Защо експериментът на Ердоган с турската икономика не работи

Президентът смята, че понижаването на лихвите ще успокои инфлацията и ще стимулира капиталовите потоци

Според ОИСР инфлационното напрежение в Турция допълнително е било подхранено от субсидираните заеми за местни компании от началото на пандемията, което предизвика бърз икономически растеж, теглен от износа
Според ОИСР инфлационното напрежение в Турция допълнително е било подхранено от субсидираните заеми за местни компании от началото на пандемията, което предизвика бърз икономически растеж, теглен от износа
Според ОИСР инфлационното напрежение в Турция допълнително е било подхранено от субсидираните заеми за местни компании от началото на пандемията, което предизвика бърз икономически растеж, теглен от износа    ©  Reuters
Според ОИСР инфлационното напрежение в Турция допълнително е било подхранено от субсидираните заеми за местни компании от началото на пандемията, което предизвика бърз икономически растеж, теглен от износа    ©  Reuters

Президентът на Турция Реджеп Ердоган наскоро повтори отново своята нетрадиционна теория, че ниските лихвени проценти ще създадат "нов икономически модел" в страната. Според него понижаването на лихвените равнища ще успокои инфлацията, ще повиши инвестициите, заетостта и износа, което ще допринесе за независимостта на Турция от останалия свят. Вместо това обаче експериментът да се свалят лихвите по време на висока инфлация, вкара страната в криза с обезценяване на валутата ѝ, скок на цените, високи разходи за бизнеса и икономически трудности, особено за хората с ниски доходи, пише Financial Times в свой анализ.

Практиката засега показва, че идеите на Ердоган са далеч от реалността, както и от икономическата теория, според която, за да се защити една валута, е необходимо повишаване на лихвите, за да се спре изтичането на капитал, както и за да се даде знак, че властите вземат сериозни мерки да се предотврати инфлационна спирала.

Инфлацията в Турция се е насочила към 30%, след като през есента лирата загуби над половината от стойността си спрямо долара, въпреки че в понеделник валутата леко се повиши, след като Ердоган обяви мерки, които да компенсират държащите в банка лири при допълнителен спад.

Може ли Ердоган да е прав?

Икономисти поставят под съмнение ролята на лихвените равнища за паричните потоци от и към дадена страна, когато тя се категоризира като възникващ пазар. Потоците към този тип икономики често са силно зависими от политиката на Фед и други влиятелни централни банки, смята професор Елън Рей. МВФ дори е разработил модел, според който по-високи лихви могат да доведат до ускорена инфлация във възникващите икономики, тъй като голям прилив на капитал може да причини "кредитен бум и повишено производство" и съответно инфлация.

Тези обстоятелства обаче не са налице в Турция. Страната има продължителен дефицит по текущата си сметка, тъй като вносът често надвишава износа. Инфлацията също е упорито висока - над 10% през по-голямата част от последните 5 години. Това предполага наличието на системен проблем с ценовото равнище.

Причините за икономическите сътресения

Според ОИСР инфлационното напрежение в Турция допълнително е било подхранено от субсидираните заеми за местни компании от началото на пандемията, което предизвика бърз икономически растеж, теглен от износа. Ръстът на БВП на страната през 2021 г. надхвърли прогнозите дори отпреди настъпването на пандемията. Ефект върху инфлацията могат да окажат още заплатите, разходите за внос и цените за производителите, предупреждава ОИСР.

Според проф. Дани Родрик, както и според МВФ, дори високите лихвени равнища да привличат чуждестранен капитал, правилният отговор на Анкара би бил да затегне паричната политика и да забави растежа, за да осигури дългосрочна стабилност и предотврати кризи като тази от последните седмици.

Вместо това Ердоган направи обратното. Турската централна банка под негово влияние намали краткосрочния лихвен процент от 19 пункта през септември до 14 през декември. Целта беше плавно да понижи стойността на турската лира и да стимулира износа, да повиши конкурентоспособността на малките производители, като същевременно фокусира потреблението върху местното производство.

Въпреки че текущата сметка мина на излишък от август, това стана на цената на доверието в турската икономика и благосъстоянието на населението. През ноември инфлацията надхвърли 20% на годишна база и 3.5% на месечна, макар според някои реалните числа да са по-високи. Очакванията са тя да продължи да върви нагоре през декември.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • + 1

    По умни са го казали - икономиката глупако ...

    Нередност?
Нов коментар