Пандемия от пластмаса

Докато светът се опитва да овладее коронавируса, се сблъсква и с придружаващото го замърсяване от маски и ръкавици за еднократна употреба

Около 1.5 млрд. маски могат да попаднат в моретата и океаните само за една година
Около 1.5 млрд. маски могат да попаднат в моретата и океаните само за една година
Около 1.5 млрд. маски могат да попаднат в моретата и океаните само за една година    ©  Надежда Чипева
Около 1.5 млрд. маски могат да попаднат в моретата и океаните само за една година    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Докато светът се опитва да овладее коронавируса, се сблъсква и с придружаващото го замърсяване от маски и ръкавици за еднократна употреба.
  • Глобално са генерирани над 8 млн. тона COVID отпадъци, а близо 26 000 тона са се озовали в океаните.
  • Според природозащитници маските вече са не само социален, но и екологичен феномен.

Един и без това огромен глобален проблем, какъвто е този с безконтролното замърсяването с пластмаса, се утежни допълнително заради т.нар. COVID отпадъци, тоест изхвърляните по време на пандемията предпазни средства за еднократна употреба, включително маски, ръкавици и защитни облекла. Те са ключови за предотвратяването на инфекции, особено за медицинските работници на първа линия в борбата с коронавируса. Но полученият пластмасов боклук надминава способността на страните да го обработват.

Според скорошно изследване, озаглавено "Степен и влияние на свързаното с пандемията пластмасово замърсяване" и публикувано в научното сп. PNAS, 25 900 тона COVID отпадъци са се озовали в световния океан, а от началото на пандемичната обстановка около 8.4 млн. тона пластмасов боклук е бил генериран от 193 държави. Пред Guardian авторите Йемин Пан и Пейпей У от Университета в Нанкин посочват: "Пластмасата може да бъде пренесена на големи разстояния и на нея да попаднат морските обитатели, като това потенциално може да доведе до нараняване или смърт."

Хилядите тонове маски, ръкавици, опаковки от дезинфектанти и тестови комплекти, достигнали океаните от началото на пандемията до август тази година, са били носени от течението на 369 големи реки, като в Европа р. Дунав е транспортирала най-много COVID отпадъци - 1700 тона. Това показва, че е жизненонеобходимо по-добро управление на медицинското пластмасово замърсяване в пандемичните епицентрове, особено в развиващите се страни. Или опасността е да се заличи досегашния напредък в курса към постигане на устойчивост.

Добра при пандемията, лоша за природата

Пандемия осветли както доброто, така и лошото в употребата на пластмасата. "Трябва да защитим нашите общности от коронавируса, но същевременно трябва да мислим и дългосрочно. Маските и останалите предпазни средства за еднократна употреба станаха изключително важни не само за персонала в болниците. По-голямата част от тях обаче имат значително отражение върху околната среда, както и струват скъпо на местните общности. Защото COVID-19 е глобално предизвикателство, но управлението на боклука е отговорност на вашия кмет. А кой плаща за всичко това", обяснява пред "Капитал" Изабела Ратайчак-Юшко, директор на полската Akademia Klimatyczna, чиято цел е да образова относно климатичните промени.

През март в Нидерландия бяха регистрирани случаи на риби, които са се заклещили в медицински ръкавици, в Бразилия защитни маски бяха открити в стомаха на мъртви пингвини, а в Лондон природозащитници казват, че при почистването на брега на р. Темза през септември са събрали 30 персонални защитни средства в отсечка от 100 м. Докладът на Йемин Пан и Пейпей У прогнозира, че до края на столетието почти всички COVID отпадъци ще попаднат или по плажовете (70.5%), или на морското дъно (28.8%). Според изследването 46% от пластмасовото замърсяване идва от Азия, следвана от Европа - 24%, и Северна и Южна Америка - 22%. Най-големите 10 световни реки са пренесли 79% от пандемичния боклук, най-големите 20 - 91%, а най-големите 100 - 99%. Учените от Университета в Нанкин твърдят, че 87.4% от допълнителния боклук идва от болниците, докато предпазните средства за еднократна употреба, използвани от отделните хора, съставляват 7.6%, а пакетирането в индивидуални опаковки и тестовите комплекти - съответно 4.7% и 0.3%. "По-голямата част от медицинския пластмасов отпадък е генериран от болниците и надминава приноса на персоналните защитни средства и опаковането на продуктите", казват авторите на доклада пред Guardian.

