Добре дошли в епохата на господстващата държава

Държавите по света искат да подчинят компаниите според волята си

В опит да направят обществото по-сигурно и по-справедливо правителствата водят компаниите, но без да контролират техните акции или управление
В опит да направят обществото по-сигурно и по-справедливо правителствата водят компаниите, но без да контролират техните акции или управление
В опит да направят обществото по-сигурно и по-справедливо правителствата водят компаниите, но без да контролират техните акции или управление    ©  Reuters
В опит да направят обществото по-сигурно и по-справедливо правителствата водят компаниите, но без да контролират техните акции или управление    ©  Reuters

Отношенията между правителствата и бизнеса непрекъснато се променят. След 1945 г. много страни се опитаха да изградят наново обществата си чрез компании, притежавани и управлявани от държавата. До 80-те години на миналия век западните страни, започнали да закостеняват, се оттеглиха и станаха съдии, съблюдаващи правилата, при които частните фирми се конкурират на глобалния пазар - урок, донякъде научен от комунистическия блок. Сега, когато гражданите изискват действия относно въпроси като социална справедливост и климат, нова фаза на промяна влиза в ход. В опит да направят обществото по-сигурно и по-справедливо правителствата водят компаниите, но без да контролират техните акции или управление. Вместо да бъде собственик или арбитър, държавата седна на задната седалка и започна да дава напътствия. Тази наставническа намеса в бизнеса може и да е добронамерена, но в крайна сметка е погрешна. Следите от този подход са навсякъде. Президентът Джо Байдън следва програма на мек протекционизъм, субсидии за промишлеността и справедливо регулиране, насочени към това да направи безопасен за средната класа дома на свободния пазар. В Китай мерките на Си Цзинпин за "всеобщо благоденствие" целят да овладеят необуздания бум на страната и да създадат бизнес среда, която е самодостатъчна, опитомена и покорна. Европейският съюз се отдалечава от свободните пазари, за да приеме индустриална политика и "стратегическа автономия". Тъй като най-големите икономики правят завой, това се случва и със средните като Великобритания, Индия и Мексико. Най-важното е, че в повечето демокрации държавната намеса е изкушение и за двете страни на политическия спектър. Малко са политиците, на които им харесва да се изправят на избори с платформа за отворени граници и свободни пазари.

Това е така, защото много граждани се страхуват, че пазарите и техните съдии не се справят с работата. Финансовата криза и бавното възстановяване засилиха гнева към неравенството. Появиха се и нови опасения. Десетте най-големи технологични компании в света са над два пъти по-големи, отколкото преди пет години, и понякога държанието им показва, че сякаш са над закона. Геополитическият фон е различен от този през 90-те години, когато разширяването на търговията и демокрацията обещаваха да вървят ръка за ръка, както и от времето на студената война, когато бизнес връзките между Запада и Съветския съюз бяха ограничени. Сега Западът и тоталитарният Китай са съперници, но икономически обвързани. Преплетените вериги за доставки причиняват инфлация, засилвайки усещането, че глобализацията е прекомерна. А заплахата от климатичните промени е все по-непосредствена.

Категорията на индустриите, в които държавната намеса се легитимира със съображения за сигурност, се разшири отвъд отбраната и вече включва енергията и технологиите.

Правителствата предефинират глобалния капитализъм, за да се справят с тези страхове. Но малко са политиците и избирателите, които искат да се върнат към пълномащабна национализация. Дори Си Цзинпин не желае да реконструира империя от заводи за производство на желязо и стомана, управлявани от властни комисари. А Байдън въпреки носталгията си по 60-те години на миналия век трябва само да мине през задръстените пристанища на Западното крайбрежие на САЩ, за да си припомни колко зле организиране може да бъде публичната собственост. В същото време пандемията накара правителствата да експериментират с нови политики, които бяха невъобразими до декември 2019 г., от може би 5 трлн. долара или повече помощи и гаранции за фирмите до насоки за оптимално разстояние между клиентите в търговските обекти.

Разширяване на обхвата

Това разгръщане на интервенционни идеи се обединява около политики, които не отговарят на стандартите на правото на собственост. Един набор от мерки цели да повиши сигурността, най-общо дефинирана. Категорията на индустриите, в които държавната намеса се легитимира със съображения за сигурност, се разшири отвъд отбраната и вече включва енергията и технологиите. В тези области правителствата на практика действат като специалисти по централно планиране, с разходи за научни изследвания и развитие (R&D) за насърчаване на местните иновации и субсидии за пренасочване на капиталовите разходи. В областта на полупроводниците САЩ предложиха схема за субсидиране на стойност 52 млрд. долара - една от причините да се очаква, че инвестициите на Intel ще се удвоят в сравнение с преди пет години. Китай търси автономност в полупроводниците, а Европа - в батериите.

