяването си. Но светият старец може да прецени, че режимът му е в по-голяма безопасност без намесата на Запада.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved