Докога "пътуващият цирк" ще обикаля между Брюксел и Страсбург

С председателството на Франция темата за една централа на Европейския парламент отново е на дневен ред

Полупразната пленарна зала в Страсбург на последната сесия на ЕП през декември
Полупразната пленарна зала в Страсбург на последната сесия на ЕП през декември
Полупразната пленарна зала в Страсбург на последната сесия на ЕП през декември    ©  Reuters
Полупразната пленарна зала в Страсбург на последната сесия на ЕП през декември    ©  Reuters

Дали оставането на Европейския парламент само в един град и по-малкото административни сгради на Европейската комисия (ЕК) могат да спестят милиони евро на европейските данъкоплатци и тонове вредни емисии? А доколко е добра идеята сътрудниците да работят изцяло дистанционно от държавите членки? Това са все въпроси, които могат да бъдат поставени на чиновниците в Брюксел, особено на фона на амбициозната зелена сделка на ЕС.

Коя е европейската столица

Страсбург e малък град на брега на Рейн, който разчита основно на приходи от туризъм (най-старата католическа катедрала в Европа и коледният пазар, който датира от XVI век, са част от атракциите) и развитие на местните занаяти като винарство (с чудесните вкусове и аромати на типичните за региона Sylvaner, Riesling, Pinot Gris, Pinot Noir, Gewurztraminer), пивоварство и месарство. Тъмното елзаско пиво е добро, но е два пъти по-скъпо в града, защото този и още редица сектори разчитат основно на едноседмичните пленарни сесии, за да оцеляват. Страсбург е известен и с любопитния факт, че щъркелите остават през цялата година. Същото не важи за евродепутатите.

Символ на мира на границата между Франция и Германия, на теория Страсбург е единствено седалище на Европейския парламент според договорите на ЕС и в него се провеждат пленарните сесии и гласуванията. На практика нещата са по-сложни, тъй като в Брюксел се извършва оперативната работа на парламента, докато в Люксембург се намират административните офиси (като например отдел "Човешки ресурси"). Въпреки това 705 евродепутати и над 3000 административни служители пътуват всеки месец от Брюксел до Страсбург за изпълнение на законодателната дейност на институцията. През годините са правени опити да се прекрати този скъп и ненужен преход. Ковид пандемията допълнително утежни ситуацията и показа абсурдността й.

Още преди началото на пандемията Европейският парламент и ЕК работеха по политики за насърчаване на tele-working дейности. Ковид ускори този процес. Сред спешните мерки, които бяха предприети, е работата от разстояние, която стана задължение за всички. Парламентът също така премахна пленарните сесии от Страсбург и разшири онлайн гласуването в заседания и комисии. Вълна от подигравателни коментари предизвика ситуацията миналата година, когато председателят на Европейския парламент Давид Сасоли сподели в Twitter, че ще отиде в Страсбург сам, за да открие официално последната пленарната сесия за 2020 г., а всички евродепутати ще работят дистанционно от Брюксел или от дома си заради високите нива на заболели от ковид.

Пътуването ни е скъпо

"Въпросът с "едно работно място" е твърде закъснял. Месечното пътуване на Европейския парламент от Брюксел до Страсбург отдавна е признато за разхищение на енергия и пари на данъкоплатците (оценено през 2013 г. на 19 000 тона CO2 и 180 млн. евро всяка година). Това също е ненужно бреме и разсейване за евродепутатите, които през 2013 г. гласуваха с разлика от 483 срещу 141 за резолюция, искаща правото сами да решават къде да се срещнат. Не на последно място, този странен цирк накърнява доверието в ЕС, тъй като е очевидно съшит с бели конци", казва пред "Капитал" Скот Маркус от брюкселския аналитичен център Bruegel.

"Страсбург като седалище на Европейския парламент е гарантирано в договора и промяната му изисква съгласие на всички страни членки, включително Франция. Истината е, че никоя държава няма желание да притиска Франция", пише за списанието Parliament Magazine Александър Вондра (ECR, Чехия), член на парламентарната комисия по околна среда. А поддържането на седалището на парламента в Страсбург струва 109 млн. евро на година, изчисляват от Европейската сметна палата. "Призивите европейското население да бъде загрижено за околната среда изглеждат лицемерни и смешни, когато се съпоставят с въглеродния отпечатък, причинен от редовното пътуване до Страсбург", добавя Александър Вондра. Други евродепутати също критикуват "лицемерието" на ЕС в желанието му да се бори с изменението на климата, като същевременно запазва сегашните методи на работа.

