Кои икономики се представиха най-добре и кои най-зле по време на пандемията

23 богати страни са сравнени по 5 показателя

Средният процент на безработица в страните от ОИСР е 5.7% и е близо до следвоенното средно ниво.
Средният процент на безработица в страните от ОИСР е 5.7% и е близо до следвоенното средно ниво.    ©  Shutterstock
Средният процент на безработица в страните от ОИСР е 5.7% и е близо до следвоенното средно ниво.
Средният процент на безработица в страните от ОИСР е 5.7% и е близо до следвоенното средно ниво.    ©  Shutterstock

Скоростта на икономическото възстановяване след дълбоката рецесия от 2020 г. изненада много анализатори. Производството в 38-те предимно богати страни от ОИСР, взети заедно, преди няколко месеца вероятно надмина нивото отпреди пандемията. Средният процент на безработица в клуба от 5.7% е близо до следвоенното средно ниво. А съвкупният доход на домакинствата, коригиран спрямо инфлацията, е над нивото отпреди ковид. Цялостната картина беше забележително благоприятна, дори когато се появиха няколко варианта на вируса. Но под повърхността се крият сериозни различия. Пандемията създаде победители и губещи, а разстоянието между тях вероятно ще се запази и през 2022 г.

За да оценят тези разлики, The Economist са събрали данни за 5 икономически и финансови показателя - БВП, доходи на домакинствата, представяне на фондовите пазари, капиталови разходи и държавен дълг за 23 богати страни. Икономиките са класирани според това колко добре са се представили по всеки от показателите, формирайки общ резултат (таблицата показва общото класиране и четири от петте индикатора). Някои страни остават в икономическите низини, докато други се справят по-добре, отколкото преди пандемията в почти всяко отношение. Дания, Норвегия и Швеция са близо до върха, а САЩ също се представят сравнително добре. Много големи европейски страни обаче, като Великобритания, Германия и Италия, се справят по-зле, а най-неблагоприятно е положението в Испания.

Правителствата и домакинствата

Промяната на първия индикатор - БВП от края на 2019 г., предлага моментна снимка на икономическото състояние. Някои държави винаги са изглеждали уязвими към забрани за пътуване и срив в потреблението на услуги - особено тези в Южна Европа, които в голяма степен разчитат на туризма. На други места като Белгия и Великобритания имаше високи нива на заразяване и смъртни случаи от ковид, което ограничи потребителските разходи.

Подробните данни помагат за попълването на картината. Промяната в доходите на домакинствата дава представа за това как са се справили семействата, тъй като включва не само доходите от труд, но и плащания от правителствата. Показателят е в реално изражение, т.е. е коригиран, така че отразява намалената покупателна способност в резултат на повишената инфлация.

В някои страни, особено в тези, където въздействието на вируса беше сравнително слабо, пазарите на труда не пострадаха твърде много, което позволи на хората да продължат да печелят. Нивото на безработица в Япония почти не се е променило от началото на пандемията. От друга страна, в Испания показателят се е повишил с три процентни пункта между февруари и август 2020 г.

Разпространението на варианта омикрон е възможно да ограничи растежа в началото на 2022 г., но икономическото възстановяване вероятно ще продължи и през тази година.

Някои правителства свръхкомпенсираха пропуснатите трудови доходи на хората чрез големи суми пари. Такава беше стратегията на САЩ: въпреки че безработицата нарасна с блокирането на икономиката, домакинствата получиха от правителството повече от 2 трлн. долара през 2020 и 2021 г. под формата на допълнителни обезщетения за безработица и чекове за стимулиране. Нещо подобно направи и Канада. Други страни като балтийските обаче фокусираха фискалните си инструменти към защита на паричните потоци на фирмите или към разширяване на капацитета на здравеопазването. Австрия и Испания, изглежда, нито са пазили работни места, нито са компенсирали губещите: и в двете страни реалният доход на домакинствата все още е с около 6% под нивото отпреди пандемията.

Как се справи бизнесът

Как стои въпросът с компаниите? Представянето на фондовите пазари подсказва за тяхното състояние, както и доколко дадена страна е привлекателна за чуждестранни инвеститори. Цените на акциите във Великобритания днес са малко по-ниски, отколкото в навечерието на пандемията, което може би е отражение на несигурността, предизвикана от Brexit. Великобритания също така е домакин на по-малко компании от секторите с по-висок растеж, които са се възползвали от по-ниските лихвени проценти и подтикнати от пандемията, са въвели нови технологии. Фондовият пазар на САЩ, където има повече такива фирми, преживя скок. Но той не може да се сравнява с повишението на цените на борсите в Северна Европа. Три от десетте най-големи фирми по пазарна капитализация на датския пазар са в здравеопазването - техните акции са добри за притежание в условията на пандемия.

Капиталовите разходи, четвъртият измерител, са показателни за оптимизма на бизнеса за бъдещето. Някои страни са насред бум на капиталовите разходи: в САЩ например предприемачите забелязват възможности, създадени от пандемията, а компаниите харчат големи средства за технологии за по-ефективна работа от дома. През октомври банката Goldman Sachs прогнозира, че компаниите от S&P 500 ще похарчат 18% повече за капиталови разходи, както и научноизследователска и развойна дейност през 2022 г. в сравнение с 2019 г. За разлика от тях инвестициите на някои други места са по-умерени. В Норвегия капиталовите разходи за нефт и газ са съкратени.

Цената на кризата

Последният показател е публичната задлъжнялост. При равни други условия по-голямо нарастване на държавния дълг е по-лошо, тъй като насочва към потенциално увеличение на данъците и съкращаване на разходите в бъдеще. Не всички страни са натрупали огромни дългове по време на пандемията, макар САЩ, Великобритания, Канада и други със сигурност да са го сторили. Шведският публичен дълг се е увеличил само с 6 процентни пункта като дял от БВП. Това може би е отражение на факта, че страната до голяма степен избягва строги ограничения, което изисква по-малко фискална подкрепа.

Неравности

Разпространението на варианта омикрон е възможно да ограничи растежа в началото на 2022 г. Но икономическото възстановяване вероятно ще продължи и през годината, а цялостната картина отново ще изглади отклоненията. ОИСР очаква някои от най-зле представилите се да започнат да наваксват: прогнозите са, че икономиката на Италия ще нарасне с 4.6% през 2022 г., над средния за клуба темп от 3.9%.

Но изоставащите имат да извървят дълъг път. До края на следващата година ОИСР очаква общият БВП на трите най-високо класирани държави да бъде с 5% над предпандемичното ниво. В същото време за трите най-лошо представящи се показателят се очаква да бъде само 1% над нивото отпреди ковид. С други думи, възстановяването ще продължи неравномерно.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал