Показа ли пандемията, че инфлацията е фискален феномен
Десетилетие на количествени облекчения не доведе до голяма инфлация, но фискалните стимули го постигнаха
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Ето накратко историята на съвременната икономическа политика и инфлацията. Второто десетилетие на новия век централните банки създадоха огромни суми пари чрез своите схеми за количествено облекчение, докато правителствата следваха строги фискални икономии. Инфлацията в богатия свят предимно беше твърде ниска, под целите на централните банки. Тогава дойде пандемията с още много количествени облекчения. Но истинската новост в икономическата политика бяха прилаганите по цял свят фискални стимули на стойност 10.8 трлн. долара, или 10% от световния БВП. Резултатът беше висока инфлация. Богатата страна с най-големи харчове, САЩ, преживява и най-високата инфлация. С ръст на потребителските цени 6.8% за година Федералният резерв на 15 декември беше принуден да признае, че инфлацията се е превърнала в голяма заплаха.
На пръв поглед това очевидно превъзхождащо влияние на фискалната политика може да е странно за почитателите на възгледа на Милтън Фридман, че инфлацията е "винаги и навсякъде паричен феномен". Централните банки, а не правителствата, са отговорни за постигането на целите за инфлация. Но дали опитът от пандемията показва, че инфлацията всъщност е фискално явление?
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.