От организацията Greenpeace посочват, че маските вече са не само социален, но и екологичен феномен. И допълват, че съществена част от използваните предпазни средства за еднократна употреба са определяни като нерециклируеми заради това, че може да са заразни. Освен това притесненията от COVID-19 доведоха до спиране на работата в много заводи за рециклиране и някои материали, които биха могли да се използват повторно, сега се горят или изхвърлят на сметища. От Greenpeace настояват за формулирането на по-ясни насоки и за създаването на по-точни системи, които да регламентират употребата и изхвърлянето на персоналните защитни средства, защото само тогава ще може да се постигне баланс между общественото здраве и екологичната устойчивост.

"Пластмасовите отпадъци са глобален проблем, който се разраства всеки ден, а ситуацията само се усложни от пандемията и свързаната социална изолация. Маските изискват много дълго време, за да се разградят, като процесът става източник на микропластмаса, която ако бъде объркана от водните организми за храна, навлиза в хранителната верига и достига и до нас. Когато ядете риба за Коледа, знаете ли колко микропластмаса съдържа тя", коментира Изабела Ратайчак-Юшко.

Вдъхновяващи примери

Организацията OceansAsia изчислява, че около 1.5 млрд. маски могат да попаднат в моретата и океаните само за една година. Сега учените, политиците, компаниите и природозащитниците са насочили усилия към измерването и ограничаването на замърсяването. Пред New York Times Мартин Тиел, морски биолог от Северния католически университет в чилийския град Кокимбо, разказва, че е видял много табели, приканващи хората да носят маски, но на много малко места има кошчета за боклук, специално пригодени за предпазни средства за еднократна употреба - те са с триъгълни капаци с малки кръгли отвори, които предотвратяват разпиляването на отпадъците. Тиел призовава да бъдат поставени повече такива кошчета, както и табели, припомнящи на хората да опазват околната среда.

Американският град Хюстън вече се е задействал. През септември миналата година там започва кампания срещу замърсяването, включваща снимки на мръсни маски по улиците и плакати с надпис "Не изхвърляйте Хюстън на боклука". А жителите са насърчавани да спазват "Трите стъпки" - социална дистанция, носене на маски и изхвърлянето им на съответното място.

В Южна Африка пък са намерили решение на проблема с мокрите кърпички, с които клиентите забърсват дръжките на количките за пазаруване, когато влязат в магазините за хранителни стоки. Пред New York Times Анет Девъниш, маркетинг мениджър на Sani-touch - бранд, който снабдява супермаркетите с такива мокри кърпички, казва, че производителите вече се фокусират върху рециклируеми и разградими стоки и затова от тази есен нейната компания е започнала проект за даване на втори живот на използваните кърпички. Клиентите могат да ги изхвърлят на специално определено място на излизане от магазина, а рециклиращите компании ги превръщат в пластмасови палети, които да бъдат използвани в производствените съоръжения на Sani-touch.

"По време на пандемия приоритет е защитата на хората от вируса и със сигурност това трябва да остане така. Но в по-дългосрочен план трябва да минимизираме потенциалните негативни ефекти върху околната среда, както и да намалим цената, която местните общности плащат за изхвърлянето на COVID отпадъците", посочва Изабела Ратайчак-Юшко. Повишеното индивидуално осъзнаване на проблема, напредъкът на индустриалните иновации, увеличаването на правителствените инвестиции и продължаващите изследвания са част от действията, които могат да облекчат бремето на трупащата се пластмаса.

Все още няма коментари
Нов коментар