Визитата на Петков в Скопие: Самолетна линия, много символизъм и малко напредък

Нерешените въпроси със Северна Македония остават. Просто ще се говори и по други

Три бяха новините след срещата на българския премиер Кирил Петков с македонския му колега Димитър Ковачевски. Първата бе съобщена от Петков - въздушната линия София-Скопие ще бъде готова и работеща след 60 дни. Втората бе съобщена от Ковачевски - България се съгласява да използва и краткото име "Северна Македония" без "Република" отпред. Третата новина не бе съобщена от никого, но се четеше между редовете - по нерешените въпроси напредък няма и никой не се наема да каже кога може да има. Което означава, че пътят на Скопие към ЕС продължава да бъде блокиран от София. Но двете страни ще си говорят и по други теми, без да оставят това да спъва всичко останало.

Двамата премиери се обръщаха един към друг на малко име, демонстрираха оптимизъм и желание да се фокусират върху нещата, които ги сближават и могат да бъдат свършени. "Влизаме в интензивна динамика на решаване на проблемите," каза Ковачевски. "Решени сме скоростта на напредъка да бъде висока," потвърди и Петков.

Темата с употребата на името е зареден предимно със символика. Тя стои нерешена от момента на официалната смяна на наименованието на югозападната ни съседка. Още бившият премиер Зоран Заев бе обявил, че е готов да извести ООН, че името Северна Македония няма отношение към географската област в България. Сега неговият наследник Димитър Ковачевски е направил това с вербална нота до ООН на втория ден от встъпването си в длъжност и точно в деня на визитата на Петков. Така новият премиер в Скопие може да обяви малка победа, а Петков да направи добронамерен жест. "Отстраняваме този въпрос от масата на преговорите. Това е повод за оптимизъм", каза българският премиер.

Да си говорим и за друго

На масата обаче продължават да стоят исканията на България от т. нар. Рамкова позиция от 2019 г., по които Северна Македония не изглежда да напредва. А Петков трудно може да отстъпи от тях, след като на проведения преди дни Консултативен съвет по национална сигурност при президента Радев те бяха да голяма степен препотвърдени. И връщането на дневен ред на теми, които според Скопие са неприемливи от гледна точка на езика и идентичността, до известна степен ограничава амбициите на Петков за визитата му в Скопие.

Затова фокусът е не върху споровете за миналото, а върху смислени неща, които могат да се случат в настоящето - инфраструктурна свързаност, икономическо сближаване и проекти с осезаем ефект върху живота на хората. След дълго прекъсване на 25 януари ще има съвместно заседание на двете правителства. Започват дейност и обявените работни групи между двете държави за инфрактруктура, икономика, култура и образование и евроинтеграция. "Целта е всяка седмица да се случва нещо, една от групите да се среща и да има реални резултати," каза Петков.

Всъщност пробив по отношение на българското вето по време на визитата не се очаква. А и предвид натиска както в София, така и в Скопие, да се правят отстъпки в спора, може би никой не е и готов за това.