Как да говорим с Путин
Агресията на Русия към Украйна дава възможност за повишаване на сигурността на Европа
Обикновено е лош знак, ако преговорите започнат с размахване на пистолет от едната страна. И това може да се окаже, когато руски дипломати се срещнат със своите колеги от Северна Америка и Европа тази седмица, подкрепени от 100 хил. войници, готови да нахлуят в Украйна. Заложено е бъдещето на страна, която все повече вижда себе си като част от Запада, както и ролята на Америка като котва на европейската сигурност. С настъпването на кризата рискът от грешни изчисления нараства.
Исканията на Путин
Руският президент Владимир Путин вече отправи исканията си за преговорите, които ще започнат между Русия и Америка в Женева на 10 януари, ще се преместят в Брюксел за Съвета НАТО - Русия два дни по-късно и ще приключат в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на 13 януари. Путин иска НАТО да се откаже от всякакво по-нататъшно разширяване - навсякъде, а не само в Украйна и Грузия, две бивши съветски републики. Америка вече не трябва да защитава съюзниците си с тактически ядрени оръжия и ракети с малък и среден обсег. Русия практически иска вето върху разполагането на войски и ученията в източните части на територията на НАТО и върху военното сътрудничество с всички бивши съветски страни сателити.
Много от тези искания са толкова екстравагантни и толкова пагубни за сигурността на Европа, че наистина може да са ултиматум, изготвен, за да бъде отхвърлен, създавайки претекст за поредната инвазия в Украйна. Ако Путин наистина е склонен да тръгне на война, той ще го направи. Въпреки това силната дипломация все още може да спре това и да помогне за спиране на дългия разрив в отношенията на Русия и Запада. Дори ако преговорите се провалят, НАТО може да излезе по-силна, по-обединена и по-ясна относно заплахата, пред която е изправена.
Не се съмнявайте, че Путин предизвика тази криза. Може би той иска Украйна да се провали, защото, ако се превърне в процъфтяваща демокрация, това би послужило като упрек срещу твърдението му, че западните ценности са неизпълними в православна славянска Русия. Той може също така да възнамерява да раздели и отслаби НАТО, както и да създаде враг в чужбина, за да оправдае репресиите у дома - както при "Мемориал" - групата за граждански права, закрита точно преди новата година по измислено обвинение, че е "чуждестранен агент". И Путин започна да съжалява за споразуменията за сигурност, които Русия свободно подписа след студената война. Днес според него Русия е по-силна, а Америка отслабва и се разсейва от предизвикателството на Китай. По каквато и да е причина той, изглежда, бърза да утвърди наследството си чрез подновяване на сферата на влияние на Русия.
Някои неща са в негова полза. Той има предимството на агресора, като контролира графика и обхвата на атака, ако има такава. Всеки знае, че Украйна е по-важна за него, отколкото за която и да е страна от НАТО, което означава, че Западът няма да изпрати войски да я защитават.
Но не всичко върви по неговия сценарий. Украйна е с население като Ирак. Въпреки че руските сили би трябвало да могат да я победят, задържането на части от територия там може да струва висока цена, особено ако украинците вдигнат бунт. А в Казахстан, на южната граница на Русия, Путин е помолен и прие да помогне за потушаване на народно въстание - разсейване и неудобно доказателство за неговата готовност да потиска. Поради тези причини може да се наложи да ограничи амбициите си и, да речем, да завземе анклави около Донецк, които вече са контролирани от подкрепяни от Русия украинци, или да установи сухопътен мост към Крим, който анексира през 2014 г. Неговите съмнения относно това докъде да стигне могат да се експлоатират.
Агресията обедини НАТО
Другият проблем на Путин е, че неговата агресия обедини НАТО и ѝ даде нова цел. Неговият ултиматум, съчетан с желанието му за скок на цените на руския газ в Европа през 2021 г., разклати тези, които се борят за по-тесни връзки с Кремъл. Америка помогна за стимулиране на европейците, като сподели подробни разузнавателни данни за огромен брой войски, струпващи се близо до украинската граница.
Западът трябва да има две цели в преговорите тази седмица: да предотврати войната в Украйна, ако е възможно, и да засили европейската сигурност. Спирането на руска инвазия включва заплахата от тежки икономически санкции, както и помощ и отбранителни оръжия, които да помогнат на Украйна. В същото време Западът може да се опита да успокои Путин, като ясно заяви, че въпреки че Русия няма официално вето върху това кой се присъединява към НАТО, нито Украйна, нито Грузия са на път да станат членове.
Изиграна правилно, втората цел за повишаване на сигурността на Европа също може да намали напрежението около Украйна. Въпреки че някои руски искания биха направили Европа уязвима, други биха могли да бъдат основа за преговори, които са от полза и за двете страни. Помислете за регионално споразумение относно разполагането на ракетни сили или мерки за изграждане на доверие, за да направи ученията по-малко опасни. Не липсват теми за обсъждане - от Арктика и киберсигурността до новите ракетни технологии. Преговорите биха се проточили, такова е недоверието между двете страни, но това може и да не е лошо, защото могат да се превърнат в полезен форум.
Въпросът не е дали подобни преговори са възможни - те са в интерес на Русия - а дали Путин наистина ги иска. Той често се е държал така, сякаш сигурността на Русия зависи от това да накара Запада да се почувства по-малко сигурен. Преговорите обаче биха засилили статута му на световен лидер. Ограничавайки областите на военната конкуренция, те могат също да му помогнат да се справи с факта, че Русия не може да започне да отговаря на комбинираните ресурси на Запада.
Дълбоките съмнения относно истинските намерения на Путин означават, че дори и преговорите да започнат, НАТО трябва да демонстрира, че е готов да защитава своите членове. Най-уязвими са балтийските страни. След като Русия превзе Крим, западните сили на НАТО започнаха да ротират повече войски на изток. Поради заплахите на Русия надеждната подготовка за ускоряване на тези ротации трябва да започне незабавно. Дори ако Украйна не е на път да се присъедини към НАТО, Русия тласка Швеция и Финландия към членство. Алиансът трябва да е готов да ги посрещне.
Путин казва, че страната му е застрашена. Не е. НАТО е отбранителен съюз. Дори след Крим тя се въздържа от въвеждането на постоянни военни сили в Източна Европа. Истинската заплаха е Путин. Когато той отправя исканията си през дулото на оръжието, това трябва да затвърди решимостта както на Запада, така и на издръжливите украинци да го възпират и да му се противопоставят.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