Определянето какво се разглежда като стратегическо може да се разшири допълнително, за да включва например ваксини, медицински компоненти и минерали. В името на сигурността повечето големи държави затегнаха правилата, които проверяват входящите чуждестранни инвестиции. Американската мрежа от наказателни санкции и контрол върху износа на технологии обхваща хиляди чуждестранни лица и фирми.

Другият набор от мерки има за цел да се застъпи за заинтересованите лица. Акционерите и потребителите вече нямат безспорно превъзходство в йерархията на групите, на които фирмите служат. Мениджърите трябва да вземат предвид благосъстоянието на други групи, включително персонал, доставчици и дори конкуренти. Най-видимата част от това е доброволна, под формата на ESG инвестиционни кодове, които оценяват фирмите например за опазване на биоразнообразието, местното население или техните собствени работници. Но тези по-общи задължения може да станат по-трудни за избягване от фирмите. В Китай Alibaba обеща 15 млрд. долара "дарение" за каузата за "общо благоденствие". На Запад преимуществото на заинтересованите страни се налага чрез бюрокрация. Централните банки и публичните пенсионни фондове могат да избягват ценните книжа на фирми, заклеймени като вредни за обществото. Американската антитръст агенция, която някога е защитавала само потребителите, обмисля и други цели като подпомагане на малки фирми.

В икономика, в която ортодоксалното мислене на политиците и големия бизнес управляват потока от субсидии, предприемачеството не процъфтява.

Амбицията за разрешаване на икономически и социални проблеми е похвална. Досега, поне извън Китай, по-голямото правителство не е навредило на бизнес нагласите. Основният индекс на фондовия пазар в Америка е с над 40% по-висок, отколкото преди пандемията, докато капиталовите разходи на най-големите 500 компании в света са нараснали с 11%. И все пак в дългосрочен план има три опасности.

Високи залози

Първата е, че държавата и бизнесът, изправени пред различни цели, няма да постигнат най-добрите компромиси. Фирма за изкопаеми горива, задължена да запази добрите трудови отношения и работните места, може да не желае да се свие, което носи вреди на климата. Антитръстова политика, помагаща на стотици хиляди малки доставчици, ще навреди на десетки милиони потребители, които в крайна сметка ще плащат по-високи цени. Бойкотирането на Китай заради нарушения на човешките права там може да лиши Запада от евтини доставки на соларни технологии. Бизнесите и регулаторите, фокусирани върху отделен сектор, често не са добре подготвени да взимат подобни решения и им липсва демократична легитимност за това.

Намалената ефективност и иновациите са втората опасност. Дублирането на глобални вериги за доставки е изключително скъпо: мултинационалните фирми имат 41 трлн. долара трансгранични инвестиции. По-пагубно в дългосрочен план е отслабването на конкуренцията. Фирмите, които се възползват от субсидии, се отпускат, а тези, които са защитени от чуждестранна конкуренция, са по-склонни да се отнасят небрежно към клиентите. За да се обуздае Facebook, най-надеждният съперник е китайският TikTok. В икономика, в която ортодоксалното мислене на политиците и големия бизнес управляват потока от субсидии, предприемачеството не процъфтява.

Последният проблем е фаворизирането, което замърсява както бизнеса, така и политиката. Фирмите търсят предимство чрез опити да манипулират правителството: в САЩ вече границата е размита с нарастването на корпоративната намеса в изборния процес. Междувременно политици и длъжностни лица дават предимство на определени фирми, като влагат пари и надежди в тях. Желанието за смекчаване на всеки шок чрез намеса се превръща в навик. През последните шест седмици Великобритания, Германия и Индия похарчиха 7 млрд. долара за подкрепа на две енергийни фирми и телекомуникационен оператор, чиито проблеми нямат нищо общо с пандемията.

The Economist вярва, че държавата трябва да се намесва, за да кара пазарите да работят по-добре, например чрез данъци върху въглеродните емисии за пренасочване на капитала към технологии, щадящи климата; финансиране на R&D дейност, което фирмите не биха направили; и чрез система за обезщетения, която защитава работниците и бедните. Но новият стил на правителствата началници излиза от тези рамки. Неговите привърженици се надяват на просперитет, справедливост и сигурност. По-вероятно е обаче да получат неефективност, скрити интереси и недалновидност.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved