Идва ли краят на популистката вълна в Централна и Източна Европа

Тя може и да е минала своя пик, но в никакъв случай не е отишла в историята

А беше време    ©  Надежда Чипева

Допреди няколко години господството на популистите в Централна и Източна Европа изглеждаше непоклатимо. През 2018 г. Виктор Орбан спечели безпрецедентен трети мандат в Унгария. Година след това "Право и справедливост" запази властта във Варшава. В Чехия начело беше партията ANO ("Да"), основана от милиардера Андрей Бабиш. Роберт Фицо - определящ себе си като лявоцентрист по подобие на чешкия президент Милош Земан - управляваше Словакия почти без прекъсване от 2006 г. насам. През март 2020 г. пък в Словения победи Янез Янша, лидер, който поляризира общественото мнение точно както всички гореизброени негови колеги.

На този фон Бойко Борисов изглеждаше като представител на мейнстрийма, не някаква аномалия. Нещо повече - от гледна точка на брюкселските институции и на държавите в ядрото на ЕС той беше, общо взето, приемлив. За разлика от Орбан или хората на Ярослав Качински в Полша, Борисов не блокираше общи политики и решения на европейско ниво и не сочеше Брюксел за враг с цел да мобилизира избиратели у дома. Нито пък размахваше пръст на чуждестранните инвеститори както Фицо. Дори и съюзът му с крайните националисти през 2017 г. не превърна България в подражател на Унгария или Полша. Поне не до момента на българското вето за присъединителните преговори на Северна Македония. Но дори и тогава Борисов се позиционираше като разумната алтернатива на "Обединените патриоти", с които ГЕРБ се налагаше да управлява.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 2

    В обидно опростените идеологеми на г-н Бечев се използват единствено подходящите извлеци от дейността на неудобните за Бруксел правителства на фрондиращата Вишеграска + приятели, за да се представят на по-простите читатели като с рога и копита.
    Унизителното е, че и авторът се навежда до нивото на тази си публика.

    Това не е коректтно. Ако ще се прави сериозен и обективен анализ, трябва да се говори и за националните специфики на съответните държави (които изобщо не са сиамски близнаци), за мотивите, за националните интереси на всяка една от споменатите страни, а не по неолибералната лайсна да се поставят под общ знаменател - популисти.

    Какво е противоправното в решението на полската Конституционна колегия, че част от законотворчеството на ЕП е в противоречие на полското национално законодателство? И тук не става въпрос за основополагащите договори на ЕС, а за идиотски закони като за кривината на краставиците или за забраната на въглищните централи в срок, който обрича страните на тъмнина и студ.

    Що се отнася до баце, който видимо се дава за положителен пример на фона на категоричните Орбан, Качински, Фицо и пр., г-н Бечев нищо ли не е чул за записите с репликите му за простата кърджалийска пут**а за председателя на Парламента, за снимките с пачките от по мафиотските 500€ и златните кюлчета в нощното му шкафче в резидинцията? А за разнасяните в чувал 50 000 000 лв от авансово отпуснатите от правителството на баце за строежа на непроектирани лотове на магистрала Хемус?

    Слек пачките, путк*** и чувалите с милиони баце е просто човек, който очаква правосъдие, и няма никакво значение какви ги е приказвал в брюкселските говорилни.

    Г-н Бечев олеква категорично, противопоставяйки един крадлив тарикат като положителен полюс на фона на национално отговорни политици, които просто отстояват националните интереси на страните си.

    Баце е за затвора.
    Без значение с кого се е снимал и колко папи са го галили по главичката.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Един събор, гол на 70%

Един събор, гол на 70%