Брюксел се опасява, че Европа е "най-близо до война" от десетилетия

САЩ искат ЕС да побърза с приемането на твърда позиция по санкциите

Загрижеността на Запада – САЩ, ЕС, Великобритания и НАТО, е по-малко заради опасността от конвенционална война срещу Украйна и много повече, че Русия се стреми да раздели и дестабилизира Европа.
Загрижеността на Запада – САЩ, ЕС, Великобритания и НАТО, е по-малко заради опасността от конвенционална война срещу Украйна и много повече, че Русия се стреми да раздели и дестабилизира Европа.
Загрижеността на Запада – САЩ, ЕС, Великобритания и НАТО, е по-малко заради опасността от конвенционална война срещу Украйна и много повече, че Русия се стреми да раздели и дестабилизира Европа.    ©  Reuters
Загрижеността на Запада – САЩ, ЕС, Великобритания и НАТО, е по-малко заради опасността от конвенционална война срещу Украйна и много повече, че Русия се стреми да раздели и дестабилизира Европа.    ©  Reuters

"Европа сега е по-близо до война, отколкото е била някога след разпадането на бивша Югославия." Това предупреждение от висш дипломат на ЕС, споделено неофициално пред BBC, показва напрежението между Запада и Русия в резултат на струпването на хиляди войници и техника на границата с Украйна. В Европейската комисия съществува реален страх, че Европа върви към най-тежката си криза в областта на сигурността от десетилетия.

Но безпокойството не е изцяло фокусирано върху перспективата за дълга, продължителна сухопътна операция на Русия в Украйна. Малцина в ЕК вярват, че Москва има военната мощ или пък парите или подкрепата от гражданите у дома за това. През миналата седмица ЕС предупреди Кремъл за "екстремни последици", ако предприеме военни действия в съседна Украйна. Новият външен министър на Германия Аналена Бербок беше в Киев и Москва, заявявайки точно това миналия понеделник.

Швеция премести войници през уикенда на своя стратегически важен остров Готланд, който се намира в Балтийско море. А Дания засили присъствието си в региона дни преди това. Нарастващото напрежение също разпали отново дебата както във Финландия, така и в Швеция дали те трябва да се присъединят към НАТО.

Опит за дестабилизация на Европа

Но загрижеността на Запада - САЩ, ЕС, Великобритания и НАТО, е по-малко заради опасността от конвенционална война срещу Украйна и много повече, че Русия се стреми да раздели и дестабилизира Европа, разклащайки баланса на силите в Европа и влиянието на Москва.

Полският премиер Матеуш Моравецки каза в края на миналата година, че Западът трябва да се "събуди от геополитическия си сън" по отношение на намеренията на Москва. Други страни от ЕС биха казали, че току-що са се събудили и им ухае на много силно кафе. Но както често се случва, когато става въпрос за външна политика, лидерите на ЕС далеч не са единодушни относно това кой точен курс на действие да предприемат.

Москва отрича - въпреки масовото струпване на войски на границата с Украйна, че планира военна инвазия. Но предаде на НАТО списък с искания за сигурност. Обвинявайки тежко алианса за "подкопаване на регионалната сигурност", Владимир Путин настоя, наред с други неща НАТО да се откаже от желанието си Украйна и други бивши съветски републики да станат членове на организацията. НАТО категорично отказа и трите срещи на върха, проведени през последната седмица, между Русия и западните съюзници, не успяха да доведат до сближаване на позициите.

Подготвя ли се Русия да нахлуе в Украйна?

Русия и Западът преговаряха цяла седмица, но рискът от война остава. Засега е неясно какви ще са следващите стъпки на Владимир Путин, но Западът вярва, че Кремъл е инвестирал твърде много в маневрите си покрай Украйна, за да отстъпи сега. Администрацията на Джо Байдън очаква решителна позиция на ЕС относно възможните санкции, в зависимост от начина на действие на Москва: военно нахлуване в Украйна, кибератаки, кампании за дезинформация или - както се смята за най-вероятно - смесица от хибридни атаки.

Оптимистите от ЕС прогнозират, че блокът ще договори редица възможни санкции до 24 януари, на следващата среща на външните министри. Но това далеч не е гарантирано.

Редица държави от ЕС изразяват различни позиции и се оплакват, че икономиките им ще трябва да платят висока цена при евентуалните санкции. Брюксел обикновено обсъжда споделянето на тежестта при подобни мерки, но резултатът от тези преговори може да не е изгоден за всички членки. В страните от ЕС също има широко разпространено безпокойство относно доставките на газ от Русия. Особено при вече толкова високите цени за домакинствата в Европа. Вашингтон обяви, че търси начини за смекчаване на въздействието върху енергийните доставки и се водят преговори с Катар, който да осигури доставки от втечнен газ.

САЩ искат ЕС да побърза с приемането на твърда позиция по санкциите - знаейки добре, че по отношение на външната политика одобрението трябва да бъде единодушно.

В новия брой на "Капитал" ще прочетете каква е заплахата от руско нахлуване в Украйна за България, Европа и света.