Русия е заплашена от тежки санкции заради конфликта с Украйна

Финансите и технологиите ще са едни от най-засегнатите сектори

Президентите на САЩ и Русия Байдън и Путин засега не могат да постигнат договореност за ситуацията в Украйна
Президентите на САЩ и Русия Байдън и Путин засега не могат да постигнат договореност за ситуацията в Украйна
Президентите на САЩ и Русия Байдън и Путин засега не могат да постигнат договореност за ситуацията в Украйна    ©  Reuters
Президентите на САЩ и Русия Байдън и Путин засега не могат да постигнат договореност за ситуацията в Украйна    ©  Reuters

Нарастващото напрежение между Запада и Русия повиши перспективата за налагане на нови санкции срещу Москва, ако нападне съседна Украйна. Вероятно те ще са най-тежките досега. Демократите в Сената на САЩ представиха законопроект за налагане на широки санкции на руското правителство и военни служители - включително президента Владимир Путин, и на банки. Русия е струпала 100 хил. войници и въоръжение до границата си с Украйна, като Киев и Западът смятат, че това е подготовка за нова военна офанзива. Русия, която отрича да е планирала да атакува Украйна, е обект на санкции след анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. Допълнителни мерки бяха наложени, след като през 2018 г. беше направен опит във Великобритания да бъде отровен бивш руски шпионин и след разследване на предполагаема руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп.

Сега Западът подготвя сериозни санкции, които могат да ударят Русия, но и да се отразят на американските и европейските бизнес партньори. Решението за налагането им обаче няма да е никак лесно, защото редица страни в ЕС твърдят, че икономиките им ще трябва да платят висока цена. Българският премиер Кирил Петков призна, че при ескалация на напрежението газовите доставки ще бъдат несигурни, а страната е зависима от суровината от Русия. Това неминуемо ще се отрази на индустрията, енергетиката и домакинствата в страната. Европейската комисия се стреми тежестта от подобни санкции да се сподели от всички страни в съюза, но резултатът от преговорите може да не е изгоден за всички членки. В същото време САЩ искат ЕС да побърза с приемането на твърда позиция по санкциите - знаейки добре, че по отношение на външната политика одобрението трябва да бъде единодушно. Ето и какви мерки обсъжда Западът в момента.

Без чипове

Белият дом вече предупреди американските производители на чипове да се подготвят за нови ограничения върху износа за Русия, ако Москва атакува Украйна, твърдят източници на Reuters. Това включва потенциално блокиране на достъпа на страната до глобални доставки на електроника. Служителите на Съвета за национална сигурност (NSC) на Белия дом Питър Харел и Тарун Чхабра са казали на ръководителите от Асоциацията на полупроводниковата индустрия (SIA е лобистка организация на производителите на чипове) да бъдат готови за безпрецедентни действия срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна.

"NSC предаде пределно ясно и категорично сериозността на кризата, с която в момента се борят в Украйна, отбелязвайки, че това е извънредна ситуация и потенциално най-лошото трансгранично нахлуване след Втората световна война", пише директорът на SIA до членовете според имейл, видян от Reuters. "NSC посочи, че администрацията активно обмисля всякакви варианти." Според имейла SIA е потърсила яснота относно вероятността от редица мерки, включително финансови санкции. Това би означавало разширяване на ограниченията за износ към Русия като тези за Иран и Северна Корея и прилагане спрямо руснаците на правило от 2020 г., приложено да блокира доставките на чуждестранни стоки за китайската Huawei. Това е режим, който значително разширява правомощията на правителството.

Технологичните предприятия в Русия разчитат в голяма степен на западни патенти. Производителят на компютри IRU например, който работи по разработването на настолен компютър, произведен изцяло в Русия, внася своите процесори от Тайван, описва ситуацията Der Spiegel. Производителят на чипове Angstrem-T фалира през 2019 г., след като беше принуден да прекъсне връзките си с американските си партньори поради санкции, наложени след нахлуването на Москва в Крим.

Подобни мерки бяха приложени по време на студената война, когато Съединените щати и други западни държави поддържаха тежки технологични санкции срещу СССР, което струваше на Москва изоставане в технологиите и слаб икономически ръст.

Ограничения за банките и компаниите

САЩ и ЕС вече са наложили санкции срещу енергийния, финансовия и отбранителния сектор на Русия. Сега Белият дом предлага ограничения за най-големите руски банки, като и по-рано е обмислял мерки, насочени към способността на Москва да конвертира рубли в долари и други валути. Вашингтон също може да удари и държавния инвестиционен фонд.

Санкциите, прилагани към отделни компании, често водят до проблеми за целия сектор според бившия икономист в Държавния департамент на САЩ Марк Стоун. В този случай инвеститорите се притесняват, че ограниченията ще бъдат разширени или трудно ще ги спазват.

Санкционирането на всички операции с руски банки и замразяването на активи би имало по-голямо въздействие и ще е по-целенасочено, отколкото спирането на глобалната разплащателна система SWIFT, смята Брайън О'Тул от от мозъчния тръст "Атлантически съвет". Спирането на достъпа на Русия до SWIFT, която се използва широко в международните финансови операции, би било полезно само след широки финансови санкции от САЩ, Великобритания и ЕС, казва О'Тул.

Изключване от SWIFT

Една от най-тежките мерки би била да се изключи руската финансова система от SWIFT за международни разплащания. Тя се използва от над 11 хил. финансови институции в над 200 държави, базирана е в Белгия, управлява се от 25-членен борд, включително представител от Русия.

Има прецедент: през март 2012 г. SWIFT изключи иранските банки, тъй като международните санкции срещу Техеран бяха затегнати заради ядрената му програма. Това решение доведе до загуба на половината от приходите на страната от износ на петрол и 30% от външната търговия според мозъчния тръст Carnegie Moscow Center. Икономиката на Иран е по-малка и не е толкова свързана с международната, колкото руската. САЩ и Германия биха загубили най-много от подобна санкция, тъй като техните банки използват най-често SWIFT за операции с руски банки, според Мария Шагина от Carnegie Moscow Center.

Подобна мярка беше обсъждана и през 2014 г., когато Русия анексира Крим, което накара Москва да разработи алтернативна система SPFS. Броят на съобщенията, изпратени чрез SPFS, достигна около 2 млн., или една пета от руския вътрешен трафик, през 2020 г. според централната банка. Целта е този процент на достигне 30 през 2023 г. Въпреки това системата SPFS има трудности да си осигури чуждестранни членове. Според О'Тул изваждането на Русия от SWIFT ще доведе до незабавни смущения, но въздействието ще намалее с времето. Някои плащания ще бъдат забавени и може да има увеличени разходи, но е малко вероятно да има масов колапс на руската търговия, стига тази търговия да остане законна и да не бъде санкционирана, казва О'Тул.

"Поради огромните последици една реална заплаха за изключване на Русия от SWIFT би била изключително ефективна", казва пред Der Spiegel Габриел Фелбермайр, директор на Австрийския институт за икономически изследвания във Виена. Страничните щети от подобен ход обаче биха били значителни. Когато компаниите в Русия ще трябва да намерят сложни алтернативни пътища за плащане на своите сметки в чужбина и трансграничният поток от пари и стоки спре, Западът също ще пострада. Износът за Русия от компании в Европа няма да може да се плаща и Европа няма да може да плаща за доставките на природен газ от Русия.

Освен това руският дълг, държан от европейски банки, ще бъде застрашен. Подобни съображения накараха Фридрих Мерц, новият лидер на Християндемократическия съюз (CDU), да предупреди за "атомна бомба за финансовите пазари".

Удар по пазара на облигации

Достъпът до руски облигации става все по-ограничен и тези ограничения могат да бъдат затегнати допълнително, като една от предлаганите възможности е забраната за участие на вторичния пазар. През април 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън забрани на американски инвеститори да купуват нови облигации в руски рубли поради обвиненията в намеса в президентските избори. Санкциите, наложени през 2015 г., направиха бъдещия дълг в руски рубли недопустим за много инвеститори и индекси като EMBI Global на JPMorgan. Тези мерки намалиха външния дълг на Русия с 33% от началото на 2014 г. - от 733 млрд. долара на 489 млрд. долара през третото тримесечие на 2021 г. По-ниският дълг подобрява баланса на страната, но я лишава от източници на финансиране, които биха могли да допринесат за икономическото развитие.

Санкции срещу високопоставени хора

Санкционирането на високопоставени служители и бизнесмени чрез замразяване на активи и забрани за пътуване е често използван инструмент и понякога може да има широк отзвук. През април 2021 г. Великобритания наложи санкции на 14 руснаци по силата на нов закон, който дава на правителството правомощия да наказва онези, които според тях са доказано замесени в най-сериозната корупция в чужбина. Законопроектът, представен от демократите в Сената, предвижда широки санкции срещу висши представители на руското правителство и военни, включително президента Владимир Путин. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че идеята за налагане на санкции срещу руския президент би била равносилна на прекъсване на отношенията между Москва и Вашингтон.