Зелените правила на ЕС ще имат малък ефект върху климата

Да се очаква от инвеститорите да спасят планетата чрез "таксономия" има своите ограничения

Страните от ЕС все още спорят дали ядрената енергия и прирордният газ са зелена енергия.
Страните от ЕС все още спорят дали ядрената енергия и прирордният газ са зелена енергия.    ©  Reuters
Страните от ЕС все още спорят дали ядрената енергия и прирордният газ са зелена енергия.
Страните от ЕС все още спорят дали ядрената енергия и прирордният газ са зелена енергия.    ©  Reuters

Инвеститорите стават все по-ентусиазирани за финансирането на зеления преход - вземете например нарастващия интерес към електромобилната индустрия. Акциите на Tesla се повишиха с 50% през 2021 г.; тези на CATL, китайския акумулаторен гигант - с 68%. Но по-задълбочен поглед ще открие огромни проблеми. Ако светът иска да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., инвестициите трябва да бъдат повече от двойни и да достигнат 5 трлн. долара годишно. А управлението на фондовете е пълно с "мнимо позеленяване". Методите за оценка на устойчивостта се умножиха, но са крайно непоследователни, а много фондове подвеждат инвеститорите за своите зелени намерения.

На помощ идва Европейският съюз, който разработи нова система за категоризиране, или "таксономия", която класифицира считаните за екологично устойчиви икономически дейности - от инсталиране на термопомпи до анаеробно смилане на утайки от отпадъчни води. Идеята е фондовете и фирмите да използват това, за да отчитат какъв дял от техните дейности се определят като зелени, а тази яснота ще помогне на пазарите да отприщят поток от капитал. Предложенията се разработват от години и на 31 декември Европейската комисия разпространи последното си становище.

Временни решения

Държавите имат различни източници на енергия, така че упражнението се очакваше да бъде политическо. Все пак класификацията изглежда разумна. Определянето на ядрената енергия като зелена - при определени условия, включително безопасното освобождаване от токсични отпадъци - беше посрещнато с неодобрение от германската Зелена партия. Но ядрената енергия може да играе важна роля за постигането на нетни нулеви емисии; всъщност, ако я отчита като зелена само по време на прехода, таксономията може да е дори твърде предпазлива. Планът за класифициране на природния газ като зелен също беше спорен. Но правилата отразяват практичната оценка, че това гориво ще бъде жизненоважно за прехода през следващото десетилетие. Таксономията третира газовите проекти като зелени за ограничен период от време, при условие че заместват по-мръсните изкопаеми горива, бъдат одобрени до края на десетилетието и съдържат планове за преминаване към по-чисти енергийни източници до 2035 г.

Неефективност

Недостатъците на плана се крият в неговото бюрократично схващане. Опростеният характер на класификацията може да доведе до тест за чистота, при който фондовете изключват мръсните активи. Всъщност ключова задача на капиталовите пазари е да притежават замърсяващи компании и да управляват намаляването на техните емисии. Класификацията е статична, докато промените в технологиите ще намалят въглеродната интензивност на някои дейности и ще доведат до изобретения, които законодателите не са предвидили. Правилата отговарят на модел на европейските идеи за финансиране на климата, които са добронамерени, но периферни, включително използването на Европейската централна банка за купуване на зелени облигации (което може да надхвърля мандата ѝ) и налагане на зелени "стрес тестове" на банките, въпреки че продължителността на живота на техните активи е по-кратък от хоризонта за най-опустошителното изменение на климата.

Ако светът иска да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., инвестициите трябва да бъдат повече от двойни и да достигнат 5 трлн. долара годишно.

Какво може да се направи? Целта трябва да е улесняването на инвеститорите да проследяват въглеродните емисии на своите портфейли (днес това е трудно да се случи с точност). Фондове с нулеви емисии биха били полезни, но тези, които бързо намаляват отпечатъка си, може да са още по-добри. Това ще изисква ново оповестяване, така че инвеститорите да могат да проследяват емисиите и да избягват двойното отчитане във веригите за доставки. Такава система би била по-лесна за администриране и би изисквала по-малко от страните, които се борят да се споразумеят какво се брои за зелено. Създаден е нов глобален орган за зелено отчитане, но той трябва да действа по-бързо.

Защо са важни цените на въглеродните емисии

По-широката цел на ЕС трябва да бъде да използва поставянето на цена на въглерода, за да промени начина, по който се разпределя капиталът. Да се разчита на инвеститорите да спасят планетата с помощта на таксономия има очевидни ограничения. По-малко от една трета от глобалните емисии произтичат от фирми, които са публично регистрирани и контролирани от институционални инвеститори. А инвеститорите нямат ясен стимул да бъдат зелени. Въпреки стигмата, притежаването на замърсяващи активи може да бъде печелившо, поради което те все по-често се държат от частни инвеститори.

За разлика от това, поставянето на цена на въглерода изпраща сигнал, който резонира в цялата икономика, а не само сред публичните фирми, и напълно изравнява мотива за печалба с целта за намаляване на емисиите. Основната схема на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии е най-голямата в богатия свят, но въпреки че се работи за разширяването й, тя покрива само 41% от емисиите. Ако иска да бъде световен лидер в борбата срещу климатичните промени чрез силата на финансовите пазари, ЕС трябва да съсредоточи усилията си върху въглеродния пазар.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал