Да си върнем изкуството от капитализма

Съвременната култура, с което имам предвид картините, скулптурите, аудио-визуалните медии, литературата и поезията, появили се след Индустриалната революция, носи белезите на времето. През последните 200 години фундаменталните промени в производството и акцентирането върху преследването на печалба трансформираха икономиката, политиката и културата. Това е огромен скок, безпрецедентен в историята, който драматично разширява способностите на човечеството и има за резултат глобални различия в богатството и развитието. Могъщите европейски и северноамерикански нации ограбват останалите части на света. В ерата след студената война се появява нова рамка на глобализацията, застъпвана от Запада, неговите политически органи и монополистични корпорации. Политическият и културният дискурс са доминирани от нуждата за правене на печалби. Националните граници, които някога очертаваха територии, изглежда, вече не съществуват.

Всичко това е отразено в културата на нашата ера. Тя е прекомерно повлияна от движени от печалбата компании с твърде голяма власт върху нашите икономически и политически структури, образование и медии. Тяхното проникващо влияние се изразява в ценностните парадигми на обществото, в естетичното обучение и философията. Културният пейзаж също е оформен от рамката на западния капитализъм и свързаните с него концепции за демокрация, свобода и частична доза социализъм. Изградена е цялостна система, която се простира от оформянето на естетиката при тези условия, през културното образование, критиката в изкуството и процеса на куриране на галерии и музеи, до евентуалното влизане на творбите в наратива на западната история на изкуството. Тази система отразява ценностните и естетическите тенденции на капитализма във всяко отношение.