За придвижването на чиновниците се организират директни влакове, но евродепутатите могат да пътуват и с автомобили, както и да ползват полети до близки летища (с организирани чартърни автобуси от и до тях). Всички разходи и командировъчни се поемат от европейския бюджет, а служителите губят повече от един работен ден на месец в път. Освен работещите в ЕП в пленарните сесии се включват още еврокомисари, членове на екипите им и други. Всички разходи за което отново се поемат от европейския данъкоплатец.

Ежемесечният преход между Страсбург и Брюксел често бива наричан "пътуващ цирк". Заради епидемията този ангажимент отпадна от февруари 2020 г. за период от 15 месеца. "Франция вече не е уважавана от европейските институции", възкликна в прессъобщение Европейският колектив на Елзас (CEA) по-рано през годината. Това мобилизира местните евродепутати да оказват постоянен върху председателя на ЕП Дейвид Сасоли и дори върху президента на Франция Еманюел Макрон не само за бързо връщане на пленарните сесии в Страсбург, но и за превръщането на града в единствено седалище на Европейския парламент.

Ще има ли промяна

Въпреки че в позициите на ЕП за ежегодните бюджети на ЕС от 2019 г. насам се признават проблемите с високите разходи и неефективността на пътуванията между два града, резолюциите призовават само за "пътна карта" за едно седалище на институцията, без фиксирани ангажименти или крайни срокове. С наближаващото френско председателство обаче дебатът отново ще бъде поставен на масата и Франция ще продължава да настоява Страсбург да се превърне в основно място за работа на евродепутатите, макар брюкселското тъмно пиво (Gulden draak, Delirium tremens, Chimaly blue, Leffe brune) да е далеч по-хубаво и по-достъпно.

"Седалището в Страсбург е изключително важно за Франция, превръщайки страната в домакин на една от най-важните европейските институции. Макрон се представя като силен проевропейски реформатор, за когото въпросите на ЕС (и ролята на Франция в ЕС) са от ключово значение за неговата кампания. Седалището в Страсбург има и особено важно символично значение за настоящото ръководство на държавата и за населението й", отбелязва пред "Капитал" Пол Бътчър от брюкселския мозъчен тръст EPC.

Въпросът има и вътрешнополитически нюанс. "Няма как да коментираме френското председателство, без да вземем предвид президентските избори във Франция през пролетта на 2022 г. Те са скачени съдове. Макрон ще използва председателството, за да подсили определени послания на европейско ниво, които са важни и за собствения му електорат. "Сила", "суверенитет", "сигурност по границите" и "принадлежност" са ключови думи, с които той говори на две паралелни публики," посочва пред "Капитал" Димитър Лилков, старши изследовател от Wilfried Martens Centre for European Studies. Според Скот Маркус от Bruegel "Макрон по-скоро ще играе проевропейска игра преди изборите през април, но убедителна победа би му дала самочувствие да я постави на масата на преговорите след това".

През ноември, след като санитарните правила за зелен сертификат при влизане в парламента на всички служители официално влязоха в сила, ситуацията не изглеждаше по-лесна за никого. Близо 200 евродепутати отправиха запитване да работят дистанционно, вместо да присъстват на пленарната сесия в Страсбург след нарастването на случаите на ковид-19 в части от Европа.

Към това се прибавя и фактът, че ЕК обяви намерение да "намали значително броя на сградите си през следващите 10 години" до едва 25 в столицата на ЕС (или с 50 по-малко от сега). Еврокомисарят по бюджетните въпроси и администрацията Йоханес Хан заяви, че тази "дългосрочна политика до 2030 г." се стреми да направи комисията "по-зелена" чрез намаляване на емисиите от сградите и цифровизация", като запази дистанционната работа като стандартна практика - и след края на пандемията на коронавирус.

Повечето евродепутати признават, че някои срещи - включително разговори с външни експерти или дебати относно законите от "докладчиците в сянка" на парламента - трябва да продължат да се провеждат онлайн. Въпреки това има по-малко съгласие до каква степен гласуването или дебатите в пленарната зала и комисиите трябва да се провеждат дистанционно и къде. След това възниква въпросът дали работата от разстояние ще бъде добра или лоша за европейския проект.

В спора къде да бъдат ситуирани европейските институции се намесва и едно гласовито малцинство, което иска да работи дистанционно от където и да е - навсякъде освен от Брюксел или Страсбург. "Със сигурност дебатът има смисъл и както ковид ни показа, парламентът може да извършва повечето от своите дейности от разстояние", посочва Пол Бътчър от EPC. Мнозина се прибраха в родните си страни (напук на официалната политика) по време на първото блокиране и не желаят да се връщат. Те твърдят, че дистанционната работа може да спука брюкселския балон и да направи европейските политики много по-близки до хората. Което би било неочакван бонус.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал