Словения и Чехия спират използването на въглища до 2033 г.

И двете страни ще разчитат на ядрената енергия за запълване на дефицита

Планът, който беше представен от словенското правителство, включва стратегическо развитие за двата словенски региона, в които са концентрирани електроцентралите, работещи на въглища - Савинско-Шалешки и Засавие
Планът, който беше представен от словенското правителство, включва стратегическо развитие за двата словенски региона, в които са концентрирани електроцентралите, работещи на въглища - Савинско-Шалешки и Засавие
Планът, който беше представен от словенското правителство, включва стратегическо развитие за двата словенски региона, в които са концентрирани електроцентралите, работещи на въглища - Савинско-Шалешки и Засавие    ©  Reuters
Планът, който беше представен от словенското правителство, включва стратегическо развитие за двата словенски региона, в които са концентрирани електроцентралите, работещи на въглища - Савинско-Шалешки и Засавие    ©  Reuters

Словения и Чехия обявиха, че започват програми, които целят да спрат използването на въглища за производство на електроенергия до края на 2033 г. И двете държави обаче излизат извън рамката, която Парижкото споразумение за изменението на климата наложи - въглища да не бъдат използвани след 2030 г. "С жалките 2% от електроенергията в Словения, която в момента се произвежда от слънчева и вятърна енергия, правителството спешно трябва да използва огромния потенциал на страната за възобновяема енергия", каза Зала Примч, активист от Europe Beyond Coal, която има за цел страните да преустанови употребата въглища до 2030 г.

Планът, който беше представен от словенското правителство, включва стратегическо развитие за двата словенски региона, в които са концентрирани електроцентралите, работещи на въглища - Савинско-Шалешки и област Засавье, съобщава SeeNews. Според изготвения план двата региона ще могат да се възползват от "Фонд за справедлив преход" на ЕС, като сумата, която се очаква да бъда дадена на Словения, възлиза на 248 млн. евро. През септември министърът на инфраструктурата Йерней Вртовец каза, че правителството е подготвило стратегия за осигуряване на 5 хил. работни места за хора, заети в електроцентрали, работещи с въглища, и във въглищната мина "Велене".

В изготвянето на стратегията участие са взели представители на всички страни, които ще бъдат засегнати - синдикати, общини, официални и неформални организации. Цялостна оценка на въздействията върху околната среда също фигурира в плана. Държавната енергийна компания Holding Slovenske elektrane (HSE) приветства приемането на стратегията и преструктурирането на въглищните региони. От HSE също така добавиха, че ще има преструктуриране в двете най-големи централи на компанията - мината "Велене" и топлоелектрическата централа Šoštanj.

Šoštanj е най-голямата и най-новата функционираща енергийна централа в Словения. Тя беше отворена през 2015 г., като още тогава имаше опасения, че затварянето й може да бъде наложено още в първите години от живота й. "От първия ден беше напълно ясно, че Šoštanj не е финансово жизнеспособен проект и че словенските данъкоплатци ще бъдат оставени да платят цената. Отговорността за този провал принадлежи изцяло на политиците, енергийните експерти и инвеститорите, които вдигаха шум за този проект за въглища, както и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), които го одобриха", каза Томислав Ткалец, енергиен експерт от "Фокус асоциация за устойчиво развитие".

Очаква се Словения да разчита все повече на ядрена енергия, за да покрие дефицита, който неизползването на въглища би оставило. Държавният производител на електроенергия GEN Group заяви, че ще допринесе за декарбонизацията на производството на електроенергия в Словения с 10 тераватчаса, които планира да произвежда в нови електроцентрали, като втория блок в атомна електроцентрала "Кръшко", водноелектрически централи и слънчеви електроцентрали. По-голямата част от новото производство ще бъде осигурено от втория блок на АЕЦ "Кръшко".

Планът на Чехия

Освен Словения в последните дни и новото чешко правителство обяви, че иска да спре използването на въглища до края на 2033 г. Това се случи при представянето на програмата на правителството, което спечели вот на доверие след дебати, които продължиха повече от 24 часа.

Чешката икономика е силно зависима от въглищата и тяхното премахване от енергийния микс може да има тежки последствия за страната. Според данни на Енергийния регулаторен офис (ЕРО) 43% от енергията, която е била произведена в страната през 2020 г., е била добита от въглища. На АЕЦ се пада 37% от енергийния микс.

След изявлението на новото правителство и поемането към енергия без въглища енергийната компания ЧЕЗ обяви, че започва намаляване на използването на въглища, независимо дали става въпрос за електроенергия или за отопление. Според плановете на компанията делът на енергията, която добива от въглища, трябва да падне до 12.5% до 2030 г. Сегашният дял на въглищата възлиза на 39%.

Според хора, запознати с въпроса, решението да не се спази рамката на Парижкото споразумение за измененията в климата събужда съмнения. "Виждаме, че плановете за излизане на въглищата се ускоряват в цяла Европа и вярваме, че Чешката република постепенно ще прекрати използването на въглища преди 2030 г. Но дори и неадекватната дата за прекратяване на използването въглища през 2033 г. изпраща ясен сигнал на чешката енергийна индустрия, че плановете за разширяване на мина "Билина" или за модернизираните стари въглищни електроцентрали трябва да бъдат изоставени сега", каза Лукаш Храбек от Greenpeace Czech Republic, цитиран от Europe Beyond Coal.