Залогът в президентския вот в Италия може да е политическата стабилност

Основният въпрос е дали настоящият премиер Марио Драги ще бъде избран за държавен глава

Влизането на Драги в националната политика преди година сложи край на продължителен период на турбуленции в Италия
Влизането на Драги в националната политика преди година сложи край на продължителен период на турбуленции в Италия    ©  Reuters
Влизането на Драги в националната политика преди година сложи край на продължителен период на турбуленции в Италия
Влизането на Драги в националната политика преди година сложи край на продължителен период на турбуленции в Италия    ©  Reuters

Италианският парламент ще се събере на 24 януари, за да започне гласуването за нов президент, който да замени на поста досегашния държавен глава Серджо Матарела. Но вотът може да застраши политическата стабилност, която се наблюдаваше през изминалата година в страната, тъй като основният въпрос е дали настоящият премиер Марио Драги ще бъде избран за президентската длъжност.

Влизането на бившия председател на Европейската централна банка в националната политика преди година сложи край на продължителен период на турбуленции в Италия. Кабинетът му, съставен предимно от политици от различни партии и някои технократи, успокои пазарите заради парламентарната подкрепа, с която разполагаше, и заради плановете за солидни реформи. Сега обаче потенциалното напускане на правителството от страна на Драги рискува да вкара държавата в икономическа и политическа несигурност.

Риск за средствата от възстановителния фонд на ЕС

"Интензивни политически маневри зад затворени врати характеризират президентските избори, тъй като целият процес е управляван от партиите. Досегашният опит подсказва, че при липсата на ясен кандидат след първия тур на вота динамиката на гласуването често води до нови съюзи или консенсус около имена, които по принцип не са били смятани за първи избор", посочва пред CNBC Волфанго Пиколи от консултантската фирма Teneo.

Според анализатори, в случай че Драги остави ролята на премиер заради президентските си амбиции, това ще доведе до дестабилизация и неясноти по отношение на новото правителство и неговата политическа ефективност. От Goldman Sachs предупреждават: "Предвид разнопосочните интереси сред партиите и обикновеното забавяне при сформирането на нов кабинет, ние се притесняваме, че този сценарий ще предизвика забавяне в усвояването на средствата, отпуснати на Италия от възстановителния фонд на ЕС, и в прилагането на свързаните с тях реформи."

Гласуване с непредвидими резултати

Президентът, който се избира за 7-годишен мандат, до голяма степен има церемониална роля в страната, но разполага с повече правомощия след избори или при падането на правителството. Тогава той има последната дума при номинирането на премиера и на други членове на кабинета. Вотът, състоящ се сред над 1000 парламентаристи и регионални представители, често е с непредвидим резултат и отнема няколко дни, пише Reuters.

Традиционно тези, които са заинтересовани да се кандидатират, намекват публично за желанието си, но до последно не обявяват официално, че ще участват. Сега други потенциални кандидат-президенти са бившият премиер Силвио Берлускони, правосъдният министър Марта Картабия, бившият премиер Джулиано Амато, бившият председател на долната камара на парламента Пиер Фердинандо Касини и еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилиони.