Цените на храните стигнаха 10-годишен връх през 2021 г.

В ЕС най-силно засегнати остават държавите от ЦИЕ заради по-ниската покупателна способност

Инфлацията при храните в момента надвишава тази при останалите стоки и услуги.
Инфлацията при храните в момента надвишава тази при останалите стоки и услуги.
Инфлацията при храните в момента надвишава тази при останалите стоки и услуги.    ©  Цветелина Белутова
Инфлацията при храните в момента надвишава тази при останалите стоки и услуги.    ©  Цветелина Белутова

Правителствата в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се борят да предотвратят недоволството на избирателите заради рязко нарастващите цени на храните, като някои политици се застъпват за мерки, които критиците оприличават на политиките от комунизма. Инфлацията доведе до покачване на разходите за основни хранителни стоки в цяла Европа и извън нея, но проблемът е особено сериозен в ЦИЕ, където заплатите като цяло са по-ниски, отколкото на Запад. През ноември, последният месец за сравними данни, средната цена на храните и безалкохолните напитки в ЕС се е увеличила с 2.9% на годишна база според Евростат. В много страни от ЦИЕ увеличението е доста по-голямо - 5.4% в Унгария, 6.1% в Полша, 6.2% в Румъния и 6.8% в България, пише Politico.

Хранителните стоки у нас поскъпват драстично от началото на пандемията, а прогнозите са повишението в цените да продължи. Това са част от изводите на проучване за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост, проведено от ИССИ на КНСБ миналата година. Най-значително увеличение се наблюдава при олиото - 43% за едногодишен период.

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) съобщи, че световните цени на храните са достигнали 10-годишен връх през 2021 г., което се дължи на повишеното търсене и ограниченото предлагане на определени продукти, често причинени от болести по животните като африканска чума по свинете или птичи грип, както и недостиг на работна ръка на фона на пандемията и екстремните метеорологични условия в големите страни производителки. Инфлацията при храните в момента надвишава тази при останалите стоки и услуги. Ситуацията се усложнява и поради значителния спад на доходите по време на пандемията - особено в по-бедните държави от ЕС. ФАО предупреди, че високите разходи излагат на риск по-бедното население в страните, разчитащи на внос.

Старши икономист на организацията Абдолреза Абасиан обяснява, че обикновено завишените цени се регулират във времето, тъй като производството се компенсира, за да отговаря на търсенето (невидимата ръка на пазара). Този път ситуацията е различна - устойчиво високата цена на суровините и електроенергията (26% спрямо предходната година) и все по-нестабилните климатични условия "оставят малко място за оптимизъм относно връщането към по-стабилни пазарни условия дори през 2022 г.".

Според Европейската централна банка (ЕЦБ) повечето от увеличенията на цените са резултат от проблеми във веригата за доставки, свързани с пандемията. Те включват значителното увеличаване на запасите от правителства и потребители, водени от опасения, че новите вълни на пандемията ще окажат допълнителен натиск върху хранителните доставки. Другият ключов фактор са финансовите спекулации на хранителните пазари, които напоследък преживяват възраждане, разкрива Джаяти Гош, преподавател по икономика в Масачузетския университет, пред Social Europe.

Мерки в ЦИЕ

Националните лидери в страните от ЦИЕ обмислят или дори вече прилагат мерки срещу скъпите храни, включително контрол на цените. Унгарският премиер Виктор Орбан обяви миналата седмица чрез социалните мрежи (без предварително да уведоми ЕК), че цените на захарта, брашното, млякото, готварското олио, свинското и пилешките гърди ще бъдат намалени до нивата от октомври - ход, който той каза, че ще помогне за защитата на унгарските семейства. Сърбия и Северна Македония временно замразиха цените на продукти като хляб, захар и слънчогледово олио. В Румъния държавният секретар по земеделието Мариус Мику заяви пред националните медии, че правителството "обмисля интервенции", но "намесата в свободния пазар е трудна". В Полша имаше идеи в тази посока, но те бързо бяха контрирани от опозицията.

Според данни на ЕЦБ около 13% от цените е се регулират от държавата. Икономическият риск от контрола им е, че те могат да доведат до неправилно разпределение на ресурсите, което би могло да създаде нов недостиг на храни и затруднение в доставките.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал